Лихвите падат, някой друг път

Лихвите по кредитите ще паднат. След година, две. Някога. Това стана ясно от думите на Кристофор Павлов, главен икономист на УниКредит Булбанк. За да паднат обаче, трябва да се изпълнят ред условия като това банките да редуцират загубите от лошите кредити, да намалят силната си външна задлъжнялост и да не стават грешки. Трудни задачи, направо утопични, ако пoгледнем промените във фискалната пoлитика и случващото се в банковата система. Лошите кредити достигнаха рекордни размери от 23%, или 9,7 млрд. лв., и по-малките банки вече се задъхват. За да издържат на натиска, те трябва да предлагат кредити на по-висока лихва, което ги прави все по-трудно достъпни. Същевременно основният ползвател - бизнесът, все по-трудно изплаща задълженията си. С най-голям дял на лошите кредити е именно бизнесът - с 25.46%. И логично. По последни данни на МИЕТ междуфирмената задлъжнялост се е увеличила с 13 млрд. до 170 млрд. лева. Дотук никакви сигнали за подобряване на събираемостта на банките - едно от условията за намаляване на лихвите. Дори портфейлът на банките е красноречив - в края на март общият размер на депозитите е 45.368 млрд. лв., а на кредитите - с близо 7 млрд. повече, или 52.219 млрд. като 9,7 млрд. от тях са лоши. Банковата ни система обаче е стабилна, твърди Галя Димитрова, изпълнителен директор на Емпорики Банк. Според нея лихвите за физически лица и фирмите са по-добри, отколкото преди кризата.
Ако са толкова добри, защо вече няколко пъти се организират протести "срещу високите банкови лихви по кредитите"? По данни на БНБ близо 86% от активното население е взело заеми и над 30 на сто от хората не могат да си плащат дълговете. "В България няма реална конкуренция между банките, няма ниски лихви по кредитите, няма равнопоставеност между страните, нито защита на потребителя и именно поради това банките си позволяват да променят условията по кредитите", заявиха тогава протестиращите. Те обвиниха Асоциацията на банките в България, че е противозаконна организация, която служи на банките, за да се договарят за единна политика и сезираха Комисията за защита на конкуренцията. След едногодишно разследване КЗК обяви, че няма достатъчно доказателства за наличието на банков картел. И все пак, имат ли право банките едностранно да вдигат лихвите и така да оскъпяват вече сключени кредити? Имат, е правилният отговор. Едностранната промяна на лихвата е закрепена както в европейски директиви, така и в българския закон за защита на потребителите. Иначе сложни финансови продукти като 30-годишен кредит напр. нямаше как да съществуват. Има обаче една важна подробност - промяната на лихвата е допустима само "при наличие на основателна причина" и при условие, че клиентът има право да прекрати договора. Именно тези две условия у нас не се спазват - банките вдигат лихви, без да се аргументират, а възможността да се прекрати договорът е превърната в невъзможност заради солените такси за предсрочно погасяване. Та преди да говорят за понижение на лихвите, и то в пожелателна форма, нека банките първо станат по-коректни към потребителя.