Лидерът на местните хищници

Васил Сердаров

Най-престижният лов в нашата страна, свързан при това и с най-много емоции, е ловът на вълк. Лидер сред местните хищници, той практически няма други врагове, освен човека, и поради начина си на живот нанася най-много вреди - най-вече на животновъдството и ловното стопанство. Отстрелът му обаче през последните години е резултат предимно на случайни срещи по време на групов лов на дива свиня, което трябва да се има предвид от ловците и те да са винаги в готовност за такава среща. Много важно е да знаем основните факти от биологията на този горски цар, за да преценяваме правилно шансовете си при среща с него.
Козината на вълка през зимата е гъста, по гърба е светло-жълтеникава, а по корема по-светла. През лятото тя е по-къса, по-рядка и с червеникав оттенък. Опашката му е дълга и пухкава. Когато стои на едно място или се движи бавно, тя виси надолу. Когато бяга бързо, е повдигната, но никога по-високо от тялото, а при страх я прибира между задните си крака. Вълкът тежи 50-55 кг, но се срещат и по-едри екземпляри. Разпространен е в Европа (без западната й част), Азия и Северна Америка. У нас се среща в почти всички планини, но числеността му е малка. Най-често се задържа там, където може да намери храна - около пасищата, в районите, богати на дивеч. Ловува вечер и през нощта, но когато обучава малките си - и през деня. През зимата се събира на глутници, които скитат от едно място на друго. За едно денонощие вълците изминават по 60-70 км, а в отделни случаи дори два пъти повече. Глутницата се движи във верига и всички стъпват в стъпките на водача. При ловуване се разпръсват във ветрило, като се стремят да обградят жертвата си. Много често глутницата се разделя, като част от нея преследва животното, а друга се стреми да направи засада.
Вълкът напада всички видове дивеч и домашни животни. Отбелязани са случаи, когато вълчи глутници са нападали дори и мечка. Той е много издръжлив и може да гладува дълго, без да загуби физическата си сила. Има хищнически нрав и при възможност убива много повече животни, отколкото може да изяде. При редовно хранене изяжда около 3 кг месо, но когато е гладувал, изяжда много повече.
Вълците сватбуват през декември-януари и най-често през февруари. Образуват семейни двойки. Всяко семейство има свой ловен район. Женската ражда след 65-дневна бременност средно от четири до осем малки в подходящо леговище, което винаги е близо до вода. Леговище на вълците най-често са малки пещери, дупки в брега или под корените на стари дървета и други места, където малките са добре защитени. Те проглеждат след тринадесетия ден. За тях се грижат двамата родители, които отначало ги хранят с месо, което повръщат, а по-късно им носят части от плячката или цели убити животни. След израстването малките започват да ловуват заедно с родителите си.
Стъпката на вълка прилича на стъпката на едро куче. Отличава се по това, че при вълка предните два пръста са пред върховете на задните и между тях може да се постави тънка клечица. При кучето средните пръсти обхващат отстрани предните. Дирята на вълка е в права линия.
Вълкът е изключително опасен, и драстичното увеличаване на популацията му у нас пред последните 20 години налага тя да бъде регулирана. Разрешен е за лов целогодишно.