Лакейство до шия

Огнян ГЪРКОВ, дипломат

В брифинга на служебния ни външен министър на 14 този месец, на чиято компетентност се надявах, ме изненада професионално следното становище: на откриването на първата сесия на 48-ото Народно събрание да не бъдат поканени посланиците на Русия и Беларус. Явно поради военните действия на Русия в Украйна. Озадачиха ме твърденията, че мнение от МВнР са поискали партиите, като същевременно на ул. "Ал. Жендов" 2 постъпило разпореждане от администрацията на Народното събрание двамата посланици да не бъдат канени за откриващото заседание на НС на 19 този месец.

При разпуснат парламент и неконституирано Народно събрание не ме напуска чувството, че администрацията му, т.е. чиновниците, могат да имат влияние върху решенията на министерството колкото неговите и охранителите на НС, или снабдителите с тоалетна хартия и банички в бюфетите или столовете в двете почитаеми ведомства. Но министърът застана зад становището, изпратено от - предполагам постоянния секретар на "Жендов" 2 - относно НЕпоканването на двамата посланици.

Министърът отбеляза, че "тук има и елемент на реципрочност" - българският посланик в Москва, както и други 40 страни, които са обявени за неприятелски, също не били получавали покани. Дали това е така не намерих следи в интернет, предполагам, че вече темата е и класифицирана информация. Но дълбоко ме съмнява, че опитен дипломат като руския външен министър Сергей Лавров и говорителката и директор на департамента за информация и печат Мария Захарова биха насрочили информационни или протоколни срещи с дипломатическия корпус при 40 непоканени посланици. Подобни срещи биха загубили всякакъв вътрешно- и външнополитически пропаганден смисъл.

Че от служебното и евентуално "едно" бъдещо коалиционно правителство на атлантико-европейско-съюзна основа не може да очакваме по темата нещо повече от политика на ибрика спрямо Вашингтон и брюкселските му подчинени филиали на милитаристи за въвличане на България във военния конфликт може да съдим косвено - дори пряко понякога, от следните словосъчетания и абзаци в словото и коментарите на служебния външен министър:

1. "Искането на Украйна към България за предоставяне на оръжие все още е актуално. За целта обаче е необходимо ново решение на Народното събрание".

2. "Към момента всички европейски държави запазват дипломатическото си присъствие в Киев. Присъствието ни там е необходимо, за да покажем солидарност".

3. "България е изразила подкрепа за присъединяването на Киев към НАТО още през 2008 г. и я е препотвърдила през тази година. Въпросът е под каква форма това ще се случи и че то трябва да е под формата на консенсус... защото консенсусът е най-силното оръжие и гаранция за сигурността на държавите в алианса".

4. Министърът "допълни" едва ли не извинително, че поканата на руския посланик г-жа Елеонора Митрофанова на церемонията за Съединението на България в Пловдив на 6 септември т.г. не е минала през МВнР.

5. Но ако се ограничим с последните 30-33 години, не помня случай при многобройните външни военни намеси и агресии (в Ирак, Сирия, бивша СФРЮ, Афганистан, Косово...) посланиците на империите-извършители да са били изолирани по подобен начин.

6. Липсваха оригинални повторения на израз на воля за мирни преговори или например лансиране на инициативата "Черноморието - зона на мира".

И накрая: Според медийна информация в МВнР се подготвяли за претенции за повишаване на заплатите. При сегашната инфлация и кризи вероятно служителите имат право, но проблемът е, че от години вече те не произвеждат национално отговорна българска външна, а колониално-васална политика и често работят home office. Не би ли било по-целесъобразно повишаването на заплатите да стане или за сметка на рязко съкращаване на личния състав, или да бъде поето от истинските метрополии и спонсори?

Фейсбук

Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК   --> ТУК <--

Споделяйте нашите публикации.