Кризата... това удобно обяснение!

(Част втора)

Марули, марули, марули...
Безкрайно зелено поле.
Сред него стои и се пули
едно възхитено теле.

Хапни си, теленце, хапни си
марули и прясна трева.
О, как ми се иска да клекна
и аз да паса, да паса...

Трендафил Акациев


Цитати:
"Трудно е да обясниш на децата си защо атрибутите на богатството по улиците бодат очите, депозитните милионери се увеличават, ръстът на дивидентите е в пъти, а собствената си бедност оправдаваш с кризата"

Алфонс Але: "Търсете парите там, където са - при бедните. Вярно, те нямат много пари, но за това пък са много!"

Обществото не пита "Къде са парите?". Този нормален за всяко семейство въпрос е чужд, ненужен и сложен за семейството "България". Затова пък обществото е свободно. "Свободна лисица в свободен курник", както казват алтерглобалистите.

У нас доходите са необяснимо ниски, ако съпоставим българската производителност на труда със средноевропейската. Нямаме отговор и на въпроса защо в други балкански страни хората получават повече, въпреки че произвеждат по-малко брутен вътрешен продукт. Не е ясно защо производителността у нас расте, БВП се повишава, цените - също, респективно косвените данъци трябва да са в по-големи обеми, а доходите стоят замразени. Трудно е да обясниш на децата си защо атрибутите на богатството по улиците бодат очите, депозитните милионери се увеличават, ръстът на дивидентите е в пъти, а собствената си бедност оправдаваш с кризата. Наблюдаваме как в зрелите европейски страни пресмятат всяко евро, следят ефектите на кризата за всяко съсловие, изчисляват разслоението, търсят му обяснение и цъкаме с език. Потънали сме медийно в художествени и политически сапунки и се чудим защо обществото не задава въпроса "Къде са парите?"
В България напълно спокойно се подвизават примери, които на друго място биха предизвикали огромни скандали. Защото става дума за пари, за много пари. И тези пари се движат в една посока - от бедните към богатите. Ето някои от тях.
Държавата води многобройни дела със собственици на приватизирани активи. Битка, която тя губи. Ще каже някой, криза е, фирмите изнемогват, не могат да си плащат борчовете. Да, но това е устойчивото състояние, независимо от финансовото здраве на държавата. Да вземем за пример последната предкризисна година - 2008. Държавата е спечелила дела за 800 млн лева, но е успяла да събере едва 17 млн. И отчита, че има да събира неизплатени задължения за над един милиард лева (в. "Класа", 11.09.2009 г.).  Това са пари, както се казва на народа, но са откраднати. И кражбата е много по-мащабна от всичко, което се спряга в публичното пространство - от дребното - дребни подкупи, до едрото - заменките например. На този фронт всичко е спокойно. Съдебните дела се точат, държавата стои безсилно, а занимават народа с всякакви примитивни зрелища.
Преди време излезе информация за това как "Софийска вода" взима заем в размер на 30 млн. лева от "майката" с учудващо големия лихвен процент от 17% капитализирана годишна лихва. Информацията бе оповестена от ВМРО (4.2011 г.). За сравнение от партията посочиха заем на дружеството от ЕБВР, който е само със 7% лихва. Не е трудно да се сети човек, че заемът с висока лихва от дружеството майка - "Юнайтед ютилитиз", е прост механизъм за източване на пари от българите.
И сега не е чудно, когато отчитат изтичане на капитали от България към Англия. Тези пари са откраднати от абонатите на "Софийска вода". От бедните към богатите. Както казва Алфонс Але: "Търсете парите там, където са - при бедните. Вярно, те нямат много пари, но за това пък са много!"
Има и по-префинени начини за насочване на парите от бедните към богатите.
 Ето няколко примера. Приватизирани водно-електрически централи демонстрират шокиращи печалби от 70% (в. "168 часа", 25-31 март 2011 г.). Нормата на печалба на ТЕЦ "Марица-изток 3" за 2010 г. е 33%. Любопитно е да се отбележи, че посестримата й ТЕЦ "Марица-изток 2" за същия период е само 7%.  Например "М-Тел" през 2010 г. отчете печалба от над 50%. Няма такава европейска норма на печалба в реалния сектор. Тя е възможна само защото обществото ни се съгласява с нея - от публичното дискусионно пространство до законодателството ни. Същото е и с това, което наричаме "спекула". Поставяме го в кавички, защото с отмяна на някои нормативни актове това понятие изчезна от правния мир. Какво е например 200% разлика на цени от производител до купувач, ако не кражба?
Приходите на стоте най-големи компании за 2010 г. растат с 16% (в. "Капитал", 25.06-01.07.11 г.). На компаниите растат приходите, производителността се качва, инфлацията върви, а доходите - замразени. Къде са парите?
Две години Лукойл Нефтохим Бургас отчита загуби. Загубата за 2010 г. е 120 млн. лева! Трогателно, монополист с абсолютно сигурен пазар губи стотици милиони. Друг монополист - Е.ОН - България Продажби пак за миналата година отчете също загуба. Скромна, от 220 хил. лева (в. "Капитал", 23-29.07.11 г.). Възможно ли е това, при положение, че фирмата е монополист на българския пазар в съответния регион и продажбата на продукцията й е абсолютно гарантирана?

Къде са парите? Фундаменталният въпрос, който ние, българите, не си задаваме.

В началото на този месец в. "Капитал Daily" излезе с приложението "ГЕПАРД, най-динамичните малки и средни компании в България, 2011 г.". Много любопитно четиво. От него ще научите за норми на печалби, за които в зряла европейска страна ще ви кажат, че са подборка за научнофантастична литература. Ето и най-впечатляващият пример. Счетоводна къща Детелина 2005 ООД за 2010 г. отчита приход 17,85 млн. лева и нетна печалба от 14,55 млн. лева. Това се казва Гепард! И колко са служителите на тази фирма? ЕДИН. Счетоводно сигурно всичко е идеално. Възможно ли е обаче един човек да спечели такива пари за една година, без да е финансов спекулант, т.е. от продажба на реални услуги? В България е възможно. И каква е обществената икономическа логика той да бъде облаган само с 10%?
 Обявените мотиви за свръх ниското облагане на печалбата у нас са известни. Първо, България така става привлекателна за чуждите инвеститори. Елементарни справки показват как през последните години преките чуждестранни инвестиции драстично намаляват. За периода януари - септември 2011 г. в страната влизат 534 млн. евро ПЧИ (1,4% от БВП) при 1,03 млрд. евро (2,9% от БВП) за януари - септември 2010 г. Два пъти по-малко. Защо? Нали ниският данък привлича инвеститорите? "Криза е", ще кажат икономическите трубадури на правителството. Нека обаче покажат как стоят нещата в Полша например. Там също е криза. Криза, при която при 19% корпоративен данък ръстът на ПЧИ е от порядъка на 20%.
Има и друго обяснение. В началото на декември "Трансперънси интърнешънъл" ни съобщи, че в света от 183 държави сме на 86-о място в класацията за корупция.

 А в ЕС сме най-корумпираната държава. На върха сме по политически риск и на дъното сме по върховенство на закона.

 Когато говорим за условия за инвестиране, трябва да четем авторитетни десни вестници: България "... отблъсква чуждите инвеститори. Повечето от тях ползват подобни класации още в началото, като отправна точка при избора къде в региона да отидат" (в. "Капитал". бр.48, 3-9.12.2011 г.).
Вторият класически мотив при защита на ниския корпоративен данък: "Бизнесът акумулира средства, които се завъртат в икономиката и тя дърпа нагоре". Държавата се отказва от едни пари, за да може свободната икономика да просперира. Нейното развитие, нейното благоденствие се връща като обществено богатство под формата на ускорен ръст на БВП.
Как отвръща бизнесът на това бащинско отношение? За 2011 г. реинвестираната печалба, т.е. парите, които ще подсилят икономиката, е 1,16% от печалбата на бизнеса. Един процент! Не 20, не 10, а един процент! (1) Какво се случва с останалата огромна част от печалбата? Стои по банкови сметки или се потребява. Официалното очакване от ефекта на суперниския данък печалба няма нищо общо с реалността. Капиталът в днешните условия няма никакво намерение да разширява производството на стоки и услуги, той просто чака някакви по-сигурни за инвестиране дни и формира богатство, което на обществото като цяло не върши някаква забележима работа. Едно управление, изпълнено с мисъл за развитието на страната и за справедливо разпределение на тежестите на кризата би казало: "Добре, вие не инвестирате, затова бъдете добри да плащате не 10, а 20 или 30% корпоративен данък. Ние с тези пари ще вдигнем доходи, ще стимулираме потреблението и ще тласкаме БВП нагоре. Това, което мислихме, че ще свършите вие, ще свършим ние!". Известен е и основният аргумент - шаблон за отказ от такава промяна. "Ако това се случи, бизнесът ще започне да укрива доходи". А сега какво прави? "Близо половин милиард лева на година са осигуровките, които сивата икономика крие..." изчисли Центърът за изследване на демокрацията  (22.11.2011 г.). Да бяха сметките само на този Център. Медиите през ден предлагат изчисления на различни източници, включително и правителствени, за разрастването на сивата икономика.

Следва


(1) Ето числата, които дават възможност да се направи тази сметка. Прогнозният корпоративен данък за 2011 г. е 1542,675 млн. лева. Съответно печалбата - 15 426,75 млн лева. За периода януари - септември реинвестираната печалба е 68,9 млн. евро (вж. Mediapool от 14.11.2011 г.).