23 Септември 2019понеделник08:38 ч.

Десетки хиляди жители на Крим отбелязаха с тържества петата годишнина от присъединяването на полуострова към Русия. Техен гост бе и президентът Владимир Путин

Годишнина

Крим техен. Пет години по-късно

Полуостровът на раздора отслаби Украйна, смути Запада и стана символ на утвърждаването на Русия

/ брой: 58

автор:Георги Георгиев

visibility 1027

"Изборът беше между войната (макар и хибридна, не всички разбират за какво иде реч) или безчестието, което също щеше да завърши с война, но малко по-късно. Колизия, която е известна от историята. В Москва избраха първото... В резултат преди пет години от Георгиевската зала на  Кремъл ясно прозвуча: "Alea iacta est" - "Жребият е хвърлен". Отстъплението на Русия свърши."

Така известният публицист Максим Соколов коментира за агенция РИА "Новости" петата годишнина от присъединяването на Крим към Русия. Общо взето, с извършването на държавния преврат в Киев на 22 февруари, Съединените щати и вътрешните украински сили, които те подкрепиха, окуражиха и координираха, не оставиха голям избор на Москва. Тя трябваше или да отговори на очакванията на населението на Крим и Севастопол, или да преглътне още едно геополитическо поражение с непредвидими последици за положението й на велика сила. Отговорът бе повече от неизбежен и след августовската война от 2008 г., с която Москва начерта своите червени линии пред западните аспирации. 

Фактически безкръвното присъединяване на Крим, преминало на вълните на руския патриотичен възторг, смути Запада и дори озадачи самите руснаци, които май в немалката си част не очакваха, че държавата им е способна на подобни решителни действия. Но както Кримската война от XIX век, завършила с поражение на Русия, преминава в нейното "съсредоточаване" (по канцлера Горчаков) и продължава в експанзията в Средна Азия, Балканите и Далечния изток, на фона на сериозни вътрешни реформи, така и сега "кримската пролет" послужи като символ на утвърждаването на Москва на световната сцена, за вътрешната мобилизация на нацията. Доказателство за това са успешната сирийска кампания, превръщането на Русия във важен фактор в близкоизточната политика, дори сатанизирането й, което по парадоксален начин води до увеличаване на политическата й тежест. С Русия

започнаха да се съобразяват

Нищо от това не би било възможно в толкова кратък срок без онова широкообхватно и многопластово народно действие, което доби известност като "Крим наш".

От другата страна на Перекоп остана Украйна, отслабена, култивираща обидата и унижението, но и буквално всеки ден даваща доказателства на жителите на Крим, че са направили правилния избор през 2014 г. Не само деградацията и фашизацията на политическия живот в бившата им метрополия ги убеждават в това. Тези хора са се чувствали чужди в Украйна и референдумът, както и неразклатената вяра в направения избор са доказателство за това. Икономико-социалните причини обаче също имат своето място. Руското население не е сред богатите в света, но след като Крим влезе в състава на федерацията, той се оказа предпоследен по богатство сред 85-те нейни субекта. Пет години по-късно полуостровът се е издигнал до 40-то място, което свидетелства както за неговия потенциал, така и за ефекта от мащабните инвестиции в инфраструктурата, които Москва направи и продължава да прави, но в същото време и за ниския старт, от който започна интеграцията на Крим. За петте години в Русия промишленото производство се е увеличило 2,5 пъти, посевните площи със 120 хил. хектара, детската смъртност е паднала с 40%, а смъртността със 7,5%. Туристите са на рекордно за постсъветското време число - 6,8 млн. души за миналата година. При това въпреки опитите на властите в Киев да ограничат посещаемостта на курортите, за 2018 г. един милион украинци са посетили полуострова като туристи, а общо Крим е бил посетен от пътешественици от 144 страни в света. Последното би трябвало повече да притеснява режима в Киев, отколкото "предателството" на собствените граждани, които си дават парите на руската държава, защото свидетелства за това, че чужденците възприемат все по-често Крим не като "прокажено място", а като спокойно и привлекателно за тях място. Това не говори в полза на тезата за икономическата 

изолация на полуострова

 

Глупаво е да се отрича, че санкциите и забраните за външна търговия с полуострова не дават негативен резултат, но с времето и тези ограничения започват да се размиват. Политическата изолация на полуострова се подронва не само от растящия брой чуждестранни туристи, но и от политическите делегации от света, които го посещават. Макар обикновено да иде реч за опозиционни политици от малки партии или оттеглили се от активност фигури това натрупване от визити дава своите резултати, още повече че руснаците няма закъде да бързат - в техните очи Крим е законно в състава на Русия, а легитимизацията в очите на света при всички случаи ще бъде много дълъг процес. Макар че и тук е възможно да има пробиви. При посещението за тържествата от годишнината на присъединяването, президентът Владимир Путин обяви, че турският му колега Реджеб Ердоган се е отнесъл положително към отправената му покана да посети републиканската столица Симферопол, за да участва в откриването на нова, грандиозна джамия за кримските татари. Турция едва ли ще признае открито  Крим за руски, но ако посещението на Ердоган стане факт, то това ще бъде схванато като признаване на реалността и, разбира се, като голяма победа за руската дипломация, след която към Крим и може да повлекат крак и други държавни ръководители. Политиката на Турция в този случай е двояка. От една страна, тя ще говори за незаконна анексия, а от друга, ще търси преди всичко икономическата изгода за себе си от създаването на здрави търговски връзки с полуострова. Това не е само турска рецепта за решаване на колизията с фактическата и юридическата принадлежност на Крим. 

Във втората половина на април в Ялта ще се проведе петият поред едноименен икономически форум. Той се провежда от 2015 г., когато е бил посетен от 600 души от 13 страни в света. Постепенно интересът към него, който има и политическо измерение, нараства. През 2018 г. четвъртият поред форум събира вече над 3100 души от 71 държави. Динамиката е повече от очевидна още повече, че тя се изразява и с подписани икономически договори, инвестиции, търговски връзки. Това, а не политическите заявления са мерилото за реалното отношение на немалка част от държавите към този проблем. Т.е. с времето ще се развива икономическото сътрудничество с полуострова без задължително да има 

политическо признание 

на руското владение на тази територия. 

Къде сме ние? България, както обикновено, е твърдо евроатлантически ориентирана, което в повечето случаи означава, че не може да прави това, което си позволяват други страни и особено "началниците" (по Бойко Борисов). Ако Германия може, макар и със скандал, да доставя санкционно оборудване за кримските електроцентрали, ако Турция и Италия може да търгуват под сурдинка с полуострова (макар и в незначителни обеми), ако Китай може да прави предложения за инвестиции, то за България подобни "екстри" се възприемат сега като еретични. Те са и опасни предвид възможните негативните реакции на САЩ, които все по-трудно налагат волята си на западноевропейските държави, но не така стоят нещата по нашите географски дължини. Трябва обаче да си даваме сметка, че времето работи за руснаците. 

Украйна няма да си върне Крим и Крим не иска да се връща в Украйна. Никой няма да тръгне на война с Москва заради територия, която исторически е втъкана в руската идентичност. А спазването на международното право е нещо много хубаво, стига двойният аршин да не го превръщаше в смокиново листо, както беше направено с Косово (признато от България), както се канят сега американците да направят с Голанските възвишения. Когато София планира своята политика в черноморския басейн, освен с обичайните и все по-нищо незначещи "евроатлантизми", е добре да се съобразява и с реалностите. Те показват, че Русия си е тук, разширява се, усилва се, никъде няма да ходи, и нищо няма да спечелим, ако не развиваме икономическите си отношения с нея в басейна на Черно море. Без условия и условности. 

Почина проф. Юлиан Вучков

автор:Дума

visibility 0

23 мерки до 2023 г. обявява Мая Манолова на 23 септември

автор:Дума

visibility 134

Земетресение край Кърджали

автор:Дума

visibility 117

Пакетът "Мобилност" няма да се преразглежда

автор:Дума

visibility 427

/ брой: 181

Тол системата може да не тръгне и на 1 март

автор:Дума

visibility 339

/ брой: 181

БДЖ отменя влакове, няма локомотиви

автор:Дума

visibility 521

/ брой: 181

Вносните цигари задължително с дата на производството

автор:Дума

visibility 188

/ брой: 181

Париж подава ръка на Рим за мигрантите

автор:Дума

visibility 254

/ брой: 181

Нов Ньой?

автор:Юри Михалков

visibility 759

/ брой: 181

Връх на невинността

автор:Павлета Давидова

visibility 629

/ брой: 181

Много шум и... нищо

автор:Галина Младенова

visibility 503

/ брой: 181

Новите "Кучета" откриват сезона на Арт театър

автор:Надежда Ушева

visibility 491

/ брой: 181

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ