Кратки версии на класически произведения за мързеливи хора:

"Война и мир" (Лев Толстой) - Всички са тъжни. Вали сняг.
"Гроздовете на гнева" (Джон Стайнбек) - Животът във фермата е кофти. Пътуване! Пътуването също е кофти.
"Дон Кихот" (Мигел де Сервантес) - Мъж напада вятърни мелници. Освен това е и луд.
"И слънце изгрява" (Ърнест Хемингуей) - Загубено поколение се напива. Все още е загубено.
"Моби Дик" (Хърман Мелвил) - Човек срещу Кит. Китът побеждава.
"Одисея" (Омир) - На ветеран от войната му отнема цяла вечност да се прибере, после избива всички.
"Брулени хълмове" (Емили Бронте) - Нещо като брат и сестра се влюбват. Мъгливо е.
"Престъпление и наказание" (Достоевски) - Убиец се чувства зле. Признава си. Отива в затвора. Олеква му.
"Ад" (Данте) - Адът направо избухва.