Красимир Георгиев в разговор със себе си
Книгата му "Двустишия" е смисълът на живота, есенцията на цялостното му поетическо творчество
/ брой: 298
Таня Йовева
Времето е река - каза животът, - във водите плуват миналото и бъдещето. - А къде е настоящето? - пита Красимир.
Книгата "Двустишия" е разговор със себе си и дава много размисъл на читателите. Някъде по пътя загубих миналото си, казва авторът. В едно двустишие той е събрал името, мисълта, речта, умът, стремежа, силата, любовта, познанието, въздуха, храната, огъня, водата, паметта, писането, надеждата. Целият всемир живот във времето.
Всеки, който прочете тази малка книжка за четири минути, както Краси казва, ще усети човешкото, вложено във всеки стих. В разговора Красимир влага много мъдрост, истина, поглеждайки философски на живота.
Отдавна не се бях чувствала така добре, поканена да присъствам на премиера на книга на добър приятел, заобиколена от близки хора. Книгата му бе представена от Елена Алексиева - литературен критик и изключително сърдечен човек. За него тя уточни: Той е роден през 1948 г. и е завършил СУ "Св. Климент Охридски". Работил е като главен редактор на сп. "Социално дело", на в. "Тишина", както и на комплексна редакция на Съюза на глухите в България. Бил е зам. главен редактор на в. "Демокрация" и на сп. "Светилник" и директор на няколко издателства. Автор е на книги с публицистика, книги за деца, хумористични книги. През 1995 г. издава "Сага за самотници", а през 1996 г. - "Двете божи заповеди". През 2004 г. - "Любов в езерото на прокажените", а през 2008 г. - "Тунелът". Първата му книга е издадена през 1969 г. - "Граница на ветровете".
От творчеството му през тези 26 години се разбира, че Красимир не се страхува от рисковете. Интерес представлява творбата му "Самотата да не се изгубиш по пътя на два митинга". В книгите си той сам дава ключа към творческото си израстване.
Според Елена Алексиева "Тунелът" е равновесие и голямата промяна в творчеството. Равновесието - това е ключът на поезията на творческото му израстване. Това е непрекъснато меняща се константа и непрекъснато движение между разпад и създаване. Той призовава да се балансира между деня и нощта, между разума и лудостта. Красимир въпреки всичко е предпочел 5 години да мълчи, но духът му се възражда, когато заминава за три месеца в Индия с родителите си. Там той се ражда отново, преживявайки душевен катаклизъм и прорязващо прозрение. Той се пита в стиховете си има ли дъно поетичната бездна? Има ли по-страшно предизвикателство?
В поезията му могат още да се намерят стихове за майката, за демокрацията, за пчеличките. Равновесието винаги се проявява между живота и безсмъртието и разума. А въжеиграчът е Красимир Георгиев. Късните стихове са центърът на везната. Поетът винаги тръгва по пътя на логиката. Книгата му "Двустишия" е смисълът на живота, есенцията на цялостното му поетическо творчество.