29 Март 2024петък02:24 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

САЩ-Китай или

Кой се страхува от Вирджиния Улф?

Малко култура вместо увод

/ брой: 13

автор:Дума

visibility 1872

Петър  Герасимов

Заглавието на култовата пиеса на Едуард Олби,"Кой се страхува от Вирджиния Улф?", добила световна известност с филмовата си версия (в главните роли - Елизабет Тейлър и Ричард Бъртън), всъщност е елегантна перифраза на приказката "Кой се страхува от лошия лош вълк?" В творбата си класикът на американската драматургия изследва подсъзнателния страх, омраза, натрупаното напрежение в душите на две семейства след 20 години съвместен живот.
А пък самото име - Вирджиния Улф, ни отвежда към английската писателка със същия псевдоним - Аделайн Вирджиния Стивън, живяла до четиридесетте години на миналия век и завършила живота си със самоубийство. Една също така сложна и объркана личност, подаваща се на тежки депресии, която покрай любимия съпруг завърта и лесбийска любов, продължила цели 10 години, създала в биографичния си очерк "Орландо" фантастична история, развиваща се цели три века, в която главният герой е ту мъж, ту жена...

Независимо от факта, че след 2030 г. голямата азиатска държава ще бележи 6 процента икономически ръст, а САЩ - само два, Китай ще може да изравни дохода на глава от населението с този в Щатите едва някъде във втората половина на този век, твърдят експертите


Темата за подсъзнателния страх, тревога, омраза е предмет на много литературни и чисто научни творби. Често пъти тази тема "пробива" и в политическата сфера - когато става дума за психическите реакции на цялото общество или на отделни негови групи.
Именно на тези объркващи и често опасни колективни чувства редица обществени актьори (и диктатори) са изграждали своята политика, водили са пазарлъци, започвали са войни.
Към тази тема ме връщат и настоящите (и все по-засилващи се) страхове сред американската общественост по отношение на азиатския гигант Китай. Именно тази огромна държава, надхвърляща вече милиард и триста милиона души, която се развива с безпрецедентно икономическо темпо - въпреки световната криза - все по често е представяна пред широката американска общественост като

лошия лош вълк

В последните няколко години Пентагонът редовно представя Китай като потенциален противник номер едно на Съединените щати; военни експерти редовно следят развитието на отбранителните мощности на "страната на дракона". Започващата 2011-а не прави изключение - още на пети януари американската (а и световна) преса гръмна със съобщението, че е изработен първият пробен модел на китайския изтребител-бомбардировач, тип "стелт", моделът "И-20", догонващ прочутия невидим фантом, "летящото крило" на САЩ "Ф-22". Тази новина бе обилно поръсена с тревожни коментари в американските медии, че видите ли, това събитие е било планирано чак за 2020 година, а се случва още сега! Отново се заговори за потайността на правителството в Пекин, особено когато става дума за военни въпроси.

Китайският прототип на невидим за радарите изтребител тип стелт, чието съществуване бе разкрито наскоро, направи първия си пробен полет. Плановете са изтребителят да бъде въведен на въоръжение още през 2017 г. Той ще носи големи ракети и ще може да достигне Гуам с презареждане във въздуха


Вестта за китайския суперизтребител съвпадна и с обиколката на американския министър на отбраната Робърт Гейтс в три държави - Китай, Япония и Южна Корея. Коментаторите побързаха да припомнят и факта, че в периода 18-21 януари китайският президент Ху Дзинтао ще посети САЩ и ще се срещне с колегата си Обама.
На фона на активизирането на китайско-американските дипломатически отношения нагнетяването на страхова невроза по отношение на Пекин изглежда най-малкото странно. На пръв поглед за това има известни основания - военнопромишленият комплекс на Китай се развива с изключително бързи темпове и митовете за военната "изостаналост" на огромната държава падат един след друг. Един от най-ярките примери в това отношение е историята отпреди няколко години, когато посред военноморско учение в неутралните води на Китайско море, само на неколкостотин метра от грижливо охранявания ядрен самолетоносач "Джордж Вашингтон", внезапно от водата изниква китайска бойна подводница. Висш английски военноморски експерт, присъствал на това учение, сравни шока от подводното "гостуване" с болезнената изненада, преживяна в САЩ и Западна Европа, по повод изстрелването на първия съветски космически спътник с човек на борда през  далечната 1961 година.
От друга страна, какво необикновено има в това, че една нова икономическа суперсила като Китай се стреми да развие и адекватна отбранителна система? Може би на някои им се иска Пекин да разполага само с полувоенна-полуцивилна национална гвардия - такава, каквато има в неутрална Швейцария или в миниатюрната Коста Рика? Очевидно това не е възможно - напротив, тепърва ще сме свидетели на сериозно развитие в съвременния военнопромишлен комплекс на Китай. Военната мощ на една страна винаги е била адекватна на нейния икономически потенциал. А в момента потенциалът на Пекин е огромен.
Привържениците на превръщането на Китай в "лошия лош вълк" припомнят и показателни факти от недалечната история - икономическия, а след това и военен ръст на Германия е пряка причина за избухването на световни конфликти.
В отговор на това редица политици, учени и общественици в САЩ развиват обратната теза -

Защо не трябва да се страхуваме от Пекин?

В това отношение внимание заслужава студията на професора от Харвардския университет Джоузеф С. Най, авторитетен учен и експерт в политическите кабинети на Вашингтон по въпросите за националната сигурност и разузнаване.
В края на миналата година проф. Най публикува статията "Не се страхувайте от възхода на Китай", която предизвика широк обществен интерес.
"Преди век възходът на Германия и страхът породен от него в Британия доведоха до световна война - пише проф. Най. - Сега аналитиците предричат сходна съдба на света във връзка с възхода на Китай и страхът породен от това в Съединените щати".
Според учения подобни паралели са неточни. В началото на миналия век Германия надминава Великобритания като индустриална сила, а кайзер Вилхелм II следва авантюристична външна политика, предназначена да предизвика сблъсък с други големи сили. В противоречие на това ученият от Харвард отбелязва, че Китай все още е далеч в икономическо и военно отношение зад САЩ и съсредоточава своята политика предимно в своя регион и към собственото си икономическо развитие. 
Проф. Най привежда доста убедителни аргументи и факти. "Дори ако китайският брутен вътрешен продукт надхвърли американския около 2030 г. (както предвижда агенцията "Голдман Закс") - пише ученият - двете икономики ще бъдат еднакви по обем, но не и по съдържание. Китай все още ще бъде изправен пред проблема за недоразвити региони в провинцията и ще започне да се изправя пред демографския проблем, произлязъл от политиката "едно семейство-едно дете", налагана години наред в двайсетото столетие..." Според Джоузеф Най, независимо от факта, че след 2030 г. голямата азиатска държава ще бележи 6 процента икономически ръст, а САЩ - само два, Китай ще може да изравни дохода на глава от населението с този в Щатите едва някъде във втората половина на този век.
Разбира се, към тези икономически аргументи американските експерти добавят и потенциалните проблеми, свързани с т.нар. "пазарен социализъм", с политическата линия "една държава-две системи", опитваща се да конвергира социализма с капитализма. "Докато Индия - отбелязва Най - е родена с демократична конституция, Китай тепърва трябва да търси път за решение на исканията за политическо участие, ако не демокрация - тенденция, съпровождаща повишаването на дохода на глава от населението".
Все още е открит и въпросът дали Пекин ще намери начин да разработи формула, която ще задоволи нарастващата по обем средна градска класа, ще преодолее неравенството между различните региони на страната и ще разреши въпросите, свързани с миграцията на етническите малцинства
Според Най и други американски специалисти по национална сигурност твърде неясно е дали Китай ще има възможност в следващите десетилетия да изтласка Съединените щати от Югоизточна Азия. Регионът, според тях, има вътрешен баланс на силите и в този контекст много страни приветстват американското присъствие в тази част на света.
Едно по-агресивно военно поведение от страна на Пекин, според Най "би породило ответното създаване на коалиция между съседни държави", което би отслабило мощта и позицията на Китай. Привежда се и примерът с по-острата реакция на Китай при неотдавнашния морски сблъсък около оспорваните острови Сенкаку, което незабавно доведе до по-твърд тон от страна на Токио. Цитира се и ново социологично проучване, проведено в 16 страни от Югоизточна Азия, според което тези държави имат положително отношение към китайски икономически възход, но са резервирани по отношение на засилващата се военна мощ на Пекин.
В заключение харвардският професор отбелязва, че на фона на предизвикателствата в областта на финансите, на сигурността в киберпространството и климатичните промени "Китай и Съединените щати ще спечелят много повече, ако работят заедно".
За съжаление високомерието и национализмът между някои китайци и ненужният страх от упадък сред някои американци, правят несигурно това бъдещо сътрудничество, отбелязва проф. Най.
И наистина, ако има поводи за страх и несигурност в Америка, породени от появата на такъв огромен и мощен конкурент като Китай, то това е точно в сферата на финансите и икономиката. Обявената в последно време

валутна война

е най-силната заплаха за Съединените щати. Ако бъде застрашен престижът на американския долар като световна валута, това вещае тежки последици за държавата, а и за всеки американец поотделно. Идеята за премахването на долара като платежна единица в търговията с петрол и природен газ и заместването му с "валутна кошница", която ще съдържа китайски юани, японски йени, евро и специална нова парична единица, (създадена от няколко арабски държави - производителки на "черно злато"), е като тежък облак на финансовия американски хоризонт.
Подобен ход би предизвикал незабавно нова спирала на икономическата криза в Америка и би подкрепил тезата на професор Уолърстийн от престижния университет Йейл, че САЩ се намират във финалния етап на капиталистическа криза.
В различни райони на САЩ вече се наблюдават тревожни примери на стопанска депресия, на упадък. Моя позната, която отдавна живее и работи в САЩ, ми разказа за неотдавнашното си пътуване до  световноизвестната "столица на автомобила" - град Детройт. Според нея центърът на този някога огромен промишлен център прилича на "призрачен град" - необитаеми многоетажни сгради, зеещи прозорци и счупени врати. Езикът на статистиката е сух и още по-неумолим. През 1950 година населението на Детройт наброява милион и 900 хиляди души, в края на 2009 г. е само 900 000. Това е гордата столица на редица американски автомобилни марки -  "Дженерал моторс", "Форд" и "Крайслер". Всичките те днес са в застой или пълен упадък. 33,8 процента от населението на Детройт, отбелязва статистиката, живее под границата на бедността, добрият жизнен стандарт е запазен само в някои от заможните предградия.
И това също има връзка с Китай - сега най-големият пазар за коли е именно там, а автомобилната продукция на Китай, Япония и Южна Корея отдавна е задминала тази на САЩ...
Примерите за подобно "свиване" са много - достатъчно е само да припомним страховитото срутване на десетки банкови институции в САЩ през 2009-а.
Нарочно приведох примера с Детройт, основан през 1701 година от французина Антоан дьо ла Мот Кадилак. Едва ли е нужно да напомняме, че колите с марка "Кадилак" десетилетия наред бяха едни от емблемите на преуспяваща Америка. Тази дата е началото на бурния ХVIII век, векът на падането на Бастилията и на Френската буржоазна революция, век на окончателно утвърждаване на капиталистическата система в Европа и Северна Америка.
От тази дата ни делят вече столетия. Съдбата на града, основан от френския благородник Кадилак, на брега на река Детроа (пише се Detroit) e  своебразна парабола - от устремното начало през възхода - до сегашния упадък.
Световноизвестният социоикономист проф. Уолърстийн от университета в Йейл отбелязва в студиите си, че в рамките на три века - от Средновековието до началото на осемнайсети век феодализмът бавно, но неотклонно отстъпва на следващия социален строй - капитализма. Така според големия американски учен сега сме свидетели на бавното (и доста мъчително) оттегляне на капитализма като социоикономическа система. С какво ще бъде заместен той? - риторично пита професорът. И си отговаря кратко - не знам.
Отговор, който оставя отворени много въпросителни.

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 312

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 314

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 336

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 271

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 235

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 355

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 302

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 320

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ