Корнелия Нинова: Поклон, Апостоле! Нека изпълним дълга си към него - да сбъднем мечтите му и идеала му за България
Парламентарната група на "БСП за България" почете паметта на Васил Левски пред паметника му в столицата на днешния 19 февруари, 148 години след трагичната гибел на Апостола. Народните представители положиха цветя, а лидерът на БСП Корнелия Нинова каза: "Поклон, Апостоле! Той даде живота си за нас. Нека изпълним дълга си към него - да сбъднем мечтите му и идеала му за България. Това ще бъде най-голямото признание за делото му и гаранция за добруването на народа ни", заяви лидерът на БСП Корнелия Нинова.
По-рано днес от парламентарната трибуна депутатът Анастас Попдимитров по повод годишнината от смъртта на Дякона Левски прочете Декларация от името на ПГ на „БСП за България“, в която призова: “Обединени от идеите и окриляни от светлината на Левски, заедно да поставим основите на чистата и свята Република“.
Ето и пълният текст на Декларацията:
Декларация от името на ПГ на „БСП за България“ по повод 148 години от гибелта на Апостола
Днес честваме една от най-трагичните дати в българската история, а именно трагичната кончина на Апостола на свободата Васил Иванов Кунчев - Левски.
Винаги в тези дни на признателност в моето съзнание са излизали няколко стиха на един друг велик българин - на поета Иван Вазов. Позволете ми една съвсем малка част от тях да ви цитирам:
“Манастирът тесен за мойта душа е.
Кога човек дойде тук да се покае,
трябва да забрави греховния мир,
да бяга съблазни и да търси мир.
Мойта съвест инак днеска ми говори.
Това расо черно, що нося отгоре,
не ме помирява с тия небеса
и когато в храма дигна си гласа
химн да пея богу, да получа раят,
мисля, че той слуша тия, що ридаят
в тоя дол плачевни, живот нестърпим.
И мойта молитва се губи кат дим,
и господ сърдит си затуля ухото
на светата песен и херувикото.
Мисля, че човекът, тук на тоя свят
има един ближен, има един брат,
от кои се с клетва монахът отказа,
че цел по-висока Бог ни тук показа,
че не с това расо и не с таз брада
мога да отмахна някоя беда
от оня, що страда; мисля, че канонът
мъчно ще направи да замлъкне стонът;
че ближний ми има нужда не в молитва,
а в съвет и помощ, когато залитва;
мисля ази още, че овчарят същ
с овцете живее, на пек и на дъжд,
и че мойте братя търпят иго страшно,
а аз нямам нищо, и че туй е гряшно,
и че ще е харно да оставя веч
таз ограда тиха, от света далеч,
и да кажа тайно две-три думи нови на онез,
що влачат тежките окови. Рече и излезе.”
Излезе, за да изгрее най-ярката звезда на българския звезден небосвод. Излезе, за да събуди чувството за национална гордост у своите братя и сестри, и организира жаждата им за национално освобождение.
Не едно от събиранията Левски казва: “Аз ще съборя този режим, но тържествено ви казвам, че след това няма да ставам никакъв.“ По този повод преди години големият български историк и интелектуалец проф. Андрей Пантев каза: “По имущество и банкови сметки, Левски днес би бил достоен за презрение от преуспяващите тарикати. Изпитвам тревожни съмнения, че името на Апостола може да възобнови онзи възрожденски порив в българина, който слагаше най – напред общото благо, а не личната реализация. Никой от днешните хора не иска да изпитва същите страдания и жертви от времената на Левски. Но те трябва да помнят, че ако имаме право да го наричаме свой и наш, трябва поне частица от онази толерантност, себеотрицание и безкористност да бъдат възстановени, та макар частично в съвременното ни поведение, а не само в историческата ни памет. Не може само на този ден да се сещаме за Левски и в същото време да укоряваме потомците, че все не знаят нищо за него, защото повечето ценности и добродетели, които се внедряват днес във всекидневния ни бит са в драстично противоречие с идеите, идеалите и саможертвата на Апостола. Това, че портретът му е в стаята и кабинета на повече държавници днес, а по време на тържествена заря се гърмят салюти, още не правят нито индивида, нито потомството адекватно на неговото мъченичество. Левски не може да бъде само икона или тест за патриотизъм, той трябва да е всекидневно допитване за съвременните стойности и реализации на онова голямо, започнато от Левски“.
Не бива да свързваме Левски само с нашата борба за национално освобождение. Левски се прояви и като голям държавник. Той посея своите революционни комитети там, на онези места, където в нашата държава се родиха естествените центрове - икономически, административни, здравни и образователни. Той ни завеща и мечтата за свята и чиста република.
И днес, 148 години по-късно ние нямаме право да не си зададем въпроса: “Чиста и свята ли е Републиката ни?“. Чиста и свята ли е Република, в която корупцията се обсъжда и осъжда от Вашингтон до Брюксел? Чиста и свята е Република, в която образователната ни система произвежда толкова голям процент функционално неграмотни деца, в пъти по-неграмотни от своите баби и дядови? Чиста и свята ли е Република, в която здравеопазването катастрофира, не само поради световната пандемия, а много по-рано, оставяйки цели групи от населението на съдбата по географски и финансов признак? Чиста и свята ли е Република, която допусна уродливи размери на социални неравенства, поставящи в риск за физическо оцеляване цели групи от хора? Оцеляващият човек не е свободен човек. Неговото съзнание е свито само до ежедневните му и елементарни нужди. Той не е свободен човек.
Днес можем и да се запитаме колко пъти предадохме Апостола и колко е съизмеримо предателството от 1872 година с последващите предателства. Не е ли предателство на Левски, не е ли съизмеримо предателството с криминалната приватизация, с корупцията, с провала на съдебната ни система? Не предаваме ли всеки път Апостола, когато потъпкваме принципите на чистата и свята Република?
Скъпи сънародници, нека днес, в този ден си избере от най-ярките и красиви звезди на българския небосвод и да я именува на името на Левски, за да можем окрилени от неговите идеи и от тази светлина, обединени, заедно да сменим модела на управление, и да поставим основите на чистата и свята Република. Това не е мечта, това е съвсем скорошна реалност.