Когато парите шумят песимистично
/ брой: 134
Статистиката отчете дефлация за трети пореден месец, която пък вкара годишната инфлация "в рамките на закона". Така става, когато парите шумят песимистично. Защото нашенската дефлация е породена именно от парите - страхът от бъдещето кара българина да трупа значително по-големи от необходимите му спестявания, вместо да харчи. Като не харчи, може да завърти омагьосания кръг, от който трудно се излиза - излишък на блага, спад на цените, свиване на печалбите и инвестициите. А липсата на печалби и инвестиции води до намаляване на заплатите. Като са по-ниски заплатите, намалява търсенето на стоки и услуги, намалява и скоростта на оборота, цените падат още. Производството се свива, увеличава се безработицата.
Тогава идва ред на "Всичко за продан!" Тъй като материалните ценности буквално всеки ден главоломно губят стойността си, всеки гледа възможно най-бързо да ги продаде, за да получи колкото може повече пари. Но не достатъчно. За да обслужва кредита си например. Това се отнася и за този, който е останал без работа, и за собственика на предприятието, чието производство се е свило.
И така идва ред на депресията. Ама не на оная, с която се занимават психиатрите, а на тая, дето може да сгромоляса икономиката. След което се сгромолясват и спестените прекомерни "бели пари за черни дни".
Анализаторът Робърт Пректър нарича последствията от дефлационната депресия "потресаващи".
Е, не ни ли се случиха достатъчно на брой потресаващи неща през последните няколко години, та да искаме още? Не е ли по-добре, вместо да ядем ориз и боб, да извадим някой и друг лев изпод юргана, от буркана или пък от банката и да си купим кюфтета, а защо не и пържоли? По-добре е. А и парите, похарчени за пържоли, шумят оптимистично. Изпробвано е - така е.