Когато напитката на боговете слезе при хората

Пенка Исаева

България е единствената страна в света, която чества Деня на лозаря и винаря. Това става всяка година на 1 февруари (14 по стар стил) и празникът е свързан с най-важния етап в отглеждането на лозите - резитбата. Не се знае точно кога е направено първото вино, но се смята, че то е древно колкото цивилизацията, дори я предшества! 
Според стара легенда принцеса от  днешна Анадола, от Грузия или от Персия (Иран) загубила благосклонността на баща си - могъщият цар на тази земя. Измъчвана от тежки мисли и главоболие, тя решила да се самоубие, като изпие "отровния" сок от делва, изхвърлена на боклука, защото съхраняваното в нея грозде се било развалило. Но вместо да умре, тя се унесла и заспала. Събудила се свежа и отпочинала, без главоболие и без тежки мисли. Сдобрила се с баща си и му разказала как пила от "отровния" сок от "разваленото" грозде...
В тази легенда вероятно измислицата преобладава, но е вярно, че вълшебните свойства на ферментиралия гроздов сок били открити по случайност, а не в резултат на целенасочена човешка дейност.
                                                                                  
Най-старата лоза

Археолозите открили семки от най-старата лоза, около 5 хил. г. пр. Хр., в източния край на Черно море, където днес са Анадола и Грузия (от историята знаем, че по това време тези земи били заселени с тракийски племена). Д-р Патрик Макгъвърн от Пенсилванския университет намерил следи от винопроизводство на хълма Хаджи Фирюз на планината Загрос (в днешен Иран), датирани от 5400 - 5000 г. пр. Хр. Американецът обиколил цяла Турция, но не открил по-древни доказателства, макар че в България ученият не е бил. Той е направил карта за древния път на виното. Според него шумерите, както и египтяните, отначало доставяли виното от близката планина Загрос за аристокрацията и за религиозните ритуали, а народът пиел бира. Едва след 2-3 хил. г. пр. Хр. се внасят сортове лози, пригодени към местния климат, за собствено винопроизводство.

Тъпкане на грозде

В околностите на с. Татул, близо до Момчилград, археолози намерили останки от най-старата лоза, датирана отпреди 8300 години или от 6300 г. пр. Хр. (от неолита, когато траките вече водят уседнал начин на живот и са развили земеделие и занаяти по нашите земи). Само на 200 м оттам - на хълма край с. Татул, се намира тракийско светилище от около 7-8 хил. години, в което са погребани митичният Орфей и тракийският цар Резос.
Пак в Родопите, преди десетина години, проф. Овчаров и неговият екип откриха цял археологически комплекс, т.нар. Перперикон или Перперек. Разположен на хълм над златоносната Перперешка река, близо до Кърджали, той е най-големият на Балканския полуостров, на възраст много повече от 8000 г., и се смята, че е дълго търсеното светилище на тракийския бог Загрей или Дионис. И в двете светилища върху каменни олтари се извършвали специални винено-огнени обреди.
                                
Тракийското е най-прочуто в древността
             
Траките смятали рубинената напитка за божествена, сътворена лично от тракийския цар Дионис, провъзгласен за Бог на виното. Неговите сатири и вакханки често се опиянявали от искрящия еликсир и така смятали, че се сливат с Бога-Слънце. Изумително красивите и изящни златни съдове от Вълчетрън, Панагюрище и Борово познават сладкия дъх на тракийското вино. Държейки бляскави ритони, тракийски владетели като Терес, Ситалк, Севт вдигали наздравици за благоденствието на своя народ и държава.

Гроздобер

Траките се прочули в целия древен свят като най-добрите производители на вино, за което свидетелстват и древните автори. В своята "Илиада" Омир се възторгва от плътното сладко вино от тракийския град Исмарус, което всекидневно се доставяло с кораби на ахейците до техния лагер пред стените на Троя. Аристотел (IV в. пр. Хр.) разказва за митичните вина от Аркадия (Тракия), които били толкова гъсти, че задължително трябвало да се разреждат.
Гърците идват на Балканския полуостров три хиляди години след изобретяване на виното от местните народи. Тази напитка е била непозната за тях преди траките да им я дадат. Атеней (III в.) разказва, че Инопион (Виночерпец), синът на Дионис, показал на хиоските гърци как се садят лози. Предците ни, за разлика от южните си съседи, пиели виното неразредено с вода - факт, който едновременно смайвал и ужасявал гърците.

Амфора-ритон за вино от Панагюрското златно съкровище

Способността на траките да се справят с алкохолната напитка много по-лесно от други хора показва, че са познавали опияняващото питие от най-дълбока древност и организмът им вече е изградил ензимите, необходими за преработката на алкохола.
                                                        
Малко история
 
Виното достига до Европа в разцвета на древногръцката цивилизация, около 1600-1400 г. пр. Хр., когато са завладени Южна Италия, Марсилия и други пристанища в Средиземноморието. За развитието на лозарството и винарството в Западна Европа най-много допринасят римляните. Те първи класифицирали и изследвали различните сортове грозде и използвали бъчви за съхранение на виното, както и стъклени съдове с тесен отвор. Нито траките, нито гърците до този момент не "позволявали" на виното да отлежава - съдовете били използвани само за временно съхранение и транспортиране, тъй като виното било изпивано веднага след производството му. 

Гроздето, лозата, а и Дионис са така дълбоко почитани от дедите ни, че те дори са ги изобразявани на своите монети

Лозарството бързо се разпространило извън Италия - в цяла Европа. След падането на Римската империя то се запазило в християнските манастири. Църквата била благосклонна към виното, защото то участвало в религиозните ритуали (например първо причастие). През Средновековието, във време на несигурност и нестабилност, църквата била единствената силна институция, която поддържала и развивала лозарството. Монасите всъщност създали и усъвършенствали нови методи за производството на вино. Най-известното име, останало в историята от онези времена, е на монаха Дом Периньон, без който шампанското не би било такова, каквото го познаваме днес.
През ХIХ в. парните кораби бързо пресичат Атлантика, което подтиква бурното развитие на търговията между Стария континент и Новия свят. Наред с ползите, това донася големи негативи за лозарството. Ужасната въшка, която се развива по корените на лозата и я унищожава, към нея американските сортове имат "търпимост", прескача с бързите кораби океана и напада първо лозите в Южна Франция. Постепенно заразата пламва в цяла Европа и унищожава лозарството на континента!
Единственото спасение е европейските сортове да се присаждат на устойчивите американски подложки, което става бавно. През това време САЩ се утвърждават като най-големия производител на вино, което създава тежък проблем за хората. Алкохолът там се пие така, както днес в Русия. Държавата взема мерки и въвежда сухия режим, който официално приключва през 1933 г. Това дава възможност на Европа да се съвземе и да стане отново лидер в лозарството и винопроизводството, като Франция, Италия и Испания и до днес запазват положението си на топпроизводители.
                                                                                 
У нас - тежки времена, но и добри времена 

Българската държава, създадена през 681 г., приема традициите на лозарството и винопроизводството. При знаменития хан Крум (803-814), при който България граничела с Франкската империя на Карл Велики, виното било на такава почит, че дори с него се прекалявало. Народът и управниците често така се напивали, че ханът бил принуден да изкорени лозята по нашите земи. Оттогава е и легендата за храбрия юнак Мавруд, който на площада пред двореца спасил красивата дъщеря на хана от разбеснял се лъв. Ханът видял колко е силен и разбрал, че това е така, защото майка му го отгледала с гроздето и виното от тайно оставената в двора лозница. Тогава той заповядал да разсадят лозата отново и я нарекъл мавруд. Така се възродило лозарството у нас.
С покръстването на българите през 865 г. от цар Борис I църквата поела под крилото си винопроизводството и у нас, като го доразвива. Дори канонизира за светец св. Трифон Зарезан на мястото на тракийския Дионис.
По време на османското владичество настъпват тежки времена за винарството у нас, защото ислямът забранява алкохола. Но все пак вино се произвежда, обаче само за домашна употреба.
След Освобождението се въвеждат новите научни открития във винопроизводството и за 20 години, до началото на ХХ в., вече са изградени основните винени райони у нас. Това са Сухиндол, Сливен, Ловеч, Стара Загора, Плевен, Чирпан, Мелник. Те изнасят продукцията си и се прочуват в цяла Европа, дори самият Чърчил всяка година поръчвал по 2 бурета мелнишко вино, а той е бил сериозен ценител.
                                                      
Лекарство за болния, но и за... здравия

Лечебните и диетичните свойства на виното са получили признание в течение на хилядолетия, дори в Библията се отбелязва лекарствената сила на виното, като Свети Петър съветва Тимотей "...да не пиеш вода, но употребявай малко вино за стомаха си". Според Хипократ (460-377 г. пр. Хр.), наричан Бащата на медицината, виното е приспособено по удивителен начин към организма на човека - както на здравия, така и на болния! А Гален (129-216 г. сл. Хр.) наблягал на хранителните и тонизиращите свойства на напитката.
Последните научни изследвания доказват, че червеното вино, благодарение на съдържащите се в него алкохол и безалкохолни фитохимикали, намалява риска от сърдечно-съдови заболявания, рак на гърдата, на простатата и на белите дробове, забавя развитието на някои дегенеративни неврологични заболявания като болестите на Алцхаймер и на Паркинсон. Въпреки това много е важно количеството, което човек пие - ако се превишава препоръчаната дневна доза, то ще има обратен ефект. Прието е за допустимо 1 чаша червено вино (150 мл) за дамите, 2 чаши (300-350 мл) - за господата.
Документирано е, че умерените количества алкохол повишават добрия холестерол и разреждат кръвта, което се смята за една от главните сърдечно-съдови ползи от виното. Безалкохолните фитохимикали във виното, като флавоноиди и ресвератрол, действат като антиоксиданти и предотвратяват клетъчните щети в тялото. Доказано е, че ресвератролът пречи на съсирването на кръвта и образуването на плаките в артериите чрез промяна на липидния профил и вискозитет на кръвната плазма.
Последни проучвания показват, че ресвератролът може да произведе мощни  антитромботични агенти, които подобряват здравето на сърдечно-съдовата система и така понижават риска от коронарни болести на сърцето. Червеното вино и това, произведено в по-хладен климат, е с по-високо съдържание на ресвератрол.
Червеното вино съдържа и мелатонин, който подобрява съня и предпазва кожата от стареене и рак. Тъй като има противовъзпалителни свойства, то  предпазва дори и от настинки.
През 1992 г. д-р Серж Рено обърнал внимание на данните, че хората във Франция по-рядко страдат от сърдечни заболявания в сравнение с тези от Северна Европа, въпреки че нямало разлика в количеството мазнини в храната на двете групи. Той нарекъл това "френски парадокс" и го отдал на средиземноморската диета и най-вече на червеното вино. Бил прав.
А Джон Стайнбек е казал: "Малко любов е като малко вино - прекаляването с едното или с другото сериозно вреди на здравето!" В тази констатация е безпогрешен, защото за да има полза от червеното вино, то трябва да се употребява умерено.
                                             
"Концентрирано", зейла или гроздова ракия

От исторически данни можем да заключим, че древната тракийска зейла е била високоалкохолна напитка. Ето защо нашите предци не са съхранявали продължително виното, просто останалото количество го сварявали на зейла, която можела да се съхранява много дълго време и при всякакви условия. О, да, древните траки са били на "ти" с дестилацията. Доказателства? Колкото искате! 
Нека да се доверим на Омир, който в своята "Одисея" разказва как едноокият великан Полифем заспал, когато погълнал от божествената напитка на траките, сипана му от Одисей и спътниците му. Всъщност става ясно, че великанът Полифем е пил зейла, което обяснява как гигант като него, превъзхождащ в пъти по тегло и ръст обикновените хора, се напива толкова юнашки, че пада и заспива, което дава възможност на Одисей и спътниците му да избодат единственото му око и да избягат от пещерата му.
И пак Омир, но този път в "Илиада", описва как Афродита се грижи за прободения от Ахил Хектор, големият син на троянския цар Приам: "...трупа му намазваше с амброзийно розово масло, та рани да няма, когато бе влачен". 
Днес всеки знае как се добива розово масло - само и единствено чрез дестилация на розов цвят. 
И последно, но не по важност доказателство: На Дионисиевите ритуали сипвали върху горящ огън божествената тракийска напитка и по височината на лумналия пламък оракулите гадаели за бъдещето. Точно там, в перпериконското светилище на Дионис, е предсказано на Александър Македонски, че ще завладее света. А е добре известно, че само високоалкохолна напитка (с повече от 40% алкохол) може да разгори огъня, защото напитка с по-ниско алкохолно съдържание, като виното например, ще го угаси.
Едва през 1100 г. в научно  издание на медицинското училище в Салерно (Сицилия) е описана първата дестилация, извършена на ирландския остров св. Патрик, но от пшеница, а не от грозде или вино, както е ставало преди това. През ХVI в. холандски търговци искали да спестят разходи от транспорта на вино от прочутия винен район Аквитания (днешно Бордо) - да превозват "концентрирано" вино и после да го разреждат. Тази идея осъществил холандецът Жедеон Годе, като изварил (дестилирал) виното от района на Шарант, след което го превозил в бъчви от горен дъб до пазарите в Англия. Там доставената високоалкохолна напитка (която била хубава ракия и първа стъпка към създаването на коняка) била разреждана многократно с вода, преди да бъде изпита.
Жедеон Годе, дал име на най-старата марка френски коняк, едва ли е подозирал, че възпроизвежда технологията на древните траки, с хиляди години по-стара от неговата...


Кои са шампионите
                                                           
1. Chato lafite, 1787 г. Една бутилка струва 156 450 долара, една чаша е 26 075 долара. Смята се, че е било притежание на президента Томас Джеферсън и е продадено от аукционната къща "Кристис" в Лондон през декември 1985 г.

2. Imperial of Screaming Eagle Cabernet, 1992 г. Една бутилка струва 62 500 долара, 1 чаша - 10 417 долара. Продадено е на благотворителен търг през 2000 г.

 3. Jeroboam of Chateau Maunton-Rothschild, 1945 г. Една бутилка - 51 783 долара, 1 чаша -  8631 долара. Продадено е от аукционната къща "Сотбис" в Ню Йорк през 2007 г.