Кодекс на заробването на труда

Кодексът на труда е нормативен акт, приет от НС и обнародван през април 1986 г., а след това многократно променян. Той урежда трудовите отношения между работника или служителя и работодателя. И още нещо да припомним: работодател е всяко лице, което управлява дадено дружество и има правото да сключва трудови договори. Работник или служител е всеки, сключил трудов договор с работодател. Трудовият договор пък е договор между 2 страни за полагане на определен труд срещу уговорено възнаграждение. 

Просто, нали? Но не и на българска почва. Защото днес този основен закон за труда е ръфан с настървение от всички посоки - от работодатели, партийци, хора с временна заетост по върховете и т.н. Претенциите им опират само до едно - отнемане на извоювани социални права и изисквания за нормален труд и възнаграждения. Те се вторачват в кодекса, сякаш той обърква техните стройни и много ефикасни намерения за силна икономика и конкурентоспособна държава. И в крайна сметка са твърде далеч от компетентността и мисленето в перспектива. Но пък цитират под път и над път европейски директиви за оправдание на своите попълзновения за узаконяване на робския труд с цел повече печалба.

Проучване на британска агенция от 2017 г. нарежда България сред петте страни в ЕС с най-голям риск от съвременно робство. Няма как да е иначе, след като сме най-бедната страна в съюза, рекордьор по икономическо неравенство; 48,3% (по последни данни на НСИ) живеят с под 390 лв. на месец, като в тях влизат не само заплатите, но и всички пенсии и социални плащания в домакинствата. Всеки четвърти у нас пада под официалната линия на бедността; 

над 2,7 милиона българи са в риск от бедност

или социално изключване; най-бедните дават за храна 44% от парите си и могат да си позволят по цигара на ден; една трета от българите не успяват да си плащат сметки и кредити навреме, а достъпът до образование и здравеопазване вятър го отвя... И на този фон работодателските организации все по-настървено посягат на правата и интересите на бедния българин, който и без туй изнемогва. Но защо да им пука - те бранят своя тесен егоистичен интерес, а държавата прави всичко, за да им помага. На криво правителство кодексът му пречи. Няма мисъл за хората. Иначе щяха ли нашите капиталисти да се разпищолят дотам, че да посегнат и на трудовата конституция, която все пак е някаква надежда за работещите. Както е тръгнало, трябва да я преименуваме на Кодекс на заробването на труда!  

Още преди края на миналата година работодателите май получиха надежда за своите мераци за ремонт на КТ лично от министъра на труда и социалната политика Бисер Петков, който не успя да реши въпроса с мизерното заплащане на нощния труд, но побърза да обяви, че през 2019 г. е възможна по-голяма реформа на трудовото законодателство като цяло. Поредната чупка в кръста на сегашното правителство към едрия бизнес и неговите нагли "говорители" предвещава пореден погром на трудови права в името на лесната Печалба. Кой пипа клас, пада от власт, заканиха се преди време от синдикатите, но апетитите на бизнеса не спряха. С промените в КТ през 2015 г. трудовото законодателство облекчи условията за бизнеса, позволиха да отпадне задължението на фирмите за предварително писмено уведомяване на Инспекцията по труда за удълженото работно време; отпадна изискването за издаване на правилник за вътрешния трудов ред; изискването работодателят да разработва и утвърждава правила за здравословни и безопасни условия на труд; закрилата на работниците при дисциплинарно уволнение и др. С гласовете на мнозинството не само се отменят задължения на работодателите, но им се дават и все повече права. Първо сайтът "Барикада" откри, че зад евентуални бъдещи промени на кодекса за "по-гъвкави форми на заетост" прозират 

ерозия на трудовите договори

и увеличаване на извънредния труд във вреда на заетите. Тоест увеличаване на робския труд на българина.

Вече сума ти време социалните партньори не могат да се споразумеят по механизма за определяне на минималната работна заплата, и то заради магарешкия инат на работодателите. Сега тази заплата, определена с ПМС, е 560 лв. От АИКБ поискаха за 15 икономически дейности повишаването й да се отложи. Това становище бе отправено до вицепремиера Марияна Николова, до министър Бисер Петков и до секретаря на НСТС Васка Шушнева. Нещо повече - в становището се предлага новият размер на минималната месечна заплата да влезе в сила от 1 януари 2020 г., т.е. за 2019 г. да остане досегашният размер 510 лв. Работодателските организации се обявиха и срещу дългото майчинство, срещу изплащането от тяхна страна на първите три дни от болничните. Не стихва битката им срещу добавката към заплатата за натрупан стаж и опит, а преди време остро възразиха срещу законовите промени, които им забраниха да прехвърлят закъсали фирми на клошари(!). Сега с конкретно предложение, постъпило в правителството, компании искат да отпадне ограничението в КТ, според което предприятията могат да наемат не повече от 30% от персонала си през агенции за временна заетост. Това пък пряко кореспондира с напъните на бизнеса "да реши" проблема с недостига на кадри

чрез внос на чужди работници

- и правителството побърза да им даде зелена улица с редица улеснения. Нищо, че според специалистите недостигът на кадри у нас е мит. 

Предоставянето на персонал временно "под наем" е друга замислена форма на нетрайни и несигурни трудови отношения. На принципа видяла жабата, че подковават вола искаме да се присъединим към трудовата епидемия, която заобикаля традиционните трудови договори и сигурността за работника, кара го да "слушка", заплашва го с риск от бедност, както вече се е случило в някои страни по света. Мераците на бизнеса са и за реформиране на трудовия кодекс в посока на съществено увеличаване на годишния таван за часовете на извънреден труд и "актуализация" на процедурите за извънреден труд по време на национални празници "съобразно актуалната икономическа реалност". Настоява се също срочните договори да важат за повече от една година. Бизнесът не харесва и допълнителните възнаграждения, и въобще не му пука, че нощният труд и сега се заплаща по 25 стотинки на час. 

Дали Бисер Петков предлага конкретни идеи от името на правителството или с демагогски врътки опипва почвата и оставя уж отворена вратата за всякакви предложения от страна на всички? Все пак, избори идат. Възможно е някои неща тихомълком, в късна доба, да станат факт. Това вече се е случвало в разни преамбюли, преходни разпоредби, текстове в закони, които въобще не са свързани с трудовата конституция. Докато се опипва почвата, Българската стопанска камара е готова да предложи цялостен нов проект за Кодекс на труда. Какви добри хора, каква жертвоготовност за общото благо! Хората обаче все по-често казват: де, сопа, де!

Връх на демонстрацията на нивото на бизнеса у нас беше преди време изявата на негови представители в кулоарите на МС, когато в защита на "патриота" Валери Симеонов те заплашиха, че "ще изкарат на улицата 20 000". Без да искат мнението на онези, които иначе наричат "търтеи". Мълчат и за неизплатените заплати, за тежките условия на труд и липсата на възможност за отдих и човешки потребности. Апропо - някъде се споменаваше за служителка, открила точка в трудовия си договор, според която, ако прояви наглостта да забременее, дължи 700 лв. неустойка на работодателя си! И май започваме да си припомняме призива: "На крак, о, парии презрени; на крак, о, роби на труда!"...

Ваня Григорова,
икономически съветник в КТ "Подкрепа", председател на Сдружение "Солидарна България":

Засега няма внесен в НС никакъв законопроект за КТ. За промени няма причина и мотиви, но тези, които замислят цялостен нов проект, са работодателите. В БСК има група, която пише нов Кодекс на труда, може вече и да са готови с него. "Подкрепа" е против. Министър Петков увери, че няма да се прави нищо, което не е одобрено от социалните партньори. Но ако промени, консенсусни или не, влязат в парламента, между първо и второ четене може да има изненади, върху които няма как да влияем. Кодексът на труда е добър. Ако се промени генерално, ще стане ужасен.