Книжарница с аромат на детство в Рударци

Издание от 1933 г. краси една от лавиците на новата книжарница в с. Рударци. Тя е от личната библиотека на собственичката Красимира Ангелова, която се премества от София да живее тук преди около 2 години. Забелязала липсата на нещо много важно за такова населено място, решава да отвори книжарница. Дотук е приликата с героинята на Пенелопе Фицджералд от романа "Книжарницата" Флорънс Грийн.

Красимира е израснала с аромата на мастило - баща й работил в Полиграфическия комбинат, баба й също е свързана с печатарството, а тя от малка е била в магичния свят на книгите и до днес няма желание да го напусне. "Домашната ни библиотека съдържаше над 2 хил. тома", спомня си жената. Твърди, че детската й мечта не е била да има своя книжарница, но пребиваването й в Рударци дало живот на тази идея. "Повече от година и половина в селото няма книжарница, а на хората продължава да им липсва. В същото време няма кой знае какви развлечения за децата", констатира Красимира, която дълго е работила с деца, обича ги, познава добре техния свят и сякаш никога не го е напускала. За това й помагат и трите внучета.

Освен множеството си обучения в момента тя преминава подготовка на английски и български за работа с малчугани по метода на Мария Монтесори и всеки момент ще получи двуезичен сертификат. А това дава допълнителна енергия на идеята за книжарницата и очертава контурите на по-нататъшното й развитие. Красимира планира от есента да започне специални занимания с местните деца, добре дошли са и гостенчета. Само че забавленията няма да включват таблети, модерни телефони или лаптопи, а игрите, с които са израснали родителите, бабите и дядовците им, и най-вече запознаване и въвеждане в света на книгите.

Засега плановете са съботно-неделни срещи с малките, но Красимира е категорична, че всеки подрастващ е добре дошъл в книжарницата й по всяко време. Съвсем скоро ще бъде оборудван и специален детски кът. Това е новото предизвикателство пред мен, казва Красимира. На предстоящите срещи, ако децата искат да им чете приказки, ще им чете. Ако искат да "играят театър", например по приказка - това ще правят. Ако искат да рисуват по приказки, ще рисуват. Арсеналът на Красимира от забавления извън съвременните технологии е толкова богат, че едва ли малките посетители ще искат да си тръгнат от вълшебното място - книжарницата с аромат на детство.

"На съвременните деца, както и на децата от предишното и по-предишното поколение, на първо място им харесват книгите. Следва рисуването", категорична е Красимира. И смята, че в това отношение светът не се е променил от десетилетия. Ако в рисунката на едно дете преобладават светлите и ярки цветове - жълто, оранжево, червено, душевният му мир е добър, но ако надделяват тъмните - черно, кафяво, душевното му равновесие не е добро, категорична е Красимира.   

Засега по лавиците на книжарницата преобладават детските книги, но Красимира задълбочено проучва нуждите и на възрастните си клиенти, защото е убедена: хората не бива за такива стоки да пътуват до други населени места. Тепърва рафтовете ще се пълнят с най-различни тетрадки, химикалки, цветни моливи, мозайки и пр.   Предизвикателството е наистина сериозно, защото Красимира не иска тези няколко квадратни метра да са просто книгопродавница, а място, в което чрез книгите и игрите децата да създават и да участват в приключения.