Класическата музика не е стока за всекидневно консумиране

Юлияна Караатанасова

След успешен италиански дебют в Милано на 8 и 10 ноември с оркестър I Pomeriggi Musicali, идва ред за първи път пред софийската публика да се представи младият диригент Росен Гергов - на 7 декември в зала "България". Заслугата за това е на ръководството на СО на БНР, чиято прозорливост и подкрепа за младите таланти е похвална за родната ни музикална практика. Росен Гергов е пример за последователност, упоритост, търпение, изключителна работоспособност и целенасоченост - качества, без които не може да се постигне успех във всяка кариера, особено в областта на музиката. Той следва мечтите си и вярва в непреходните духовни стойности, следва професионален морал и етика в едно общество, в което това все още е възможно - за съжаление извън България. Росен вярва, че музикантите са призвани да обединяват хората и да творят красота, колкото и клиширано да звучи това.
Средното си музикално образование получава в НМУ "Л. Пипков" като ученик по пиано на Милка Митева, по кларинет на Борислав Йоцов, а впоследствие взима уроци по дирижиране от Михаил Ангелов. През 1998 г. Росен Гергов печели специалната награда за диригентстки дебют на конкурса "Млади музикални дарования" в София. През 1999 г. завършва Музикалното училище с пълно отличие и национална диплома за високи постижения в областта на музиката. На 18-годишна възраст  заминава за Виена, където следва в Университет за музика и изобразителни изкуства в класа по дирижиране на Леополд Хагер. Две години по-късно изключителният му талант е забелязан от Сейджи Озава. Маестрото го кани на музикалния фестивал Тенгълууд, където Гергов получава стипендия за дирижиране от Бостънския симфоничен оркестър и няколко години е асистент и ученик на Сейджи Озава. През 2004 г. Росен Гергов завършва следването си с отличие и дирижира Радиосимфоничния оркестър - Виена, на заключителния си концерт в Музикферайн. Малко след това поема функцията на асистент-диригент на оркестъра Тонкунстлер - Виена, където работи до 2009-а. Росен Гергов е лауреат на първия международен конкурс за диригенти "Евгений Светланов", организиран с Филхармоничния оркестър на Люксембург през май 2007 г. Росен Гергов записа компактдиск със Симфоничния оркестър на Норландс опера - Швеция, който включва творби от американския композитор Дейвид Чески. Компактдискът бе номиниран за "Грами 2008" в категорията "Класическа съвременна композиция". Гергов е записвал освен това за Би Би Си, Баварското радио и О Ер Еф Австрия. Младият диригент има вече богат опит в областта на операта. През лятото на 2007 г. дебютира с голям успех на фестивала Брегенц - Австрия, с модерната опера "Playing Away" от Бенедикт Мейсън с оркестъра Тонкунстлер - Виена. Още следващата година отново е поканен от реномирания фестивал да дирижира "Тоска" с Виенския симфоничен оркестър. През октомври 2008-а дирижира световната премиера на камерната опера "Принц, Герой и Лисица" от Акош Банлаки във Виена. През февруари 2009-а дирижира чешката премиера на монодрамата "Касандра" от Михаел Жерел в Националния театър Бърно. През юни 2010 г. дебютира във Виенската народна опера с "Прилепът" на Й. Щраус. Гергов е работил с реномирани оркестри по цял свят и разполага с обширен репертоар.
 
- Какво определи решението ти да не се връщаш в България и какви възможности дава Европа, в частност Виена, за разгръщането на кариерата на един млад диригент?
- Не съм взимал съзнателно такова решение, така обаче се завъртя животът. Тъй като във Виена следвах, създадох приятелства, професионални връзки, срещнах бъдещата си жена и т.н., останах тук. Освен това смятам, че Виена е един от най-хубавите градове за живеене, с висок стандарт на живот, в центъра на Европа, с перфектния размер за един град - нито прекалено голям, нито малък, с много добре изградена инфраструктура и още много други плюсове. От културна гледна точка Виена е един от водещите градове в Европа, особено що се отнася до музиката. На мен това като млад диригент ми помага в известна степен, например, че мога да се срещам с почти всички водещи музиканти, които редовно гостуват тук. Музикална Европа е като цяло доста отворена и колегите се познават. Смятам, че за един млад диригент е важно да не се концентрира прекалено много на едно място, а да мисли/действа възможно най-глобално.
- Защо толкова дълго не се състоя дебютът ти като диригент в България? Каква е програмата, която ще дирижираш и смяташ ли, че е подходяща, за да се представиш в най-добрата си светлина?
- Дебютирах в България с "Кармен" с Варненската опера в амфитеатъра във Варна преди две години (в главната роля тогава бе световноизвестното мецосопрано Надежда Кръстева). Концертът ми с оркестъра на БНР ще бъде професионалният ми дебют в София, за което много се радвам и бих искал да благодаря на оркестъра и маестро Емил Табаков. Тъй като не съм учил в Музикалната академия в София, а направо заминах за Виена след завършването на НМУ "Л. Пипков", явно не съм имал достатъчно изградени професионални контакти (които се изграждат именно по време на следването и след това). Може би поради тази причина не съм дирижирал още в София. Има една хубава поговорка: "Добрите неща искат време", която важи в много голяма степен в моята професия, особено на млади години. Явно времето е дошло сега. Що се отнася до програмата, ще представим Моцарт - увертюра от "Дон Жуан" и "Симфония кончертанте" за духови със солисти от оркестъра, както и Чайковски - Втора симфония. Смятам, че ще успея да се представя по възможно най-добрия начин, тъй като това е по принцип към каквото се стремя, независимо какви произведения дирижирам. Това разбирам под "професионализъм" (и много други неща, разбира се). Освен това млади диригенти рядко могат да си позволят да не се представят добре. Не винаги сам мога да избирам произведенията, когато гостувам, това е комбинация от мои идеи и тези на оркестъра/главния диригент.
- Бил си на престижни фестивали като Брегенц и др. Как ти се отразява публичността, наред с политици, общественици и др. Не се ли измества фокусът от музиката?
- Музиката и политиката/обществеността винаги са били свързани и надали ще дойде време, в което музиката и културата като цяло няма да зависят от политиката. Това е било така и по времето на Моцарт, така е и в днешно време и сигурно така ще бъде в бъдеще. Аз лично нямам проблем с контакта си с политиката, обществеността или с публиката като цяло. Дори напротив, търся възможности за такива контакти и се опитвам да заинтересувам политици, спонсори и други за проблемите в музикалните среди например. Спомням си как казах на един посетител, който се оказа, че е банкер: "Моля ви, продължавайте да спонсорирате оркестри и се грижете за класическата музика като цяло. Нуждаем се от вас." Вярвам, че единственият начин да се осигури бъдещето на класическата музика е активният контакт с публичността, наред с политици, чиновници, работници и т.н. Самото общество трябва да осъзнае колко е важна музиката и изобщо културата за неговото духовно оцеляване. Ако културата отслабне и отмре, дегенерацията на обществото е само въпрос на време. Тя всъщност вече е отдавна в ход, по-добре казано, щом това общество е позволило това.
- Може ли да има баланс между стилно, интересно и умно подбрана оркестрова програма или цял сезон и комерсиалния елемент - т.е. достатъчно интерес от страна на публиката, пълни зали, приходите от билети да покриват разходите и т.н.? Възможно ли е да има пълна възвращаемост на вложените средства? Какви са наблюденията ти за Европа и Япония, където често гостуваш?
- Обширен въпрос. Такъв баланс по принцип може да има, на практика обаче рядко се постига. За да са пълни залите, трябва, разбира се, да се подбират произведения, които съответната публика обича, много важно обаче е също така да се представят нови произведения, с които да се разширява хоризонтът на публиката. Интересът на публиката варира от град до град, държава до държава. Има места, където е много трудно да се напълнят залите, а и такива (например Виена), където залите винаги са пълни. Може би преобладават, за съжаление, местата от първия тип. Това е свързано и с традициите в съответната държава, но и с работата с публичността, която всеки оркестър прави, било то реклама, публични репетиции, нестандартни проекти и т.н. Абсолютно пълна възвращаемост на вложените средства не съществува, по мое наблюдение. Практически всеки оркестър се нуждае от спонсори, държавни субсидии и т.н., това също варира от държава до държава. При някои оркестри има възвръщаемост на голяма част от средствата, но това зависи и от структурата на оркестъра. В Европа като цяло наблюдавам по-голяма свобода в избора на програми, отколкото в Япония. Там публиката е може би малко по-консервативна, хората обичат да чуват главно това, което познават. В Япония също така артистите от Европа, които се канят, са сравнително малко на брой и това не винаги са хора, които са добре познати в Европа. Но Япония като цяло е доста различна във всяко отношение.
- Все още ли е добро музикалното образование в България или вече не дотам?
- Трудно ми е да коментирам въпроси, по които нямам достатъчно познания. Тъй като не съм учил в Музикалната академия, не мога да кажа много за музикалното висше образование. Смятам, че в България има много добра система за музикално образование в училищната система от специални музикални училища. Нещо, което ме радва, е, че в момента в НМУ "Л. Пипков" също така има класове за народни инструменти. Българската музикална народна традиция е много ценна и важна и не бива да отмре. Нивото в музикалното училище в София е все още високо според мен. За голямо мое съжаление, няма подобно училище във Виена, иначе бих дал децата си там.
- Кога може да се говори за прекомерна амбиция и работохолизъм при диригентите?
- Когато квантитетът надвиши квалитета на работа. С други думи казано, когато диригентът тича от един ангажимент към друг, без на всяка цена да има достатъчно време за солидна подготовка. За съжаление доста колеги се изкушават и приемат прекалено много ангажименти, които не могат да покрият на необходимото ниво. Добрият баланс между много работа, но все още достатъчно време за подготовката е трудно да се намери. Освен това човек има нужда от време за семейството, за почивка и т.н. Но този проблем също не е нов. Даже съм дирижирал опера на тази тема - "Портрет" от Мйечислав Вайнберг, по разказа на Гогол. Един разказ, който всеки млад артист в днешно време би трябвало да прочете и да се замисли върху него.
- Какво те държи "на земята" и по-далеч от вицовете за диригенти?
- Всички сме хора простосмъртни. Отдавна минаха времената, в които диригентите са се държали като едва ли не богоизбрани и превъзхождащи другите. Внимавам да респектирам всички около мен, в крайна сметка успехът на един проект не зависи само от мен, а от всички. Освен това една приятна атмосфера е много по-благотворна за работата. Но това не пречи да изисквам професионализъм от музикантите, който, между другото, изисквам може би най-много от себе си. А колкото до вицовете за диригенти: всяка водеща личност е обречена на критика, на гледане под лупа през цялото време, на присмиване и при най-малкия повод. Това е факт. Който не може да живее с него, не трябва да се поставя в позицията на водеща личност. Аз лично нямам проблем с това.
- Сподели един виц.
- Един диригент винаги имал навика да гледа една бележка, преди да излезе на подиума. Всички много се чудели какво точно пише на въпросната бележка. Когато маестрото починал на завидна възраст, дошъл моментът да видят бележката. Там пишело: Махай с ръце, докато музиката свърши, после се обърни и се поклони.