Актуално
Китай се отваря, Европа се затваря
Пекин ни включва в едногодишна програма на безвизов период
/ брой: 227
България и Румъния ще станат пълноправни членове на Шенген от 1 януари догодина... евентуално. Още нищо не е сигурно на 100%. Дълго време чакахме да чуем тази новина, която дори и да се окаже истина, идва в не особено подходящ момент - когато държавите от Западна Европа въвеждат и/или удължават контрола по сухопътните си граници, в борбата с нелегалните мигранти.
Същевременно излезе решение от Пекин за безвизов период от една година за гражданите на няколко страни, сред които България, Румъния, Хърватия, Черна гора, Малта, Северна Македония, Естония, Латвия и Япония. Основната цел е насърчаването на туризма и търговията.
Решение от 2023 г.
След края на КОВИД-пандемията на Конгрес на Китайската комунистическа партия се решава страната да се отвори към света, за да имат възможност повече хора да я посетят и да се уверят с очите си, че голяма част от новините, тиражирани от западните медии са лъжа.
Започват да се влагат средства в различни програми за културен и работен обмен, конференции, изложения, форуми, домакинства на спортни прояви и др. Само за една година след отваряне на границите, броят на чужденците, посетили Поднебесната империя за пръв път в живота си, е в пъти повече от очакването. Въпреки това, Пекин, доволен от постигнатия резултат, взема
логичната следваща крачка,
за да стимулира още повече хора да отидат там.
Несъмнено, една от основните пречки при пътуване често се оказва ваденето на виза. Влагат се допълнителни средства и време, които могат да се спестят и да има повече желаещи да посетят съответната дестинация. Затова не бива да ни учудва решението на Пекин да въведе временно безвизов период. И така, от 30 ноември т. г. до 31 декември 2025 г. ще се види колко хора ще се възползват от тази възможност.
Интересът на българите
В момента в София два пъти седмично желаещите да кандидатстват за виза чакат на дълга опашка, за да си попадат документите. Някои отиват в Китай на екскурзия (местата в някои туристически агенции са запълнени за година напред), други - по работа. От Ковид-пандемията насам, интересът за пътуване в азиатската държава нарасна, още повече, че се отвориха много възможности за сътрудничество и общ бизнес, появяват се различни студентски програми, които привличат младежите, мечтаещи за образование в чужбина, провеждат се конференции по глобални въпроси и всичко това се съчетава с културна програма, показваща забележителностите на съответния град, където се провежда събитието.
За разлика от Западна Европа,
където гледат на българи и румънци като на евтина работна ръка - да берат ягоди, да са тираджии, болногледачи, сервитьори, чистачи и т.н. (при положение, че често става въпрос за хора с висше образование), то в Китай не е така (казвам го като човек, бил там няколко пъти за година и половина). Страната предлага възможности на всеки да работи по специалността си и да има кареирно развитие.
"Живея повече от 10 години във Франция", разказва пред ДУМА сънародничката ни Мартина Миленова. "Въпреки че тук завърших бакалаварската и магистърката си степен с отличие, усещах негативно отношение към мен, когато си търсех работа като счетоводителка. Първият ми шеф не спираше да повтаря пренебрежително "вие... от Балканите" и определено имаше разлика в отношението му към мен и колегите ми - французи".
Подобно нещо няма да се случи в Китай, най-малкото, защото е част от културата им да уважават всеки един, независимо от произхода и националността му. Там не критикуват и не обсъждат околните - важно е да се върши работа.
От друга страна, повечето от чуждестранните студенти, обучаващи се в различни китайски университети са предимно от други азиатски държави. Премахването на визите е една крачка към привличането и улесняването на повече европейци да продължат следването си в Китай.
Принципът "печеля-печелиш"
трябва да се разпространи по целия свят. Китай съвсем добронамерено ни подава ръка за сътрудничество и за задълбочаване на двустранните отношения. От нас зависи да я хванем, защото, ако продължим да вярваме, че Западът е нашето "спасение", ще си останем с празна ръка, дори две.