Кирил Кадийски представя нов поетически превод на "Ад"

По случай 700 години от смъртта на Данте издателство "Колибри" предлага на българските читатели нов поетически превод на "Ад" - първата и най-популярна част от епичната поема "Божествена комедия". Изданието в превод на поета Кирил Кадийски, оформено с илюстрации на Сандро Ботичели и калиграфия на Костадин Кокаланов, ни доближава до смисловите и естетическите висоти на великото произведение. Премиерата ще се състои на 3 юни от 19 ч. в "Casa Libri" в София (ул. "Цар Асен" 64). Специални гости на събитието ще бъдат поетът и преводач Кирил Кадийски, проф. Клео Протохристова, авторка на предговора към изданието, и великолепните актьори Леонид Йовчев и Валентин Ганев, научи ДУМА от Надежда Московска, директор маркетинг и пиар на издателството.
"Ад" е първата част от "Божествена комедия", следвана от "Чистилище" и "Рай". В нея се описва свръхестественото пътуване на Данте през Ада, съпроводен от древноримския поет Вергилий. Като алегория "Божествена комедия" представлява пътуването на душата към Бог, а Адът описва признаването и отхвърлянето на греха. Докато пише своята творба, Данте гради и обогатява литературния италиански език. В много случаи той създава нови думи, за да даде израз на страховитите си видения, неподатливи на наличните към момента езикови възможности. Сложната, центробежна иносказателност на поемата се проявява още в началната песен на "Ад".
Най-ранният превод на произведението на български датира от 1906 г. и е дело на Константин Величков. Макар езикът от началото на миналия век да звучи архаично и на места дори да е неразбираем, този първи превод със статут на литературен паметник се издава и преиздава в продължение на повече от 100 години. След Константин Величков са правени и други опити, като тези на Кирил Христов, Любен Любенов и Иван Иванов и на още неколцина други, но макар и по-разбираеми за съвременния читател, те не успяват да изместят своя именит предшественик. В лицето на поета Кирил Кадийски, емблематична фигура в българската поезия и най-превежданият български поет в чужбина, великият флорентинец намери своя талантлив интерпретатор, който да накара речта му да резонира със силата на оригинала, сякаш Данте проговори на български, каквото беше усещането за сонетите на Шекспир, претворени от него, посочват от издателство "Колибри".