Катрин Тасева пред Efirbet: Щастлива съм, че играх пред пълни зали и радвах публиката ни

Катрин Тасева е една от грациите, която направи горди и щастливи българските почитатели на спорта с прекрасната си игра и международните успехи. В художествената гимнастика тя спечели много отличия от най-големите първенства. Катрин има сребърен медал от Световно, сребърен и два бронзови от Европейско, сребърен и бронзов от Европейски игри, златен, 11 сребърни и 8 бронзови от Световни купи и два златни и по 5 сребърни и бронзови отличия от Гран При. След Олимпиадата през август Тасева преустанови своята славна кариера. Как се справя без гимнастиката, кои мигове от килима винаги ще помни и коя е следващата й мечта? На тези и други въпроси Катрин Тасева отговаря в интервю за efirbetcom.

Катрин, изминаха два месеца, откакто казахте „край“. Липсва ли Ви тръпката от състезанията?

Нищо не ми липсва, бях се пренаситила, постигнах достатъчно и преживях достатъчно емоции. Аз знаех, че рано или късно ще спра и ще отворя нова страница в живота си, така че бях подготвена. 

Какво почувствахте, когато приключихте със спорта?

Това не стана от един път. Бях взела това решение и знаех, че в Япония ще играя за последно. Когато приключи последното ми съчетание с лентата, усетих едно спокойствие и удовлетворение от добре свършената работа през годините.

Смятате ли, че бе по силите Ви да постигнете по-предно класиране на Игрите в Токио и ако е така, защо не успяхте?

Бях подготвена и уверена, но последното ми съчетание не бе най-хубавото, защото направих грешки. Може би, не бяха правилни реакциите ми, щом не изиграх по-добре съчетанието си. Но вероятно така е трябвало да стане, а и някои малки грешки в другите съчетания също понижиха  оценките ми.

Кое е най-голямото признание за Вас в гимнастиката?

Това е усещането, което изпитах, когато състезанията бяха в България – Световното през 2018 година в София и Европейското във Варна това лято. Почувствах най-силната, най-приятната и най-хубава емоция – да играя вкъщи пред родна публика. Не мога и сега да опиша колко бях щастлива, когато чувах как публиката в препълнените зали вика моето име и става на крака за мен.

Най-голямото Ви разочарование на килима?

Когато съм се справяла, а съм оставала недооценена и не съм получавала от съдиите оценките, които съм заслужавала с играта си. Това ме е огорчавало страшно много, но трябваше да се примирявам и да продължавам напред.

Къде пазите отличията и купите?

Някои са при майка им, а тези от сериозните първенства и турнири са изложени на видно място в дома ми. 

Коя беше детската Ви спортна мечта и сбъднахте ли я?

Като малка исках да участвам на Олимпиада, да бъда добър спортист и да бъда на върха. Доволна съм, че го постигнах през тези 20 години.

 

Разкажете, как станахте гимнастичка?

Бях на 4 години, когато дойдоха в детската градина треньори и попитаха има ли някой желание да се запише на художествена гимнастика. Казах на моите родители, те ме заведоха в залата, хареса ми и останах там завинаги. Аз не съм тренирала друг спорт.

Какво е за Вас гимнастиката?

Любов. Всичко е любов.

На кои хора сте благодарна за постигнатото?

Доста треньори и учители имах. Помня ги всичките и оценявам това, което са направили за мен. Благодарна съм и на себе, че се съхраних, запазих се и издържах до края.

Хапвате ли си сега от всичко?

Разбира се. Хапвам си, каквото и когато пожелая, но фигурата ми е същата, тъй като съм доста активна. Ходя на фитнес, на бокс, тенис и пилатес.

Това за бокса съм го чувал отдавна. Да не би да искате да му се посветите сериозно?

Не, защото искам да запазя чертите на лицето си.

Промени ли Ви славата?

Промени ме към добро, тъй като се развих като човек и като характер, когато комуникирах с повече хора. Така че ме промени само в добра посока. Човек не трябва да се взема насериозно, защото всички сме временно тук.

С какво искате да се занимавате занапред?  

Все още повече мисля, но задължително ще стана треньор. Като начало планирам да подготвям девойки и мисля, че ще ми дадат шанс в националния отбор.

Какво обичате да правите в свободното си време?

Освен да го посветя на активен спорт, за което вече споменах, обичам да се разхождам, да почета някоя хубава книжка, да бъда с приятелки и да обърна внимание на близките си. Ограничила съм до минимум излизанията по заведения, тъй като предпочитам да се пазя в пандемията.

Кое Ви прави щастлива?

Уважението и подкрепата, които получавам от много хора, както и обичта им. Радвам се, че близките са до мен, и са живи и здрави в тези болни времена за живот. Като цяло малките неща ме правят щастлива.

Кога плакахте за последно от радост?

На Европейското във Варна през юни. Бях доволна от играта си и тези емоции избиха, въпреки че не се качих на почетната стълбичка. Очите ми се насълзиха и заради Боряна Калейн, която взе медал.

Какви хора допускате до себе си?

Много малко хора са толкова близко до мен, тъй като трудно се доверявам.

Какво искате да постигнете в живота?

Бих искала да създам семейство и да имам деца.