Катерина Борисова: В киното е много важно да не се изгубиш по пътя

КАТЕРИНА БОРИСОВА завършва в НАТФИЗ филмова и телевизионна режисура с ръководител акад. Людмил Стайков. Основава продуцентската компания, насочена към създаването на развлекателно-образователни предавания, кино с фокус върху женски персонажи и теми, танцови и имидж видеа. Участва и помага в обществени, екологични и благотворителни инициативи. Организира и провежда в София и страната серия образователни филмови семинари с тийнейджъри - Киноработилница "В няколко кадъра". Завладяна от магията на ориенталските ритми, превръща бели денс в истинско изкуство.

"Винаги ще има кой да се опита да те спре и кой да ти подаде ръка"

"Всеки има нужда от малко драма от време на време"

- Ако трябва да се представите на непознати, какво казвате - режисьорка, сценаристка или танцьорка е Катерина Борисова?

- По професия съм кинорежисьор, имам своя компания за филми и видеа - "Семперия филмс". Писането още в младежките ми години разпали интереса към киното, към това да претворявам текста в звукозрим образ и на практика ме отведе до режисурата. Смятам, че тя е голямата ми страст. Паралелно винаги съм се занимавала с танци и това не е спирало до ден днешен. Така че възприемам себе си най-вече като артист, който обича да експериментира, да разказва истории, да създава светове и емоции по един или друг начин. През годините установих, че не мога да се огранича до една творческа сфера, тъй като всяка от изброените има своето очарование и едновременно с това - ограничения.

- И все пак - кое от заниманията ви носи най-голямо удовлетворение?

- Истинско вдъхновение за мен е, когато съм на снимачната площадка. Там се развихрям и се чувствам в свои води, харесва ми адреналинът, концентрацията, бързите решения, които понякога трябва да взема. Когато работя по корпоративно видео, невероятно удоволствие е да уловя същността на клиента, не само на нуждите му, но на светочувствителността му. 

Отстрани да правиш кино изглежда чудесно и процесът наистина е магичен, но едновременно с това е изключително бавен и понякога много мъчителен за твореца. Тръгваш с импулс, емоция, идея, но зависиш от още много хора. Това е работа в голям екип за доста време напред... При повече късмет за около 2-3 години - имаш филм. Обикновено минават поне 4 години. Да, удовлетворението е огромно, но това е много време. Така стигаме до причината да се занимавам и с танци. За мен те са бързият начин да творя и ми носи изключителна радост и умиротворение.  

- Кариерата ви започва в предаването "Защо не" и в неговото продължение "Жените". На какво ви научи работата в БНТ?

- Телевизията беше важен опит за мен, при това - в началото на професионалния ми път. Срещнах прекрасни хора, с някои от които работим и до ден днешен. Докоснах се до една от възможностите за развитие, но не беше за мен. По-скоро се уверих отрано и съвсем категорично, че киното е това, което наистина ми харесва, и искам да работя в тази насока.

- Завършили сте филмова режисура в класа на акад. Людмил Стайков. Кое е най-важното, което остана в съзнанието ви от общуването с този именит творец?

- Акад. Стайков е от онези личности, с които всеки разговор е обогатяващ. Дори само с това да слушаш мелодията на изказа му. Изключителен оратор. От него научих колко много важни въпроси има, на които като режисьор трябва да си готов с отговора още на нивото на сценария. Това е изключително важно впоследствие на снимачната площадка при работата с актьора, който винаги има много интересни предложения, но ти трябва деликатно да отсееш и да знаеш ясно накъде го водиш.

- Носителка сте на международната награда New Wave за най-добър филм през 2017 г. Какво означава този приз за вас? Важни ли са отличията за творците?

- С дипломния ми филм "Откъснати цветя" спечелихме няколко конкурса за финансиране още на ниво проект и впоследствие - международни кино награди. Определено, положителната оценка дава крила на творците да вярват повече в себе си. Това е важно, според мен, защото всички сме раними и чувствителни, влагаме много време, отдаденост, любов, докато работим върху даден проект, и винаги е мотивиращо да получиш награда за труда си. Това означава, че си дал нещо на зрителите и, съответно, тази обратна връзка се връща към теб като енергия и мотивация да продължаваш да работиш, въпреки трудностите.   

- Защо организирате филмови работилници за младите си колеги? И като се срещате с тях, вярвате ли, че Седмото изкуство в България има бъдеще и шанс да получи световно признание?

- Вярвам, че в колективно изкуство като киното приемствеността е изключително важна, за да не се изгубиш по пътя. Това е професия, в която, ако влезеш просто от любопитство, бързо излизаш. Започнах да организирам Киноработилница "В няколко кадъра" безплатно за младежи още по време на следването си в НАТФИЗ. Преди 2 години Столичната община подкрепи проекта ни и успяхме да го разгърнем в повече време в прекрасен културен център и с възможност около 40 младежи от цялата страна да работят в екип по направата на собствени късометражни филми с прожекции и награждаване, както си му е редът. 

Сред участниците наистина има таланти. Още повече ме радва, че досега над 90% от тях продължават своето образование в сферата на киното и биват приети във филмови училища у нас и в чужбина. В българското кино определено влизат все повече интересни личности и нивото се развива. 

Сега работя по европейски проект, за да може мисията на Киноработилницата да стане достъпна за възможно повече младежи.

- Почти всеки от нас в определен момент от живота усеща, че все едно живее в някакъв филм. Какъв е вашият?

 - Моят е съвременна приказка. В него има от всичко - приключения, драма, но най-вече много смях. Обичам приказките, това е любимият ми жанр и за работа.

- Когато някой се вживява прекалено в това, което му се случва, може да чуе от околните, че "се филмира". Според вас добре ли е да се изпада в такова състояние, може ли да се контролира тази чувственост и да бъде градивна, а не разрушителна?

- Всеки има нужда от малко драма от време на време. В умерени дози смятам, че действа съживяващо. Въпросът е доколко можеш "да се филмираш" контролирано? Добре е човек да се познава и в моментите, в които се чувства по-чувствителен, вместо да трещи и фучи, да се отдаде на творчески занимания: да отиде сред природата, да послуша приятна музика, да пише стихове, да потанцува... 

- Наричат ви една от най-добрите в бели денс. Как реагирате на подобни суперлативи? И успявате ли да разрушите стереотипите, заради които повечето хора си представят кючек, като чуят за този вид танц?

- Бели денс е синоним на ориенталските танци. Това е изключително красиво и сложно изкуство, чрез което можеш да изразиш голяма част от себе си, от емоционалния си свят. Движенията са контрастни: плавни и мощни, ударни, вибриращи, можеш да танцуваш на място или в пространството, в тях има фолклор, има и много балет, има над 30 ритъма и още толкова стила... "Бащата" на сценичните ориенталски танци, египтянинът Махмуд Реда, е награден от международния танцов комитет към ЮНЕСКО за принос в танцовото изкуство. Така че толкова за сравнението с това, което българинът нарича "кючек". Ориенталските танци за мен са учебник, доколко владееш себе си. Притежават силата на земята, но нежността на водата, ефирността на вятъра и изразителността на женската душа... За да успееш да овладееш всички аспекти на този изумителен танц, се изискват години. Обичам да танцувам и постоянно се уча. Смятам, че съм постигнала добро ниво, но и има доста накъде да се развивам. Обичам сцената, не мога да отрека.

Танцовото изкуство е като актьорството - постоянен обмен на енергия между изпълнител и публика. Мисля, че това е, което пък хората много харесват, когато танцувам - влагам много емоция и енергия.

- Наскоро организирахте ритрийт в Троянския балкан. Защо го кръстихте "Усещане за жена"? Какви дами (като възраст и професия) проявиха интерес към него?

- Няколко пъти в годината организирам и участвам в събития, насочени само за жени, точно защото по природа сме творящи създания и имаме нужда да се заредим с нови преживявания и емоции, различни от работата и всекидневието. Идват дами на всякаква възраст, но най-вече над 35. В съвремието много от професиите, които упражняваме, развиват основно мъжката ни енергия: борбеност, амбиция, инициативност, ръководене на екипи, аналитично мислене... Всичко това е хубаво, но ни отдалечава от същността ни - да бъдем нежни и приемащи, да даваме спокойствие и уют. Вместо това ставаме нервни, стресирани, мислим и прекарваме повече време извън дома в надпревара за проекти, клиенти, продажби... 

"Усещане за жена" е танцов ритрийт с медитативни практики за тялото и ума, в който си казваме "стоп" и времето спира. Качваме се на колите и отиваме на някое изолирано местенце в село или край морето, за да прекараме няколко дни в приятни женски занимания. Освен ориенталските танци, които са много полезни за женската репродуктивна система, по време на събитието каня и инструктори по стречинг или йога, които да дадат повече разбиране за това как можем и у дома да поддържаме еластичността и здравината на мускулите си и да изградим правилна стойка. Физиката е неразривно свързана с емоционалното ни състояние. Ако тялото страда, то непременно се отразява и на настроението ни. По време на ритрийт, освен танцовите и спортни занимания, си правим малко женско царство с вечеринки, много смях, игри, гледане на карти и какво ли още не.

- Как ви хрумна, че танците може не само да влияят на самочувствието на хората, но и да са полезни за здравето?

- Има много изследвания, доказващи терапевтичния ефект на различните видове танци. Танци за здраве се практикуват от дълбока древност. Това не е нещо ново. Може би просто в България все още не е толкова популярна практика пак заради манталитета. Ние обичаме да се състезаваме и това е акцентът на повечето ни спортни и танцови занимания.

- Успяват ли българките да намерят баланса между това да бъдат истински красиви жени, добри съпруги, страхотни майки и успешни бизнес дами?

- Смятам, че има още много какво да се желае в тази насока, защото манталитетът на българката е да се нагърбва с много задачи, за да покаже, че е силна. И все пак виждам, че все повече жени започват да си обръщат внимание. И когато усетят, че губят емоционален баланс или времето им някак все не стига, са готови да отделят поне няколко дни за себе си. 

- Мислите ли, че хората сами са отговорни за сбъдването на мечтите си или е добре все пак някой да им помогне?

- Хубав въпрос. Смятам, че когато имаш мечта, непременно трябва да предприемеш действия, ако искаш да я осъществиш. Не може просто да стоиш и да чакаш чудодейно да се сбъдне. Да имаш мечта е първата стъпка към това да заживееш собствения си филм: тръгваш на път и срещаш различни хора, някои от тях помощници, други - противници. Ако не знаеш накъде си тръгнал, и едните, и другите лесно ще ти отвлекат вниманието. Ако обаче знаеш накъде отиваш, тогава не можеш без тях. Винаги ще има кой да се опита да те спре и кой да ти подаде ръка. В крайна сметка, всички сме свързани и нищо не можеш да направиш сам, уроците се учат в общуване с другите.

https://www.shahiradance.com