Стихотворението
КАРАНТИННО СТИХОТВОРЕНИЕ
(да се прочете и изгори след това)
/ брой: 59
Георги Константинов
Не казвам сега,
че тъй ни наказва небето.
И тази беда
не е звездна поличба от Сириус.
Човешката алчност е злото, което
сега се превърна
в безмилостен вирус.
О, болна амбиция -
да грабиш света с тъмна подлост,
за власт и пари да отравяш
и въздуха даже!...
Навярно така е започнала
страшната болест,
която се втурва сега
съвсем да ни смаже...
...Излизам навън,
сложил своята маска карантинна.
Знам - друг някой с маска
отдалече
за поздрав ще се обади...
Все някой ден
и тази беда ще отмине -
тъй както са свършвали всички
човешки маскаради!