Капитал за двама

Олга Бухарова

Министерството на икономическото развитие на Русия предлага редица интересни законодателни инициативи за малкия и средния бизнес. Например очаква се, че през тази пролетна сесия на Думата ще бъде приет законопроект за облекчаване на изискванията към произхода на капитала на малките и средните предприятия, който сваля ограниченията за 25-процентов дял на участието в него на чуждестранни компании. За кого преди всичко ще бъде изгоден притокът на чуждестранен капитал? Ще могат ли сега държавни структури да регистрират предприятия от малкия бизнес? На тези и други въпроси на "Российская газета" отговори директорът на департамента по развитието на малкото и средното предприемачество в икономическото министерство Наталия Ларионова.
- Защо изведнъж решиха да пуснат чужденците в малкия бизнес?
- Когато говорим за малък и среден бизнес, повечето се интересуват най-вече колко души работят във фирмата и какъв оборот има тя. И извън скобите остава такава не по-малко важна характеристика като независимостта на произхода на малките фирми. Последното обаче е едва ли не основният показател за повечето страни в света, в т.ч. за нашия основен търговски партньор - ЕС. Независимостта на произхода на компанията я характеризира като икономически обособен субект. Независимост от кого? В дадения случай от някакви непазарни елементи, като правило, това може да бъде участие на държавата, общините, фондове, нетърговски организации, независимо от това, в каква сфера действат те.
Историята с ограничаването на допускането на нашия пазар на чужди фирми продължава още от 1994 г., когато бе приет първият закон за малкия бизнес, и затова сега ние наблюдаваме остатъци от съветското минало, желание да ограничим чужденците, да не ги пуснем някъде. Междувременно в различни страни в света дори и да съществуват ограничения при регулирането на бизнеса, те, като правило, не са свързани със статута на малките фирми. А на Запад, за да те признаят за малка компания, произходът на капитала не е определящ.
Напоследък ние все по-активно говорим за интеграция, появиха се големи проекти, особени икономически зони. Ние сме за модернизация, която обаче е немислима без привличането на чужди технологии и капитали.
Тъй като за годините на реформите системата от преференции за малките фирми се сформира, за чуждите компании вече е интересно да дойдат при нас. Защото тук ще ги проверяват веднъж на три години, не по-често. Защото тук те са също толкова добри арендатори, както и руските компании, и могат да получат преференции при приватизация. Освен това чужденците могат да претендират за подкрепа в рамките на някакви други програми.
Ще ви кажа честно, за нас сега най-важно е създаването на работни места тук, на наша територия. И в този смисъл произходът на капитала сега, през 2013-а, не трябва да е нещо забранително. Ограниченията могат да се разпространяват върху стратегическите отрасли. Но ако говорим за такова масово явление, като малкия и средния бизнес, то тук, според мен, не трябва да има табу за влизането на чужд капитал. Ние решихме, че е възможно да се направят тези изключения, като изхождаме от факта, че се намираме в рамките на Общото икономическо пространство. Бяха започнали да се появяват проблеми с фирми, които са учредени от граждани на Беларус и Казахстан. Т.е. страните ни се интегрират, а се получава, че техните компании не се признават у нас за субекти на малкия и средния бизнес, защото собствениците им са поданици на друга страна. Цялата тази съвкупност от събития ни накара да побързаме с приемането на този законопроект. Не трябва да се страхуваме - законът не отваря автоматично достъпа до някакви съкровища на Русия, до всички инструменти на подкрепа. Ние просто признаваме тези чужди компании за също такива малки и средни, както и компаниите на руските граждани.
- Уточнете, моля ви се, ако законопроектът бъде приет, ще могат ли чуждите компании да инвестират в малки и средни предприятия? Или става дума преди всичко за индивидуални предприемачи?
- Искам още веднъж да обърна вниманието ви, че нито за индивидуалните предприемачи, нито за чужденците някога е имало някакви ограничения, свързани с инвестирането на средства. Става въпрос само за даването на статут на субект от малкия и средния бизнес. Ние сега сваляме ограниченията за компаниите, чиито учредители са чужди граждани.
Въпреки че наистина остава въпросът какво да се прави с фирмите, които са се появили благодарение на чуждестранни юридически лица. Как да се определи малки ли са те или не? Ето тук, за съжаление, ние още не сме намерили добро решение. Ще обясня защо. При нас компаниите, които са учредени от големи фирми, не се признават за малки. Например ако някоя голяма компания учреди фирма, дори и в нея да има само един работник и оборот от една рубла, тя няма да бъде призната за малка. Когато говорим за руски компании, ние тази голяма фирма можем да я идентифицираме, като поискаме данните от Росстат, данъчната служба, за да разберем структурата на собствеността, броя служители и оборота.
С чуждите фирми нещата са по-сложни: ние засега не сме намерили отговора според кое законодателство ще идентифицираме тези компании. Например при американците малките фирми са с численост до хиляда служители, всичко зависи от отрасъла, в който работят. Освен това не е ясно с какви документи ще се потвърждава това. И третият въпрос, който, за съжаление, е най-труден: кои са хората, които след като авализират всички тези данни, ще дадат отговор? В крайна сметка се получава, че ние ще бъдем принудени да изградим някаква нова система за регистрация, а всъщност - разрешителна система. Т.е. вместо да кажем, че всяка компания се признава за малка и средна, ние ще бъдем принудени да кажем: но за това, уважаеми чужди компании, по някаква много сложна процедура, с безброй документи, трябва да дойде в еди-коя си организация, за да потвърди статута си. Ето на този етап не ни се иска да лъжем чуждестранните ни партньори. Затова сега честно казваме, че за чуждите компании още не сме намерили решение. Може би след година ще станем по-умни и ще се роди друго решение. Постоянно ме питат: а как е в Европа? Наистина, там няма система за идентификация. Предприемачът просто попълва един лист хартия, и там има три квадратчета, където той отбелязва, че потвърждава спазването на изискванията за независимост, че числеността на фирмата съответства на параметрите и оборотът не излиза извън нормативните лимити. И се подписва. Засега вероятно ние не сме много готови за това, още търсим решение.
Сега предлагаме да "се разшири" този възел само за фирмите-партньори на "Сколково". Т.е. ако чужда компания участва в проекта "Сколково", значи тя вече е преминала някакъв подбор, някаква акредитация, така че тя ще се признава за субект от малкия и средния бизнес.
- Излиза, че идеята за този законпроект за облекчаване на изискванията към чуждия капитал се е появила заради "Сколково"?
- Не. Основен инициатор на този законпроект станаха германските ни партньори. Те заговориха за това тогава, когато при нас осезаемо се увеличи програмата за подкрепа за малкия и средния бизнес. Чуждите компании бързо разбраха, че могат да са участници в този процес. След германските и американските фирми излязоха с такива предложения.
- Къде са съсредоточени чуждите интереси?
- Ние живеем в страна, където малкият бизнес заема едва 20% от пазара, в другите държави, като правило, този дял е не по-малко от 80 процента. Затова уверено мога да заявя - чужденците се интересуват от всичко. Същите тези германци проявяват интерес и към обработващата промишленост, и към селското стопанство, и към социалния бизнес.
- Ако законопроектът бъде приет, ще имат ли възможност държавни структури да учредяват малки предприятия?
- Не, няма да имат тази възможност. Въпреки че имаше дискусия на тази тема, наистина се предлагаше да се остави само бройката и оборота. Според мен обаче това вече няма да е малък и среден бизнес, а някаква система за статистическо наблюдение. Нека да погледнем фирмите, в които работят до 15 души. Ето, имаме ги. Не е ясно добре ли е това или не. А ако те на сто процента са държавни или на сто процента са частни, това са две големи разлики. Защото подвижността на икономиката е в подвижността на всяка нейна част.