Калолечение за здраве

Лечебните свойства на калта са известни още от древен Египет, Елада, Индия. Популярността на калолечението (пелоидотерапия ) нараства в Европа по време на Ренесанса и не стихва до наши дни. Лечебната кал е с високо съдържание на витамини, соли, микроелементи, които чрез кожата и кръвообращението достигат до различните органи и системи на човека.

Според произхода си лечебната кал бива няколко вида. Например лиманната (от солените езера по крайбрежието) кал е гъста, с черен цвят и мирис на сероводород. У нас такива са край Шабла, Русалка, Балчишка тузла, Варненското и Поморийското езера. Торфената има органичен произход, жълто-кафява е на цвят, няма мирис. У нас такива находища са Садово (Пловдивско), Байкал (Кюстендилско), Добри дол (Видинско). При изворните калонаходища (Марикостиново - до Петрич, Баня - Карловско) калта се образува чрез минерален източник и има сив, черен или тъмнокафяв цвят.
Калолечението има доказано противовъзпалително и обезболяващо действие и стимулира метаболитните процеси в организма. С най-голяма ефективност е при заболявания на опорно-двигателния апарат - артрози, артрити, болест на Бехтерев, състояния след травми и фрактури. Полезно е при проблеми на периферната и централна нервна система - неврити, радикулити, дискова болест, детска церебрална парализа. Лечебната кал е от полза и за заболявания на женската и на мъжката полова система, както и на кожата - псориазис и псориатичен артрит, трофични кожни язви, склеродермия.
Основателят на калолечението в съвременна България е проф. Парашкев Стоянов. През 1905 г. той започва да прилага калолечение във Варненския морски санаториум, проучва лечебната кал в близост до Поморие и местността Тузлата край Балчик. У нас се прилагат

няколко метода

на калолечение. На най-голяма популярност се радва египетската кална баня. Тя се прави на открито. Преди нея задължително се прави слънчева баня. След като тялото е събрало достатъчно топлина, то се намазва с предварително затоплена гъста кал, като дебелината на слоя трябва да е около 1 см. След като маската изсъхне и започне да се напуква, тялото се облива с морска или минерална вода. Египетските кални бани се препоръчват при проблеми с нервната и дихателната система.
Курсът на лечение с кални вани продължава около 2 седмици. Може да се прилага през цялата година. Във вана, пълна с морска или минерална вода, се разрежда кална маса, като температурата на водата не бива да е по-висока от 38 градуса. Методът се прилага при лечение на ставни болки.
Апликационният метод се прилага в СПА центровете, като при него тялото се намазва със затоплена кал, след което се увива в одеало или найлон и след 15 мин. се измива с топла вода.
Казитарният метод е използва за лечение на полови заболявания и при двата пола.
В зависимост от условията и заболяванията, познати са и редица други форми на калолечение.
Разбира се, и при калолечението има

противопоказания

Калолечение не се прилага, когато човек има повишена температура, кръвотечение, инфекциозни заболявания, остър възпалителен процес. Острият стадий на всички заболявания също е противопоказен за калолечение, обяснява д-р Антоанета Грозева, специалист по физикална и рехабилитационна медицина, която от 32 години работи в Поморие. Към този списък се добавят и бременност, психични заболявания, варици, състояние след инфаркт на миокарда и мозъчен инсулт, често кървяща язва на стомаха и на дванадесетопръстника, нефрити и нефрози, хипертонична болест в 3 стадий, сърдечна декомпенсация 2 и 3 степен, стенокардия, злокачествени тумори, злокачествена и други тежки анемии, тежко изтощение, тежко заболяване на белите дробове (активна туберкулоза, белодробен абсцес, пневмосклероза и бронхиектазии).
Калолечебните процедури се назначават по преценка на лекар за лечение на основното заболяване, което се нуждае от калолечение, и винаги трябва да бъдат съобразени с придружаващите болести, уточнява д-р Грозева в сайта си. Слънцелечението и пясъколечението трябва да предхождат или да се правят 3-4 часа след калната процедура. Къпанията в морето са забранени при повечето заболявания, особено при възпалителни ставни, неврологични (ишиас, дискова болест, лумбаго), гинекологични, припомня специалистката. Болният трябва да прави калната процедура малко след лека закуска, но никога на гладно, а по време на калолечението трябва да приема много течности - сокове, минерални води, компоти, супи и повече сол с храната, а пиенето на алкохол е абсолютно забранено.
След калолечебната процедура болният не трябва да ползва сапун при измиването.
При стерилитет половото сношение трябва да става най-рано 6 часа след калната процедура, когато реакцията на влагалищния секрет е с по-ниска киселинност и е най-чист, уточнява д-р Грозева.
Двигателният режим се провежда по назначение и контрол на лекар. Не се допускат физическа работа и интензивно спортуване, които водят до пренатоварване и влошаване на заболяването.