Как се разрасна ДПС през годините?

Божидар Стоянов

С наближаването на поредните предсрочни парламентарни избори темата "ДПС" в публичното пространство отново стана особено атрактивна. Една през друга различните партии и коалиции започнаха да се "замерват" с взаимни обвинения кой кога и как е управлявал и с какво е бил ощетяван през годините от въпросната партия.
    Привържениците на демократичната десница (или по-скоро незначителните останки от бившето СДС) не пропускат възможност да напомнят, че наследникът на "Турското национално-освободително движение в България" е създадена и покровителствана от бившата Държавна сигурност, с цел да се манипулира и държи в зависимост немалка част от българското население в т.нар. "смесени райони". Добре познатата риторика в стил "комунистите са виновни за всичко" не пропуска всеки удобен момент да хвърли цялата вина на Българската социалистическа партия за демонизирането на Движението през годините.
    По този повод ще си позволя кратка ретроспекция, която съвсем "случайно" се подминава тихомълком и се премълчават някои подробности, които не са съвсем удобни на

настоящите пишман-патриоти. 

ДПС е създадено на Учредителна национална конференция, проведена в София на 26 и 27 март 1990 г., на която са приети устав и програма на Движението и са избрани ръководни органи.  Вследствие на искания (заведени първоначално от 93 депутати от ВНС на 8 октомври 1991 г. и допълнени впоследствие от 53 депутати от 36-то ОНС) за установяване и обявяване противоконституционността на ДПС, е подкрепено от 6 съдии и отхвърлено от 5 (съставът на Конституционния съд е от 12 души, но на заседанието са присъствали 11). Повече от половината от присъствалите съдии са подкрепили противоконституционността на ДПС. По закон решение на Конституционния съд се приема при мнозинство 50% от всички съдии + 1, следователно 7 гласа са необходими за вземане на решение. При подкрепа от 6 души не може да се вземе решение за признаване на противоконституционност, но не може да се вземе и обратното решение - също не е подкрепено от 7 съдии (а само от 5). Съдиите: Младен Данаилов, Нено Неновски, Милена Жабинска, Любен Корнезов, Пенчо Пенев и Александър Арабаджиев са подписали решението с особено мнение, което е приложено към делото. Решението е обнародвано в бр. 35 на Държавен вестник от 28 април 1992.
Малко преди да бъде гледано делото за регистрацията на партията Права и свободи министър-председателят Димитър Попов получава писмо от турския си колега Месут Йълмаз. В него се изразява безпокойство от "действията, насочени към ликвидиране на ДПС" и деликатно се намеква, че "ако не бъде допуснато участието в изборите на тази организация в качеството на "движение" или "прераснала в политическа партия", това ще бъде крачка назад в процеса на демократизацията в България". Този факт сериозно би накърнил международния авторитет на страната, като доведе до изолация на турското население и повлияе на обществения мир, а това би имало негативно влияние и върху развиващите се двустранни отношения. Ето защо турският премиер моли за "ефикасна и спешна лична намеса", за да се намери "формула, която да даде възможност за участие в изборите на Движението. Освен това не само Турция и САЩ, но и други европейски държави се интересуват ще получи ли ДПС достъп до изборите в България".
До разпускането на VII Велико народно събрание, чиято главна задача бе изработването на нова Конституция, ДПС постоянно отстоява принципите, залегнали в неговата програма, конфронтирайки се по всички въпроси, свързани с възстановяване и разширяване на малцинствените права. В много отношения то поддържа инициативите на опозицията, така както депутатите му гласуват на 1 август 1990 г. в полза на нейния лидер Жельо Желев при избирането му за президент на страната. Впоследствие не само д-р Желев, но и бившият негов съветник Димитър Луджев, станал вицепремиер във формираното на 19 декември "коалиционно" правителство на Димитър Попов (в чийто кабинет СДС има още двама министри - Иван Костов и Иван Пушкаров), още дълго ще се радват на подкрепата на Доган и неговия електорат. ДПС, както и стачкуващите 39 народни представители от СДС, не подписват приетата на 12 юни 1991 г. Конституция на България.
Проведените на 13-и октомври 1991 г. избори са спечелени от СДС начело с Филип Димитров, които обявяват, че е извоювана победа над техния противник "с малко, но завинаги" и ще разчитат на решаващата подкрепа на ДПС като партньор за съставяне на коалиционно управление.
През този период е хубаво да отбележим, че рамо до рамо срещу комунистическия наследник БСП се борят настоящите антиподи - Волен Сидеров (бивш главен редактор на в-к "Демокрация") и Владимир Зидаров (Лютви Местан - един от основателите на структурата на СДС в Момчилград).

Следват поредица от коалиционни правителства


 с ключовата роля на ДПС, като се стигне до 2001-ва година, когато НДСВ припозна Движението като свой партньор в управлението на страната.
Припомням всичко това с цел не да оправдая ръководството на социалистическата партия, а по-скоро да се разпредели справедливо отговорността от създаването и оформянето на ДПС като "незаобиколим" фактор в българското политическо пространство.
Парадоксално е, че дори и днес има хора, които все още не са наясно, че ако в останалите региони на страната електоралната дилема е между "сини" и "червени", "демократи" или "социалисти", ситуацията в Кърджали отдавна е ДПС или всички останали. 
На територията на област Кърджали, конфронтацията по оста БСП-ДПС също има своя богата история. В зародиша на демократичните процеси в страната взаимният интерес, обединяващ СДС и ДПС, постига завиден синхрон по време на местните избори, както през 1992-ра година, така и през 1995-а. Резултатите от двата вота са идентични - на балотаж се класират представителите на двете партии с най-силно влияние ДПС и БСП, като и в двата случая партийните функционери на СДС дадоха решително "рамо" на кандидатите от Движението. Изборът за кмет през 1995-а година дори бе касиран, но Върховният съд отмени впоследствие справедливото решение. Директивата "По-добре турчин, отколкото комунист" години наред се предаваше от уста на уста сред "сините" привърженици. Дори и в момента, когато тяхното влияние клони към нула, отново същият този съюз е налице и общината има зам.-кмет от СДС, който да легитимира "консенсусното" в общината управление. Когато обаче през 1999-а година на местните избори на балотаж застанаха кандидатите на СДС и ДПС, местното ръководство на социалистическата партия направи всичко възможно да мобилизира своя електорат и благодарение на своята позиция община Кърджали имаше кмет, различен от ДПС. На същите тези избори Движението за пръв (и до този момент за последен) път изгуби тоталната си доминация в региона - Кърджали, Момчилград и Кирково, което даде повод тогава на Доган да се произнесе, че "В Кърджали е нарушен етническият модел"!?!

Същият този етнически модел, който го облагодетелства


в продължение на повече от две десетилетия с пълен монопол на кметовете и абсолютното мнозинство от общинските съвети, както и пълен комплект народни представители в няколко поредни парламента. Последното бе прекратено с приемането на метода за разпределение на гласове "Хеър-Ниймаер", приет по инициатива на депутатите от Коалиция за България и даващ възможност на втората (а на последните парламентарни избори и на третата) политическа сила да излъчи свой представител в Народното събрание. До този момент, при наличието на метода "Д'Онт", това беше практически невъзможно. През 2001-ва година водачът на листата на НДСВ не успя да се класира за избираемо място в парламента с 13 747 гласа, а четири години по-късно Стефан Данаилов от КБ  - 17 746 гласа се оказаха недостатъчни за тази цел. 
Възползвайки се конфронтацията, първоначално на двуполюсния модел, а впоследствие и на широката гама от партии и коалиции, монополът на ДПС на територията на целия регион придоби чудовищни размери. По този начин бавно и постепенно беше дадена възможност да се създават и укрепват структурите на ДПС в региона.
Естествено, вината на ръководството на БСП за "преяждането" с власт от страна на ДПС съвсем не е за пренебрегване, напротив. От една страна, се правят опити за противодействие на ДПС на местно ниво, докато на национално - двете партии управляват съвместно. По този начин местният партиен актив "олеква" пред своите членове и симпатизанти, което води и до сериозен отлив на избиратели. Сигурно БСП ще си понесе своите последици от взаимоотношенията с Движението за права и свободи, сигурно до голяма степен причината при негативен резултат ще бъде коалицията (или липсата на принципна основа) с ДПС. В никакъв случай не мога да приема обаче популизма и циничното поведение на ГЕРБ, които само на думи се противопоставят на дългогодишния балансьор. В периода на своето повече от тригодишно управление представителите на тази партия имаха уникалната възможност да ликвидират възможността тази партия да продължи да съществува в този си вид. За съжаление, както в повечето случаи, приказките и действията им се различават коренно.
Съществуват множество възможности, които да се приложат, в случай, че действително има воля за вземане на конкретни ефективни мерки. Като се започне с актуализирането на избирателните списъци, в които са налице хиляди "мъртви души", премахването на двойното гражданство за страни извън ЕС. Широко прокламираното мнение на редица ръководни дейци, включително и президента, за промяна на избирателната система, в т.ч. и провеждане на референдум за задължително гласуване, с което ще се намали влиянието на ДПС (това поне прозира от тези идеи), са само прехвърляне от "болната глава на здравата". Със същия успех например може да се повиши прагът за влизане в парламента на 10%, което със сигурност ще има много по-голям и реален ефект. Държави с утвърдена демокрация през годините, каквито са Германия и Великобритания, по никакъв начин не страдат от липса на плурализъм. В същото време обаче сме свидетели на множество анализи от експерти и "шамани", които се упражняват на тема избори и избирателни системи с мерки, които няма как да имат ефект върху реалните проблеми на родното изборно законодателство.
Съзнавам, че е далеч по-лесно и удобно да критикуваме действията на една или друга партия или държава, че си защитава собствените интереси, вместо да се запитаме: "Защо ние не защитаваме нашите си"? Докато продължаваме да се интересуваме единствено от

личните и теснопартийните си интереси

когато липсват национални приоритети и държавнически подход, докато конфронтацията между основните политически сили продължава да се задълбочава и липсват допирни точки между лидерите, които определят дневния ред на обществено-политическата реалност, няма как да очакваме да подобрим личното си ежедневие. Крайно време е да се осъзнае, че освен "права и свободи" в една демократична система (към каквато се причисляваме и ние), съществуват права и задължения. Обезличаването на ДПС ще даде възможност на тези, които са зависими от местните феодали, особено в малките населени места, да могат сами да определят своето бъдеще в партии и коалиции, които реално да решават техните проблеми. Веднъж завинаги трябва да престанем да се заиграваме с етническата карта и да позволяваме опити за противопоставяне на религиозна основа. Нещо опасно и в същото време за щастие невъзможно, с оглед на прекрасните чисто човешки отношения на хората по места, които никога няма да допуснат конфликти на етническа основа.
Винаги ще се намери партия или организация, която да се възползва от липсата на национален консенсус, ако политиците, от които зависи нашето бъдеще, не пренебрегнат поне за момент собственото си его. Продължаваме ли да се движим по същата наклонена плоскост, прогнозата, че "Пътят на България минава през Босфора", наистина ще се окаже пророческа по естествен път.