28 Март 2024четвъртък16:42 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Как НАТО стъпи в Източна Европа

Обещавал ли е Западът на СССР, че НАТО няма да се разширява на Изток, за да се съгласи той с обединението на Германия и да изтегли войските си от ГДР? Мненията в Москва и на Запад се разминават тотално. Каква е истината?

/ брой: 232

автор:Дума

visibility 321


Руско-украинската криза не само изостри отношенията между Русия и НАТО, но и отново вкара в дневния ред един все още възпален исторически сюжет: как Горбачов допусна НАТО да стъпи първо в бившата ГДР, а по-късно и в Източна Европа? Дали САЩ формално са се ангажирали пред СССР да не разширяват военния съюз в източна посока?
Руски дипломати твърдят, че такива обещания са били дадени, за да се съгласи Москва да изтегли войските си от ГДР. После обаче САЩ нарушили обещанието и приели в НАТО 12 източноевропейски страни.
Харвардската преподавателка Мари Илис Сарот публикува в монография, както и в списанието "Форин афеърс" и вестниците "Гардиън" и "Ди Цайт", своя версия на случилото се - на базата на наскоро разсекретени архиви. Те показват, че на Русия никога не са били давани писмени гаранции за неразширяване на НАТО. Но представители на САЩ и на ФРГ на няколко пъти са правили подобни устни изявления и всъщност тъкмо в резултат от тези изявления Москва по онова време дава зелена светлина за обединяването на Германия.
В началото на 1990 г. бъдещето на НАТО се превръща в често обсъждана тема между президента Джордж Буш (старши), неговия държавен секретар Джеймс Бейкър, германския канцлер Хелмут Кол, външния му министър Геншер и английския външен министър Хърд. На 6 февруари Геншер казва на Хърд, че за Москва е изключено НАТО да се разшири на територията на ГДР, камо ли пък другаде в Източна Европа. Геншер предлага НАТО да излезе с прессъобщение, в което се казва, че пактът не възнамерява да разширява територията си на Изток.

Три дни по-късно американският държавен секретар Бейкър разговаря в Москва с Горбачов. Бейкър си води записки и маркира със звездички най-важните думи. Ето част от тези записки:
"Краен резултат: обединена Герм., числяща се към *(полит.) променен НАТО - *чиято юрисд... Няма да се разширява *на изток!".
По същото време Кол и Геншер също се готвят за посещение в Москва. Бейкър връчва на западногерманския посланик в Москва тайно писмо до Кол. В него Бейкър пише, че пред Горбачов той е формулирал като въпрос най-важния пункт от преговорите: "Дали предпочитате обединена Германия извън НАТО, независима и без американски войски - или пък Германия като член на НАТО, като това е скрепено с уверението, че юрисдикцията на НАТО няма да се разшири дори един сантиметър в източна посока спрямо сегашното положение."
Над този доклад на Бейкър работи щабът на Съвета за национална сигурност във Вашингтон, който стига до извода, че подобно решение е непрактично. Съветът изготвя второ писмо до Кол от името на президента Буш, което канцлерът получава, преди да потегли за Москва.
Според писмото, вместо уверението на Бейкър, че НАТО няма да се разширява на Изток, на Москва трябва да се предложи "територията на сегашната ГДР да получи специален военен статут". Какъв точно ще бъде този статут писмото не посочва. Става ясно обаче, че планът е цяла обединена Германия да бъде член на НАТО. Но това предложение трябва да се опакова в приемлива за Горбачов форма, така че документът да предвижда за Източна Германия няколко формални ограничения - например, неразполагане на определени родове войски на НАТО. Така в навечерието на посещението си в Москва на 10 февруари 1990 г.

Хелмут Кол се оказва в сложна ситуация

По един и същи въпрос е получил две писма - от Бейкър и от Буш, които съществено се различават. В писмото от Буш се намеква, че НАТО ще се разшири на Изток, според писмото на Бейкър обаче това няма да стане. Според архивите в германското канцлерство Кол избира по-мекия вариант, защото се надява, че така Москва по-лесно ще се съгласи с обединяването на Германия. В разговора си с Горбачов канцлерът това и казва: НАТО няма да се разшири на територията на тогавашната ГДР. Успоредно се водят и разговори между външните министри на двете страни, в чиито рамки Геншер казва същото на съветския си колега Шеварднадзе: "За нас е ясно, че НАТО няма да се разширява на Изток." Но писмени уговорки по въпроса няма. Горбачов се осланя на устната договореност и дава зелена светлина за обединяването на Германия.

Как Кремъл беше "подкупен"

Оттук насетне външнополитическият екип на Буш следва ясен курс: вече не се дават обещания, че НАТО няма да се разширява на Изток. Кол също коригира своите изявления в съзвучие с американската линия, както показва протоколът от срещата му с Буш на 24 и 25 февруари 1990 г. в Кемп Дейвид.
Джордж Буш (старши) не крие от Кол как гледа на евентуалния компромис по отношение на Москва: "Да върви по дяволите. Ние се наложихме, не те. Не можем да позволим на Съветите в последния момент да превърнат поражението си в победа." Кол му възразява, че двамата трябва да намерят начин да удовлетворят Горбачов. И в крайна сметка всичко опирало до пари, казва Кол, на което Буш отговаря, че "джобовете на канцлера са дълбоки".
Така възниква една последователна стратегия, чиято цел (както по-късно обяснява тогавашният съветник по националната сигурност на САЩ Робърт Гейтс) била "да се подкупят Съветите". Подкупът трябвало да плати Германия, пише Мери Сарот. Предположението на Буш и на Кол се оказва вярно: Горбачов е готов да отстъпи, стига да получи съответното обезщетение.

Москва получава пари, но само пари

Без външна помощ Москва нямало да се справи с тези проблеми. Оставало само да се отговори на въпроса дали ФРГ може да окаже тази помощ, но без да възниква впечатлението, че плаща на Горбачов, за да одобри членството на бъдеща обединена Германия в НАТО, и то при положение, че вече няма никакви сериозни спънки за източното му разширяване.
Трудна задача, която Кол решава на два транша: първо в личната си среща с Горбачов през юли 1990 г. и после с два много емоционални телефонни разговора през септември. В крайна сметка Горбачов се съгласява обединена Германия да членува в НАТО, но настоява за мерки, които да опазят политическото му достойнство. Например: съветските войски да се изтеглят от тогавашната ГДР чак след четири години. Освен това Москва получава 12 милиарда марки, плюс 3 милиарда като безлихвен кредит, за да покрие някои от разходите - за жилища за съветските войници, които ще бъдат изтеглени от ГДР. Едно нещо обаче Москва не получава - гаранции, че НАТО няма да се разширява.

На пръв поглед САЩ печелят

Те и ФРГ сръчно са заобиколили Горбачов и са успели да постигнат разширяването на НАТО върху територията на тогавашната ГДР, без да дават никакви обещания за бъдещето. Но, както далновидно пише Бейкър в своите мемоари, "всеки успех носи и семето на бъдещи проблеми".
Един млад офицер от КГБ, който през 1989 г. беше стациониран в ГДР, десет години по-късно си припомня за онези времена и в едно интервю с горчивина описва завръщането си в "един Съветски съюз, който бе изгубил мястото си в Европа". Той се казваше Владимир Путин и един ден щеше да получи властта, необходима му, за да заличи онова огорчение, пише Мери Сарот в британския "Гардиън".

Със съкращения

 


Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК   --> ТУК <--

Споделяйте нашите публикации.

 

 

 

 

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 224

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 231

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 214

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 242

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 186

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 218

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 167

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 243

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 194

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 218

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ