Кой е виновен сега?

Мъж от арабско-индийски произход, самоопределящ се като социалист, бе избран за кмет не на кой да е град, а родния на американския президент Доналд Тръмп! Ако това се беше случило в някоя западноевропейска държава или страна член на ЕС, още при обявяването на предварителните резултати щеше да се заговори за руска намеса, хакери, а Сорос вече щеше да е развързал щедрата си кесия, за да се напълнят площади с протестиращи, скандиращи, че демокрацията е застрашена и какво ли още не.
От Вашингтон гледат изненадващо спокойно на случилото се. Вероятно в Белия дом още не могат да се съвземат от студения душ, с който бяха полети и в още няколко ключови щата, където републиканците бяха сигурни, че ще спечелят.
Кой е виновен сега? Тръмп с типичното си чувство за хумор (а може би говори сериозно, при него никога не се знае), отдаде загубата на факта, че "името му не било в бюлетината". Свръх егоцентризъм или просто трябва да каже нещо? Важното е, че не обвинява външни сили. Сигурно европейските му приятели като Урсула фон дер Лайен, Еманюел Макрон, Фридрих Мерц и компания, да не забравяме и самия Володимир Зеленски, все още не са му се обадили да му разкажат за "дългата ръка на Кремъл". И съвсем добронамерено да му припомнят как на Стария континент решаваме подобни "проблеми" - анулираме избори, изпращаме в затвора неудобни кандидати или просто им отнемаме правото да заемат обществени длъжности, забраняваме партии и т.н., и т.н. А не така лесно да се примирява със загуба и само да заплашва, че ще намали или спре парите за мегаполиса. Тези номера отдавна вече са познати на избирателите и не са хващат на въдицата. Още повече, когато им се обещава по-добър начин на живот, безплатен градски транспорт, борба с "лошите богати" и др.  
Нека бъдем оптимисти... Нека вярваме, че след това изборно фиаско Тръмп ще се осъзнае малко и ще се сети за казаното преди време, а именно, че ще "направи Америка велика отново". Защото досега той се фокусира само върху вътрешната политика на други държави, но не и на своята. Заплашва с военна намеса, претендира за тази и онази територия, определя на кого колко дни му остават на власт, а неуредиците у дома са поставени на заден план. С което за пореден път доказва златното правило в политолигията, че когато един лидер не може да се справи с проблемите в собствената си страна, започва да дава съвети на други.
А в такъв случай, никой друг не е виновен за загубите му, освен самият той.