Къде са детските градини на София?

Къде са детските градини на София? Родители от столицата вече 20 години си задават този въпрос, изправени пред риска детето им да не намери място в забавачка или вече да е останало извън поредното драматично класиране. Всяка година те очакват да се изпълнят обещанията на кмета Йорданка Фандъкова за откриване на нови сгради, пристройки и филиали на градини със стотици места и да спре агонията им. Уви, всяка година остават разочаровани, защото недостигът на места и некласираните деца продължават да са част от реалността им.

"Изчезването" на детските градини започва през 90-те години и приключва към 2000 г. За този период са закрити 44 сгради на забавачки. Това е време, в което децата намаляват, а реституционните претенции растат. Затова много сгради в центъра на София, пригодени за градини, са върнати на собствениците им. Други забавачки са продадени, приватизирани или просто се използват за други дейности от общината. Всичко това се случва по времето на Стефан Софиянски като кмет на столицата и тогава вероятно на никого не му минава през ума, че децата на София може отново да се увеличат и да се върне необходимостта от повече места в градините. Управниците не правят и никакво усилие да запазят част от собствеността, която така или иначе вече се използва за детски заведения, и

да обезщетят реститутите

с друга собственост.
По официална статистика са закрити пет забавачки в централния район "Средец", още две - в "Оборище". Без пет основни сгради остава район "Витоша", а "Триадица", "Искър", "Младост" и "Люлин" се лишават от по четири градини. Грозната картина, която се очертава в бъдещите няколко години, по това време има само груби очертания. Тя придобива по-ясни параметри към 2004-2005 г. Когато изведнъж се оказва, че бройката на малчуганите е нараснала, а местата за тях в градините не достигат. Пред 2005 г. по официални данни 1000 деца остават извън занималните на забавачките. Истинската статистика обаче е различна, макар че е почти невъзможно да бъде точна. Това все още са години, в които приемът става с чакане по опашки, директорите са царе, които сами решават кой и кога да постъпи в градинското им царство. Централизирано класиране липсва, както и общи правила кой има предимство да попадне в забавачката.
Именно тогава започва да се задава и въпросът къде са детските градини. Лъсва и практиката на общината да отдава под наем части от сградния общински фонд на външни структури като фирми и частни образователни институции. През същата тази критична 2005 г. се оказва, че в 12 детски градини отделни помещения са дадени под наем на частни забавачки и училища. Те се намират в районите "Възраждане", "Сердика", "Подуене", "Изгрев", "Красна поляна", "Младост" и "Студентски". В "Красно село" и "Триадица" помещения са дадени на фирми и организации извън образователната система, докато в същото време стотици майки не могат да се върнат на работа и търсят алтернативи за грижа за децата им.
Как реагират тогава от общината и ръководствата на градините? Докато местната администрация започва да прави стратегии за справяне с настъпващата криза,

директорите действат на пожар

- започват да загърбват всякакви норми за численост и приемат все повече и повече деца в групите. Пример за това е изказване на директор на градина в район "Триадица", който тогава спокойно заявява: "Специално нашата практика е да не отказваме и да не връщаме деца, защото ми е жал за родителите." Изказване, което днес би било не само скандално, но и невъзможно. Изказване, показващо безвластието и действията на парче, безхаберието и безотговорността към проблемите на детските градини.
Средата на първото десетилетие на ХХI в.  обаче все още е времето, в което директорите се оправят по своему, а липсва и дългосрочна управленска политика. За това говори и разкриването едва на 11 нови групи за около 300 деца за цялата 2006 г. Следващата година, пак по официална статистика, няма място за 2000 деца в градини и ясли. През 2008 г. се появяват 33 нови групи средно с по 30 деца във всяка. Недостигът обаче вече не може да бъде преодолян така лесно, тъй като и търсенето главоломно расте. Започва и голямото планиране от страна на общината. Тя предвижда строителството на шест нови детски градини в районите "Красно село", "Оборище", "Подуяне", "Илинден", "Овча купел" и "Люлин". До края на 2009 г. са предвидени още осем нови сгради в "Слатина", "Люлин", "Триадица", "Сердика", "Илинден", "Студентски", "Младост" и "Красна поляна" за 2025 деца. Заедно с планираните разширения се очаква да се осигурят 4300 места. Междувременно за последните две години недостигът е нараснал на 4000 бройки. Заливането с бройки обаче не води до успехи нищо за кметството, нито за родителите.
От администрацията не успяват да отчетат факта, че към София не само идват деца от цялата страна, но и раждаемостта в града расте, за да достигне своя пик през 2009 г. Кметът Фандъкова обявява, че за преодоляване на недостига същата година са инвестирани около 57 млн. лв. в строителството на нови сгради и в разширения на съществуващи, а броят на децата, посещаващи детски градини, е 35 811 - с 4223 повече от 2003 г. В бюджета за 2010 г. се предвиждат 22 млн. лв., които ще помогнат за приемането на още 2393 деца. И тогава идва изненадата - през следващата 2011 г. броят на неприетите деца е нараснал на 6700! Пак по официални данни. По това време излиза и друга статистика - общинският съветник от БСП Борис Цветков алармира, че

13 000 деца не са се класирали в системата
 
В същото това време през м.г. от общината имаха наглостта да обявят, че недостигът в детските градини е преодолян, а липса има само за яслите до 3 г. Как успява кметството да докара "правилните" и удобни цифри, за да балансира данните? В район "Триадица", например, 50 хлапета не са успели да се класират. В същото време в район "Кремиковци" стоят празни 50 места, защото деца там няма. Е, значи недостиг няма, свободни бройки има! Просто е налице малко териториално разминаване.
Тази логика е отлична за общинарите и затова продължава да ги дразни като китайска капка новината, че и през т.г. 5000 деца остават основно извън яслите, а към 2000 - извън градините. Цифрите отново не им излизат, но виновни все ще се намерят.
Анормално и нелогично е, че общината налива милиони, открива непрекъснато сгради, обявява хиляди нови бройки, а недостигът расте! В същото време раждаемостта пада от 2009 г. И така вече цяло десетилетие няма обяснение как е възможно столичното кметство да не може да се пребори с проблема, наречен липса на места в детските градини. Очевидно вече се е оставило на течението и разчита намаляващата раждаемост да им спаси... реномето. А родителите да се оправят сами.



Очаквайте продължение по темата в следващ брой