Къде е Българската Света гора

В отдалечената, хълмиста и покрита с гъсти дъбови и букови гори Странджа планина е запазен от миналото само един манастир, известен с името Голямобуковският манастир "Света Петка" (или "Живоприемний източник"). В землището е на село Голямо Буково (тогава село Коджа бук), Средецка община. Намира се на 64 км от Бургас и на 4 км от селото.
Стара и прастара е историята на манастира. Според легендата, а и според историците, на мястото на днешния манастир преди е съществувал друг християнски храм. Той пък на свой ред е бил изграден върху древно тракийско светилище.
Проф. Васил Захариев пише, че Странджанската област през отминалите векове, подобно на Атонската Света гора, е била пълна с манастири. Тук в Средновековна Парория (гранични предели), се намирал прочутият манастир на Григорий Синаитски.
Манастирът е построен през XII век. Съществува предположение, че през XIV в. вече е един от манастирите на Свети Григорий Синаит, част от голям духовен комплекс. Легендите разказват как Свети Григорий Синаит тръгва от Синайската планина и пристига в Цариград. Оттам с кораб пътува до Созопол. Навлиза в Странджа и намира лековития източник, който е сънувал, преди да тръгне, и решава да построи на това място манастир. Той пише до тогавашния български цар за помощ. И владетелят му оказва щедра подкрепа и провожда Свети Теодисий Търновски, който се заселва при монасите.
Имало е няколко групи манастири. В тях се заражда и развива философско-религиозното учение на исихазма (от гръцки - покой, безмълвие, самовглъбеност). В историческите извори Парорийската пустиня се приема за Българската Света гора (Атон).
Тогава Странджа е била поклоннически, духовен, книжовен и просветителски център.
Многобройни са църквите и манастирите, опожарени или разрушени при османското нашествие. Сред тях - и Голямобуковският манастир. Всичко през вековете потъва в забвение. И все пак някакви следи остават или на мястото на бившите християнски храмове, или в паметта и преданията на поколенията.
Съвременният манастир е построен през XIX век. Коста Янов от с. Голямо Буково една нощ сънува Света Богородица, която му заръчва да отиде в м. Големия змилак под Осман баир, да открие основите на стар манастир, и на негово място да построи нов. Той обаче не повярвал на съня. Втори път, пак на сън, му се явява Света Богородица със същата поръка. И за да го увери напълно, тя му изпраща болест - рани по краката.
Доста време той страда. Тогава Богородица трети път му се явява и му поръчва да отиде на това място, да си измие краката от изворчето, което клокочи там, и след като оздравее, на това място да направи манастир.
Една сутрин близките му го качват на волска кола и отиват при изворчето. Веднага с умиването на раните той чувства облекчение. Минават две-три седмици и той напълно оздравява. Това е през април 1873 г.
Щом чуват за изцелението, хората от селото заприиждат към извора.
След като взема разрешение от турските власти, Коста Янов съобщава на по-първите хора в с. Голямо Буково. В определения ден се събират 40-50 души мъже и жени и започват да копаят. До вечерта намират пиринчена кандилница и кръст. Изровени са и 3 мраморни икони: Христос с дванадесетте апостоли, икона "Живоприемний източник" - Дева Мария с младенеца, седящи в чаша, а от чашата-източник водата пада в шадраван, в който плуват 7 риби, и икона "Св.Петка Епиватска" с райско клонче в ръка и държаща кръст.
Открито е чудодейното аязмо с лековита вода, което блика в олтара.
Същата година започва градежът на църквата и метоха. Тя е трикорабна, псевдобазилика. Построена е от майстор Колю Минев от Трявна. Колоните са докарани от древното градище край Дебелт. Църквата и малката жилищна сграда са изографисани. По-късно стенописите са обновени благодарение усилията на йеромонах Ефтимий.
През 1885 г. на служба в манастира постъпва синът на откривателя Коста Янов - Никола. По време на Преображенското въстание - 1903 г. монахът Гай събира 200 овце и ги разменя с изселващи се турци срещу 1,116 дка работна земя, 40 дка плодни лозя и 33 плевни и хармани.
Манастирът се превръща в най-големия собственик на земя в околността. Монасите се радват на богат добив на зърнени храни. Духовният храм се замогва: изградени са нови стопански постройки, двуетажен каменен метох и воденици по Бяла река.
Манастирът играе важна роля по време на Освобождението, има и определени заслуги през Преображенското въстание.
За тази света обител много научаваме от "Записки за преживяното в Странджа" на архимандрит Рафаил Вълчанов, игумен на манастира от 1905 г. По време на Преображенското въстание сам той е четник от смъртната дружина на Димитър Халачев и секретар на комитета "Петрова нива".
Той пише, че през 1912 г. е правен ремонт на канала в манастира, по който изтича лековитата вода и са намерени две средни мраморни икони: на Св. Троица и на Св. Георги, доста кости, а по тях стъклени гривни и пръстени, разкрити са два гроба. В единия е намерен череп с надпис от печатни славянски букви: "Сия глава принадлежи на монахиня Мария, година 1310".
Обширно изложение за манастира прави проф. Никола Великов в книгата "Моето родно село Голямо Буково, община Средец".
След 1944 г. е прекъснато богослужението. През 1960 г. манастирът е обявен за паметник на културата. От 1989 г. започва мъчителното му възраждане. Преди време руска пророчица предрича, че в манастира отново ще забие камбана. Наскоро чешкият учен д-р Петер Лехнер чува за необикновения извор и историята на манастира. Посещава мястото, остава изумен от видяното и щом се връща в родината си, изпраща дарение камбана.
През 1984 г. ст.н.с. д-р и.н. Иван Карайотов прави археологически сондажи около манастира и попада на погребение от XII-XIV в. Наскоро тук е открита еднокорабна базилика от XIV век. Има основание да се очаква потвърждение на хипотезата, че Българската Света гора е в района на манастира "Св. Живоприемний източник".
През 1992 г. в манастира пристига известният руски учен от Московския център по народна медицина Михаил Гейлер. Според него след Хималаите манастирът край Голямо Буково е втори по така нареченото космическо засичане. В района са открити особени магнитни излъчвания, които влияят върху водата.
Наши специалисти също правят изследвания. Откриват множество полезни за човешкия организъм съединения. Тук и въздухът е целебен.
И до днес местните хора наричат "жива" водата, която извира под църквата. Това обяснява и името на манастира - "Св.Живоприемний източник".
Целебните свойства на извора привличат нуждаещи се от цялата страна, а и от чужбина. Прииждат болни от бъбреци и жлъчка, страдащи от проблеми на черния дроб, нервни и стомашни заболявания... Лековита е водата най-вече за очите.
Местните хора разказват как тази вода помогнала на карнобатски каракачанин. Възрастният човек посетил няколко лекари и загубил надежда. Изцеление обаче му донесла чудодейната манастирска вода.
Посещават извора, бликащ в олтара на църквата, хора от София, Ямбол и Старозагорско - всеки със своите болежки.
Много от хората се отблагодаряват, че са могли да се излекуват, а Велко Кидеров от село Вършило всяка година (традиция, наследена от баща му и майка му), дарява агне за курбан на храмовия празник.
Отскоро в манастира служи игумен Александър. Поставена е камбаната на новата камбанария. И тази година - 2018-а, след Великден, на Светли петък, бе отбелязан храмовият празник. Тържествената литургия отслужи епископ Йеротей от Сливен. Миряни запалиха свещи за здраве и отнесоха по бутилка светена вода. Според преданието тя придобива изключително лековита сила в този ден.
Голямобуковският манастир е разположен в един смайващо живописен район на Странджа. Посетителите остават очаровани от красотата на застиналото във времето кътче на митичната и хайдушка Странджа.




Изографисаните стени на манастира


Църквата - възкресена и обновена


Божественият звън на камбаните