В храма на обречените

За около половин час и, както се изразиха, символично, стачкуваха в понеделник пощенските служители. Избрали са този ден, защото се раздават пенсиите и евентуално ще им обърнат по-голямо внимание. Чух, че около 80% от служители в Българските пощи били на минимална заплата. 
Хора, вие кога за последно сте влизали в пощенски клон? Знаете ли каква мизерия е там? Колко е запуснато, изоставено и отчаяно е всичко в тия наши Български пощи?
Целта е ясна - са нужни, те трябва да бъдат досъсипани и приватизирани. Майната им на Българските пощи - важното е да има частни куриерски фирми, които да ни съдират кожите със скъпите си услуги, и колкото повече време минава, толкова повече частните куриерски фирми да стават безпардонни и нагли към нас. 
Знаете ли на какво ми прилича този ден? Прилича ми на софийски подлез - слънцето грее в небето, а в подлеза - мръсотия, драсканици, мирис на урина, изпочупени лампи и удивително, удивително неадекватни надписи и лозунги. 
И ви моля - спрете да показвате тия бодряци и абсолютни неадекватници в Комисии по приемане на еврото, във военни министерства, в съвети по сигурността, които от сутрин до вечер ни пеят, че всичко е по план, че всичко е гладко, че ценичките са нормални и че приемането на еврото върви по мед и масло. Никой вече не мисли за еврото. Всеки мисли дали ще оцелеем. Жална ни майка от това, което ни чака. 
Да ви кажа, дошло ми е до гуша да слушам оправдания за смърт и войни. Да слушам за стратегически цели, за ценности и безценности. Знам само че колкото по-лошо става за нас и колкото повече заприличваме на голи охлюви, толкова повече хиените на Световната власт ще разкъсват труповете ни, ще дебелеят и ще плуват в разврат и сласт. 
Ние вече не сме в Трета световна война - ние сме в ада на Третата световна война. И не сме в сърцето на Европа, а в изгореното сърце на Европа. 
Честно да ви кажа, вече не знам къде сме. Трябва да мразя Русия, да мразя аятоласите Буда, да ме е яд на Куба и Венецуела и да обичам Тръмп, Зеленски, Нетаняху, Мерц, Макрон, да забравя за Епстийн и да забравя за досиетата Асандж.
Не ви ли се струва, че на фона на тая световна бълвоч нашата предизборна кампания тук, в България, е смехотворна работа? Смехотворна, защото това не е нашият живот, а животът, който ни позволяват - който благоволяват да ни разрешат. 
Честито приемането ни и в Клуба на богатите, и в Храма на обречените. 

Фейсбук, със съкращения