Изпитание, от което зависи съдбата на БСП

Георги Пенчев

Местните избори, които се задават през есента, не са поредни и обикновени избори. За социалистическата партия те са натоварени с много по-дълбок и сложен смисъл. Защото трябва да дадат отговори на принципни въпроси, от които ще зависи съдбата, бъдещето на тази партия.
Първият и основен въпрос е ще бъде ли занапред социалистическата партия решаваща и определяща политическа сила или ще отстъпва все по-назад и ще залязва. Такава е истината и тя трябва да се гледа право и с бистри очи.

Да се свалят всякакви розови очила

да се прогонят всякакви романтични спомени и мечтания. Защото положението, в което е изпаднала БСП, изисква трезвост до болка, налага мъдрост и прозорливост. И много сурова, дори жестока преценка за сегашното й състояние.
Някои начинания на партийното ръководство от последно време обнадеждават и показват, че в него има прозорливи хора, които съзнават, че идващите избори ще решават съдбата на партията и мястото на всеки неин член и симпатизант. Върху такава ясна основа трябва днес да се положи цялата дейност на БСП, ако искаме да се надяваме на добро. Ако всичко остане в ръцете на партийни чиновници и разни изборджии, ако подготовката започне с писане на планове и големи стратегии - добро не ни чака.
Разбира се, че партията трябва да знае към какво се стреми и как може да го постигне при сегашните политически условия. Тези условия са удивително сложни и все обърнати против социалистите. Това трябва да е ясно още отсега. Умните глави в партийната централа не са толкова много, а са и поизносени. Но социалистическата партия има навярно най-мъдрите и прозорливи     мъже и решително трябва да се опре на тях, на тяхната оценка, опит и прогноза. Това трябва да стане без отлагане, точно сега и още докато има време.
Убеден съм, че главното, което ще определи съдбата на тези избори, ще бъдат личните срещи и откровените разговори с хората. Социалистическата партия се отучи да приказва с отделния човек. И това е най-сериозната нейна грешка, която я откъсна от хората. Митингите, публичните събрания не са откровен разговор с отделния човек. Те са представителни и не дават истинската картина за народното настроение.
Дошло е време БСП да покаже на хората, а и на себе си, че нейната здрава социална основа са бедните, отрудените хора, работниците.

Тя трябва да се върне при тях

и с цената на всичко да се опита да спечели отново тяхното доверие. Защото го е загубила и те не й вярват и не я подкрепят. Много са причините за това състояние, но е време честно и открито да се върне социалистическата партия там, където е нейният корен, ако иска да оцелее. Иначе ще продължи да вехне и да се свива като шагренова кожа.
Безработните, за които всеки ден е черен и вече са изцяло в жестоките лапи на мизерията, са сред най-уязвимите. Крайно време е точно нашата партия да им подаде ръка и не само с топли успокоителни думи, а с реални действия да им помага, да облекчава тяхната участ. Тогава те ще я припознаят и ще повярват, че точно тя е силата, на която може да разчитат за своето спасение. Там е големият резерв за изборна победа.
Видно, че българският капитализъм става все по-нагъл и жесток. И ще продължава. Нищо добро не се задава напред. В глобален план напъните са да се смаже всичко честно и справедливо, всичко прогресивно. Войната в Украйна наред с всичко е очебиен пример как американците се силят да овладеят с цената на всичко днешния свят. Не ги вълнува трудната съдба, изпитанията на украинците, братоубийството. За тях човешкият живот не струва нищо. И са доволни, че намериха толкова послушни марионетки.
Задаващите се избори ще са по-заплетени и по-трудни от всякога, с много изненади. Придружните партии около ГЕРБ, които сега са в коалиция, ще изорат земята да се закрепят. Напъните им не бива да се подценяват, защото ще бъдат без правила. Партията на Борисов вече има самочувствие, че притежава повече опит и владее по-умно много механизми на властта. Отдалече си подготвя победата. Нейни емисари вече обикалят страната, оглеждат и преценяват своите кадри кой за какво е способен. Имат кметове в няколко от големите градове, които се утвърдиха и се ползват с твърде широка подкрепа. Какви авторитетни хора нашата партия може да извади срещу тях?!

Време е за хладнокръвна преценка

Да спрем да хвърляме безсмислено в огъня на политическите битки добри кадри, които нямат реални шансове да успеят. Един и двама ли унищожихме, може би завинаги. Ако казваме, че трябва два пъти да се мери, преди да се отреже и реши нещо, за хората, с които партията ще тръгне да печели тези избори, трябва не два, а двеста и два пъти да премисля, преди да реши. Кандидати за съветници и кметове ще има достатъчно. Защото става дума за власт, а тя носи облаги.
Ония, които искат властта, за да са полезни на народа, вече със свещ да ги търсиш. Но ги има. Има ги и не са се свършили честните, работливите и можещите хора. Партията на тях трябва да заложи. Да ги намери. Те може и да не са мераклии за власт, но да са люде достойни и уважавани. Да са доказали, че милеят за народните работи и знаят как да се оправят с тях. Ако социалистическата партия съумее да се опре на такива кандидати за кметове и съветници, ще възкръснат хубави надежди. Ако измежду тях има безработни, млади хора, това ще укрепи надеждата, че БСП стъпва на краката си, и то на твърдо място.
Притеснява ме нашенската практика да се издигат кандидати - близки на партийните вождове, или да се пробутват такива, които стъпват върху финикийски знаци. Това може съвсем да закопае не само партията, но и идеята за нея. Както и омразната практика кандидатите да се спускат отгоре - или от Висшия съвет, или от областните или общински организации. Такива парашутисти загробиха нормалния партиен живот и убиха вярата на обикновените хора в правотата на партията. Дано е дошло време да секне този позор.
Идат избори. Месеци има до тях, но времето лети. Да сме умни и да го използваме добре. Иначе ще изгледаме и последния влак, който профучава край нас.