Изложба в памет на Никола Гюзелев
"Гласът, който вае - живот в изкуството" се открива на 3 декември в галерия "Средец"
/ брой: 231
По случай 10-годишнината от смъртта на големия български оперен артист и художник М° Никола Гюзелев (1936 - 2014), Фондация "Никола Гюзелев", Биенале Артемидия Рим, заедно с галерия "Средец" и с подкрепата на Министерството на културата на България представят неговата авторска изложба. Тя се открива на 3 декември от 18 ч. и ще може да се разгледа до 13 декември на бул. "Ал. Стамболийски" 17. Куратор е проф. Аксиния Джурова.
Никола Гюзелев е носител на най-високите държавни отличия на България и Италия, Доктор хонорис кауза на БАН, Комендатор на Италия, лауреат на международната награда "Златен Верди" и много други. Но освен международно признат оперен певец, Гюзелев бе и отличен художник: изложбата събира някои от най-интензивните му картини, представяйки на публиката неговия по-малко известен голям талант като академичен художник.
Живот, посветен на изкуството - така накратко и точно може да бъде представена личната живописна изложба на световноизвестния оперен певец Никола Гюзелев, който е бил и академичен художник. Рисунката и живописта са още един талант на големия художник, който през цялата му професионална кариера му дава възможност майсторски да изразява емоции и характери, провокиращи фината му чувствителност, посочват организаторите.
Настоящата изложба на художника представя негови творби от различни периоди от творческата му кариера и очертава израза на четката и цвета, чрез които Никола Гюзелев постига силен и емоционален контакт с публиката, както на сцената, така и в изложбената зала.
Изложба на Никола Гюзелев в галерия "Средец"
Проф. Аксиния ДЖУРОВА
Художникът и певецът още от ранна възраст са съпътствали живота на Никола Гюзелев и са оспорвали мястото кой от двата таланта ще надделее. Така, въпреки че на 16 години той печели конкурс с арията на Иван Сусанин, записва и завършва Художествената академия (1960). Състудентите му обаче си спомнят как студиото на неговия професор Панайот Панайотов и коридорите на Академията са били озвучавани от могъщия му бас, напомняйки че "територията в Академията не е само привилегия на формата, цвета и рисунката... и че на високите нива има и нещо друго...
...Прекалено заети със собствените си амбиции, така и не разбрахме - споделя Светлин Русев - кога този добър рисувач и майстор на етюдите е преминал в измеренията на друга пространствена вселена, в която много бързо се наложи.
По-късно, когато се срещахме по изложбите, обикновено закачливо се шегувахме кой какво щеше да прави, ако той беше продължил да рисува...!"
Днес, подбирайки творби за изложбата, сред останалите в дома му ранни студентски рисунки - автопортрети, портрети на близки хора, маслени живописни етюди, носещи непринудеността на първото впечатление, но и сръчността и вродения талант на Никола Гюзелев, и аз си зададох същия въпрос за мястото, което би заел, ако бе поел пътя на художника в съвременното изкуство. Този въпрос изпъква пред мен още по-ярко, припомняйки си неговите по-късни творби и автопортрети в различни роли, които имах възможността да видя в някои от шармантните вечери, прекарани на вилата му в Бояна, и които за съжаление не са част от тази, бих я нарекла, интимна изложба от рисунки и платна, запазени в софийския му дом.
Никола Гюзелев, наред с Христо Явашев-Кристо, са определяни като "две от най-големите надежди на Художествената академия" при завършването им. И в част от най-ранните рисунки от 1955 г., и в по-късните портрети и автопортрети, показани в изложбата, зад експресивния и точен щрих, уловеното психологическо състояние на портретувания, класическото владеене на играта на светлината със сянката прозира завладяващата страст на Никола Гюзелев към живописта, останала до края негова вечна спътница. И смея да твърдя, наравно с други, които са го познавали по-добре от мен, че именно тя е допринесла и за безспорното му нареждане сред най-големите баси на ХХ век, без да прилича на тях. Затова може би заслуга има, според негови и на колегите му думи, че той дори "проучваше, рисуваше и реализираше сам своя грим". И не само това.
"Винаги съм твърдял, че съм артист, защото съм художник, творец. Независимо от средствата, с които си служа, аз винаги използвам великата идея на изкуството. Няма ясна граница между отделните съществувания на изкуството. Когато средствата на едното са изчерпани, другото се притичва на помощ. Важното е да пресъздадеш персонажа, както ти искаш, да заживееш с него. Лично аз дължа много на живописта, що се отнася до сценичното изпълнение на образа: следя тялото си, ръцете си, походката си, гласа си, всички компоненти на артистичната игра с окото на художник. Така, сякаш рисувам точно в този момент!"
Изложбата в галерия "Средец" доказва за пореден път, че талантите в живота на Никола Гюзелев - певеца и художника, са съжителствали винаги в пълна хармония.