Изисканият свят на икебаната, или цветята като огледало на духовността

Древното изкуство за създаване на изискани композиции от растения е една от най-красивите традиции, чиито корени ни отвеждат в Страната на изгряващото слънце. Думата "икебана" може да се преведе от японски като "пътят на цветята" или "растения, които продължават да живеят". Най-точно обаче може би е понятието "втори живот". В основата на това японско изкуство лежи не толкова идеята за удължаването на земния път на растенията, а се цели с помощта на цветята да се създаде още една реалност - онзи особен микросвят, пресъздаващ природата на абсолютно ново, по-високо равнище.
Но всъщност това е свят, който е създаден по свои собствени строги правила. Опознаването му изисква не само да се овладеят някои задължителни умения в правилното подреждане на растенията според всички изисквания на това изкуство. Необходимо е човек да притежава и специален дар: да може да усеща по много фин начин колорита на цветята и взаимодействието им с даденото пространство. Умението цялостно да се възприемат всички, едва забележими свойства на икебаната, превръща хората, увлечени по това древно японско изкуство, в посветени личности. Майсторите, създаващи уникалните цветни композиции, трябва да са надарени и с тъй нареченото абсолютно зрение, както композиторът притежава абсолютен слух в музиката.

Според философията на изкуството всяко цвете притежава собствен характер и уникална стойност, а правилното съчетаване на растенията изразява определен смисъл и стил. Смята се, че икебаната е огледало на духовността, което отразява личностните и моралните качества на този, който я прави. Не напразно това древно изкуство е повод за национална гордост на японския народ. Създадено в Киото, творческото занимание с цветя завладява и Стария континент. Европейците се запалват по икебаната от будистки монаси и разпространяват това изкуство по цял свят. То се развива така бурно, че много бързо излиза извън рамките на религиозния обред за поднасянето на цветни композиции в знак на почит към Буда. Корените на изкуството за аранжиране на цветя може да се открият още в VI век, когато в Страната на изгряващото слънце се заражда тази религия. Възникват и специални училища, най-старото от които е Икенобо (Къща до езерото). В него монасите, а по-късно и малцината избрани биват обучавани да подреждат растенията по специален, изпълнен с дълбок смисъл начин.
Първите икебани се появяват в храмовете, а някои от тях са доста мащабни - достигат височина от метър и половина и дори повече. По-късно подобни произведения се наричат "рика" или "татибана", което означава "изправените цветя". Всяко клонче, всяко растение в тях са изпълнени с философски и религиозен смисъл.
Цветята, които винаги се подбират много внимателно за дадена икебана, също биват натоварени със символизъм. "Сливите ни извисяват духовно, орхидеите ни потапят в дълбок размисъл, хризантемите ни връщат към природата, лотосът ни кара да се отречем от чувствените удоволствия, вишната ни изпълва с въодушевление, божурът пробужда стаените в нас сили, бананът и бамбукът ни предразполагат към поезия, бегонията ни прави игриви, борът отблъсква от светската суета, тунговото дърво пречиства душата, а върбата разтуптява сърцето". (Чжан Чао "Сенките на дълбокия сън")
Времето обаче си върви, епохите се сменят и от храмове и светилища композициите влизат в домовете, превръщат се в украса, част от интериора и придобиват по-голям финес и естественост. Икебаната започва да играе едва ли не ключова роля в културния живот на хората и получава широко разпространение в бита. В Япония днес са създадени повече от 200 школи, в които се изучават правилата на подреждането на растенията в обща композиция.
А в основата си икебаната съдържа противоборството на две сили - светлината и мрака. В композициите се смята за задължително използването на 3 клона - 3 направления, които символизират небето, земята и човека. Те винаги образуват своеобразен триъгълник - непременно асиметричен, понеже още в древността е било записано: "Цветята трябва да се поставят във вазата така, че да си личи изящният вкус, но е необходимо да се избягват симетрията, еднообразието или пъстротата... Ако пък клоните образуват правилна фигура, а растенията прекалено строго са подчинени на правилата за цветовото съчетаване, това ще заприлича на градинката пред кметството... Как може тогава в подобно нещо да се види истинско съвършенство?" Тези разсъждения са събрани в "Книгата на цветята" на Юан Чжунлан.
В японския традиционен дом има специална ниша за икебана, която се нарича токонома. Стилът за подреждане на цветя в токонома - сейка - води началото си от 70-те години на ХVIII век. Но още от дълбока древност японците изпитвали страхопочитание към огромните, вековни дървета, вярвайки, че те са обитавани от богове и в тях е скрита вечността. Стилът сейка е проява на тази духовна нагласа, като пресъздава свещеното дърво с помощта на 5 основни клончета, символизиращи четирите посоки на света, подредени около своеобразен център. Височината на клончетата ги разделя в 3 различни групи - най-високата е "тен" (небе), а най-ниската е "чи" (земя). По средата е човекът - "джин".
Най-характерното за икебаната е, че растенията винаги са изпълнени с дълбок символизъм, композициите са наистина обмислени и осмислени до най-малка подробност. Това не би било възможно, ако не се спазват строгите пропорции и законите за подреждането на растенията в едно цяло.
Композициите, направени според всички правила на древното изкуство икебана, дори може да се четат като стихотворения и да се разгадава техният вътрешен смисъл. И дори самото съзерцаване и любуване на тези прекрасни произведения от цветя се превръща в свещенодействие, своеобразен обред, красива молитва...
Вече почти 1500 години древната традиция на икебаната продължава да се развива, без да се губи във времето, а напротив, не спира да се усъвършенства и да се обогатява с нови идеи.
Умението да усещаш прекрасното се приемало от древните японци за едно от най-важните достойнства на човека. И затова, отразявайки като огледало подобни качества, икебаната въплъщава в себе си изключителна изтънченост, изящност, оригиналност и неповторимост. А всичко това ни кара да погледнем в душите си, оцеляващи в днешния киберсвят именно благодарение на вековните традиции, сред които е и уникалното изкуство на икебаната.

Японски традиции в българския бит

Майсторът по икебана японецът Римей Ого от школата Корю посети България, за да сподели своя 40-годишен опит в древното изкуство на хармоничното подреждане на цветята. Преди няколко дни творецът направи специална демонстрация в столичната зала "Люмиер". Тематичното събитие, наречено "Планина, поле, вода", бе с акцент върху непрекъснатия природен кръговрат, изобразен чрез стила за подреждане на цветя сейка. Майстор Ого създаде икебана не само с помощта на традиционни техники, но и показа новаторски за древното изкуство похвати.
Римей започва своето обучение едва 18-годишен, а през 1986 г. придобива висшия ранг на школата - "каму-чо". В момента майсторът работи самостоятелно, преподава и участва в различни инициативи на "Ikebana International" зад граница - в САЩ (Ню Орлиънс, Вашингтон), Амстердам, Хонконг, Сингапур и в редица други градове.
Икебаната в България присъства и с още едно събитие в календара на XXI дни на японската култура у нас. Изложбата "Традиции и вдъхновения" може да се види до 29 октомври в партер-фоайе на зала "България" (ул. "Бенковски" 1). Експозицията е посветена на 15-годишния юбилей на "Сога" - школата по икебана в България. Създателката й Рима Мирска с изключително естетическо чувство, много любов и ентусиазъм съчетава уменията си в древното японско изкуството по подреждане на цветя с красивите традиции на българския бит.