Изчезва ли "дясната левица"?

"Нашата страна може да си позволи да качи с цел бързо излизане от кризата задлъжнялостта си и до 40% от БВП. Не е страшно за две-три години да реализираме също смислени като предназначение дефицити, по-големи и от 3% от БВП. Но това подлежи на сериозна дискусия"


    Още през първия гейм, когато на Олимпиадата нашите бяха вече започнали да мачкат немците по волейбол, се прехвърлих с дистанционното за справка на германската телевизия. Колкото да чуя как коментаторът заявява: "Да-а-а, днес нищо не се получава в играта на нашия тим..." И доста скоро след това режисьорите превключиха предаването на друг спорт, където се очакваше по-добро представяне от страна германските спортисти. Правилно, няма какво толкова мазохистично да изживяваш и предъвкваш неуспехите си! Превключваш, стига да имаш накъде да превключиш. С какво да се изфукаш един вид.
По този начин психологично, и не само, е обяснимо защо управляващите има-няма седмица режат лентички и ни занимават с магистрали, пътни възли, пречиствателни станции, метролиния и пр. строежи. Защото просто нямат с какво друго да се похвалят. Впрочем добре е за тях, че все пак имат това, което имат.
Защото иначе голата истина е, че четвърта година България лази по дъното на кризата, без перспективи за подобрение. Интересно, как повечето страни в Европа изписаха синусоида, сиреч влязоха в кризата, поизмъкнаха се и пак започнаха напоследък да загазват. Докато ние, както си пропаднахме през 2009-а, така си и останахме там, долу.
На вицепремиера Симеон Дянков доста пъти съм се опитвал да му обясня, най-вече от страниците на в. ДУМА, че строгата фискална дисциплина, безпаричната диета, на която ни е подложил насред кризата, само я задълбочават и ни вкарват в безизходица. Но да бях само аз с това мнение, да кажеш, че просто се заяждам и става въпрос за строго лични разбирания. В различни варианти, но есенциално, същото през годините многократно го казаха и написаха и проф. Иван Ангелов, и проф. Ганчо Ганчев, и проф. Кръстьо Петков, и проф. Димитър Иванов от Лондон, и проф. Боян Дуранкев. Отдясно в същия дух Дянков го посъветваха Стефан Софиянски и Иван Костов.
Съвсем наскоро на страниците на ДУМА бяха разменени реплики между г-н Георги Пирински и проф. Стефан Стоилов. Предмет на спора бе конгресна резолюция и затова не мога да се занимавам с него във въпросния аспект. Откровено си признавам, че малко ценя смисъла на партийните резолюции. Ако трябва да сме злопаметни, плоският данък навремето бе въведен без никаква конгресна резолюция, чисто апаратно и в разрез с публично обявената предизборна управленска програма на обединената левица, в чието написване участвах навремето и аз самият.
По важното според мен е друго. Г-н Пирински и проф. Стефан Стоилов не спорят по същество. Те са в съгласие с главния опозиционен въпрос, този за широко балансирания бюджет. Сиреч, че бюджетът при криза трябва да напомпа пари в икономиката и така да компенсира дефицита от финансови средства в страната. А нарасналата по този път държавна задлъжнялост следва задължително да бъде компенсирана съответно с излишъци при по-добри стопански времена. Конкретните параметри естествено подлежат на уточнение. Смятам например, че нашата страна може да си позволи да качи, с цел бързо излизане от кризата, задлъжнялостта си и до 40% от БВП. Не е страшно за две-три години да реализираме също смислени като предназначение дефицити, по-големи и от 3% от БВП. Но това подлежи на сериозна дискусия.
Иска ми се да вярвам, че в така очерталия се нов контекст "дясната левица", "неолибералите отляво", за които неведнъж не само с ирония, но и със загриженост и възмущение съм писал през годините, най-после са интелектуално, а може би и организационно, преодоляни на партийно равнище. На подобни хора колко пъти публично съм им обяснявал, че мястото им не е в левицата, нека да си направят поредната у нас дясна партийка и там да си търсят късмета. Проблемът съвсем не е от какви среди идваш, той опира до начина на мислене, подхода към социалното, вкоренените възгледи относно допустимите параметри на политиката и т.н. Когато "от ляво" по медиите чуя критика на Дянков, че не бил запазил уравновесения бюджет през последните години, констатирам, не толкова че "у нас няма ляво, няма дясно", а че мътилката тук е пълна.
Може би нещата напоследък взеха да се избистрят?