21 Май 2022събота09:49 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над страната ще преобладава слънчево време с по-значителни увеличения на облачността преди обяд над източните, а след обяд над планинските райони и там ще се развива купесто-дъждовна облачност, на места ще превали и прегърми. Ще духа слаб до умерен северозападен вятър. Максималните температури ще бъдат между 22° и 27°, по-ниски по Черноморието, в София - около 22°. Днес над страната ще преобладава слънчево време с по-значителни увеличения на облачността преди обяд над източните, а след обяд над планинските райони и там ще се развива купесто-дъждовна облачност, на места ще превали и прегърми. Ще духа слаб до умерен северозападен вятър. Максималните температури ще бъдат между 22° и 27°, по-ниски по Черноморието, в София - около 22°.

Интервю

Иван Гранитски: Българите са разединени, както никога досега

Загубихме чувството за суверенен държавен живот, смята известният поет, публицист, критик и издател

/ брой: 43

автор:Альона Нейкова

visibility 44

Интервю на Альона НЕЙКОВА


  • Само в навечерието на Трети март ли се сещат българите за важността и значимостта на тази дата, господин Гранитски?
    - Не само, но, за съжаление, свещените дати като че ли се официализират и неглижират от държавните институции. Празнуват се церемониално, дори понякога със съответните тържествени ритуали, но духът им не винаги завладява българското общество и се разбира от него в общата медийна шумотевица и плебейщините на политическия делник.
    - Има ли в днешно време кой да защитава националния интерес на България, да отстоява ценни патриотични каузи?
    - Уви, почти няма, защото политическите партии са повече заети да се харесат на Брюксел, на тамошните чиновници папагали, а думите "патриотизъм", "национално Отечество", "родна стряха", "майчин език" стават едва ли не архаични.
    - С националноосвободителното движение като че ли започна доказването, че България е готова за самостоятелен държавен живот. Приключил ли е този процес или винаги ще се налага страната ни да отстоява свободата си?
    - Така е било до началото на Балканските войни. След двете национални крушения започва, за жалост, дългогодишен процес на ту топла, ту студена гражданска война. Постоянно преориентиране на Отечеството ту към един, ту към друг нов бял брат. В процеса на това нагаждане като че ли загубихме чувството за самостоятелен суверенен държавен живот.
    - Възрожденците са били убедени, че само просветеният народ може да бъде свободен. Следват ли се техните завети в ерата на интернет, когато експерти говорят за спад на грамотността и масово използване на "шльокавица"?
    - Нашите мили възрожденци сигурно ще се обърнат в гроба, ако видят как наследниците им не само не защитават техните изконни цели, интереси и завети, но и безсрамно ги продават. Шльокавицата е всеобемаща метафора на опростачването и тържеството на плебейските страсти. Но шльокавицата се издига като знаме от днешните либерали, които мечтаят да отродят българското общество и да го потопят в небулозата на абстрактните европейски ценности.
    - В края на ХIХ и до към средата на ХХ век често са споменавани думи като "героизъм", "подвиг", "храброст"... Изпразнени ли са вече от съдържание подобни изрази или все още не всичко е изгубено?
    - Почти всичко е загубено. Думи като "героизъм", "подвиг", "храброст" са също толкова неудобни като "Отечество", "бащина стряха", "майчин език" и всичко, което говори за стародавни и проверени национални ценности.
    - Разединени ли са българите днес? Има ли какво да ни обедини така, че надписът върху сградата на Народното събрание да не стане кух, да не се превърне в нелепа фраза?
    - За съжаление, са разединени, както никога досега. Струва ми се, че единствено връщането към заветите на нашите възрожденци - Апостола на свободата Васил Левски, писатели, националреволюционери и националпоборници като Георги Раковски, Христо Ботев, Любен Каравелов, Захарий Стоянов, Иван Вазов, Добри Чинтулов и други, може да събуди здравото национално чувство и да укрепи българския дух.
    - Смятате ли, че днес в училищата българската история се преподава по достатъчно привлекателен и достъпен начин за младите?
    - Учебните програми по българска история и литература са осакатени и кастрирани по един брутален начин в продължение на повече от 25 години. Според мен трябва да има коренно преработване на учебниците по история и литература, за да се върнат в тях авторите, които емблематизират българския дух, чест, достойнство и талант.
    - Заглавията, представяни от създаденото и ръководеното от вас издателство "Захарий Стоянов", безспорно, са изключително ценни. Кои от тях предизвикват най-голям интерес у читателите? Търсени ли са историческите книги?
    - Именно заради осакатените учебници и учебни програми, забелязваме, че нараства интересът към автори като Захарий Стоянов, Христо Ботев, Иван Вазов, Димитър Талев, Пенчо Славейков, Гео Милев, Христо Смирненски, Никола Вапцаров, Никола Фурнаджиев и т.н. Нараства интересът и към съчиненията на големи съвременни историци като академиците Константин Косев, Васил Гюзелев и Георги Марков.
    - Известен сте със значимите дарения на литературни издания за български библиотеки. Защо го правите? Как се приема този факт от ръководствата на тези съвременни средища на просветата и от обикновените хора?
    - Наша мисия е да работим с българските библиотеки - градски, селски, училищни, читалищни. Добре знаем, че те постоянно страдат от липса на средства за подновяване на библиотечните си фондове, и затова, когато можем, правим дарения. Те се приемат радушно, а някъде и със сълзи на очи от библиотечните работници - тези последни мохикани на българската духовност и просвета.
    - Безспорен е приносът на поетите от ранга на Вазов и Ботев за поддържането на патриотичния дух, за възпяването на свободата... С какво обаче съвременните патриотични стихотворения допринасят за запазването на националното самосъзнание на българите?
    - Духът на Ботев и Вазов се продължава от съвременни поети като Павел Матев и Станка Пенчева, Любомир Левчев и Стефан Цанев, Александър Геров и Христо Фотев, Лиляна Стефанова и Надя Попова, и т.н. Искрената поезия, заредена с родолюбив патос, е едно от най-силните оръжия за поддържането и оцеляването на българското национално самосъзнание.
    - Кога трябва да препрочитаме "Записки по българските въстания"? Помним ли приноса на Захарий Стоянов и значението на борбите за национално освобождение?
    - Според мен - постоянно, защото това е една от най-великите книги в съвременната българска литература. А приносът на Захарий Стоянов за възпяването на борбите за национално освобождение е величав и неоценим.
    - Все по-упорито се говори за девалвирането на ценностите, за разпада на общността, за страховитата демографска криза, за опасността да се затрием като нация... Реални ли са тези заплахи? Ще я бъде ли България?
    - Заплахите са повече от реални. А дали ще я бъде България - зависи от божествения промисъл и от упоритата и безкористна работа на почтените и достойни българи, които, за радост, са останали в съвременното ни Отечество.

ИВАН ГРАНИТСКИ е известен поет и публицист. Роден е в столицата, където завършва журналистика в СУ "Св. Кл. Охридски". Работи като редактор в престижни литературни издания, а част от тях и оглавява. Директор е на ИК "Христо Ботев" в периода 1992-1995 г. Ръководи Българската национална телевизия от 1995 до 1996 г. Преди близо четвърт век създава издателство "Захарий Стоянов". Носител е на безброй отличия и национални награди. Автор е на повече от 30 книги със стихотворения, есета и критика. Член е на Съюза на българските писатели.

Заради едното его

автор:Марин Милашки

visibility 716

/ брой: 94

Когато хепатитът се развилнее

автор:Аида Паникян

visibility 577

/ брой: 94

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ