Иван ДИНКОВ: 1944
Биха ни - с вериги, с белезници.
Клаха ни така: глава на гръд.
Плюха по сърцето ни - мръсници!
Връщаха ни с кучета от смърт.
После ни подреждаха на гъсто:
тяло, камък, негасена вар.
После се разкрачваха пред кръста,
както се разкрачват на самар.
Вярно е, защото беше вярно:
гноен въздух пихме по зори.
Може би единствена България
има само траурни гори.
Господи, нима сме още живи!...
В пътищата греят щик до щик:
майчица Русия ни открива
в люка на съветски броневик.
Има ли един да не разбира
колко века има в тоя час!
Слезли от въжета и синджири,
идват комунистите на власт!
Нека после хиляди разказват
тая буря с бабешки слова -
правдата е равна на омраза
в битката за класови права.
Щиковете греят вдъхновено
в погледа на цял един народ...
Мъртви - вам земя неосквернена!
Живи - вам надежда за живот!