ИСТОРИЧЕСКИ ТОСТ

Васил СОТИРОВ

НаздрАВЕ, приятели! Всяка трапеза

е достойна за завладяване територия.

Навит съм да ви развия моята хипотеза

Относно най-старата ни история...

Знам, че сме си ревниви към предтечите,

обаче също така знам,

че не можете да ме вините

в историческо противоречие,

щом не сте били там.

Естествено, към българщината 

не съм равнодушен - 

всеки в сърцето си пази я.

Ама вервайте ми: 

ако Аспарух беше послушен,

баща му нямаше да го изгони от Азия.

Било му дошло на сина до знам къде си 

от родителските притчи на хан Кубрат,

поставящи

общоплеменните интереси

над различията между брат и брат.

И той повел дружината си към Европа, 

уверено преодолявал пречка след пречка - 

така да се каже, излязъл от снопа,

за да стане важна клечка.

А точно в ония исторически времена 

почти като руса мантия

няколко славянски племена

се простирали между Дунав и Византия.

Живот си живеели тия братя славяни 

и се славели с широтата на душите си - 

песни пеели, леели вино със кани 

и общо взето били доволни и сити.

Но и Византия искала общо да ги вземе 

и да им наложи културния си бит. 

Обаче кой ли представител

на което и да е племе 

ще се остави да бъде 

(па макар и културно!) бит?

Струва ли си заради тоя, дето духа,

виното да ти киселее,

хлябът да ти горчи?

И славяните обърнали към Аспаруха

сините си очи.

Е, той не бил с изтънчен вкус, 

но разбирал от пата-кюта, 

в резултат на което

славяно-българският съюз

получил каквото му трябва, 

общо взето.

...

И оттогава в тази държава 

ей така си живеем ние:

глупавият ни управлява, 

а умните ядем и пием.