Истерията на властта

Летните температури отминаха, но някои глави все още са под тяхното влияние. Все повече приближават местните избори и трябва да се измислят занимавки за клетия избирател, да бъде отвлечено вниманието му от проблемите, които се множат лавинообразно, понеже управляващите не могат да се справят с тях. Но това, което става в последно време в изтерзаната ни държава, надминава и най-развинтените фантазии. Властта буквално е в истерия, защото недоволството е все по-силно, недоверието към нея също, избухват пожари във все повече сфери, станаха непрекъснати протестите на хората от различни слоеве и професии. На гражданите трябва да им бъде поднесено зрелище, заради което да забравят проблемите с НАП, несправянето с чумата по свинете, твърдоглавието с кандидатурата на Гешев, с малоумната ни външна политика и т.н.

Мозъчната атака на властта и нейните съветници роди две изключително "умни" решения. Първото беше декларацията на МВнР за още несъстоялата се изложба за Втората световна война. Без да знае нейното съдържание, министерството остро я порица и даде съвет на Русия да не използва думата "освобождение", понеже то било окупация. Историческите факти нямат значение. Изумителни бяха мъдрите мисли, че България била откъсната от Европа, от европейската цивилизация и т.н. Много ми е интересно, ако не само България, но и цяла Европа, не бяха освободени с решаващата роля на Червената армия, за каква Европа, за каква европейска цивилизация щеше да става дума днес. Питам се какви интереси обслужва декларацията на МВнР. Във всеки случай не българските. Тази декларация май, че е подшушната от друго място - същото, което вкара дори Европарламента в руслото на дивата русофобия.  

Още по-зрелищно стана с избухването на "шпионския" скандал с ръководството на движение "Русофили". В нарушение на закона свидетели бяха оковани в белезници, извършени бяха обиски. Баш кандидатът за главен прокурор ни показа как ще действа занапред - репресии и сплашване на всеки, който има мнение, различно от това на властта. Нима се връщаме към едни забравени времена, когато за идеи се арестуваше и осъждаше? Истерията е взела такива размери, че в протестите срещу Гешев се вижда метеж, а клетата Иванчева е обвинена за подготовка на преврат в държавата! Последваха байките на Борисов, че строим завод след завод и сме задръстени от инвестиции, свалянето от ефир и връщането на Силвия Великова, оставката на Николай Кръстев. 

Но да се върнем към "шпионите". Откога за шпионаж се смята закупуването на телевизия? Нима другите, купили български мтелевизии, са шпиони? Или такива са само тези, които имат симпатии към Русия? И откога за шпионаж се смята желанието да имаме нормални отношения с Русия? Във всяка държава има различни мнения за водената политика. Но не във всяка държава за тях обвиняват и арестуват. Движение "Русофили" извършва публично и открито дейност, свързана с културните и исторически връзки с Русия. Не значи ли това, че работещите обилно с "Америка за България" също трябва да бъдат обвинени, че служат на друга държава, която ги и финансира пряко? Явно някой иска да нареди България в редиците на злостните русофобски държави.

Сега властта стана апологет на "новия цивилизационен избор". Искам да й напомня за двете национални катастрофи, случили се заради тогавашния ни "цивилизационен избор". Да им напомня с какви овации е бил посрещнат в НС Богдан Филов след подписването на договора за присъединяване към Третия райх и как завърши това. Ако не беше "окупатора" Русия, България отдавна щеше да е останала наполовина. щяхме да сме осакатени териториално. Когато се забравя историята, тя се повтаря. И кой ще носи отговорност? Може би гениите Плевнелиев, Александър Йорданов, Антон Тодоров или Иво Инджев? Категорично съм против да имаме лоши взаимоотношения с едни държави за сметка на други. Кога ще се научим, че външната ни политика трябва да е балансирана и съобразена с нашите национални интереси? А посочените по-горе действия никак не отговарят на българските интереси, особено в момент, когато се преговаря за енергийни проекти, крайно необходими на страната. Страхувам се "колесницата" на властта да не ни закара в пропастта. Още повече, че геополитическите процеси и световният ред ще се променят много по-бързо, отколкото на някои им се струва...