Исландия е първата страна в Европа с над 50% жени в парламента
/ брой: 184
Исландия стана първата държава в Европа, в която има повече жени, отколкото мъже в парламента. Това стана ден след общите избори, които поставиха бъдещето на ляво-дясната коалиция под съмнение, въпреки спечелването на ясно мнозинство. От 63 места в парламента 33 ще са заети от жени, или 52%, показват прогнозите въз основа на крайните резултати.
Никоя друга европейска държава няма повече от 50% жени законодатели, като Швеция е най-близо с 47%, според данните, събрани от Световната банка. Пет други държави по света в момента имат парламенти, в които жените заемат поне половината места според Междупарламентарния съюз: Руанда (61%), Куба (53%), Никарагуа (51%) и Мексико и Обединените арабски емирства (50 процента).
За разлика от някои други страни, Исландия няма законови квоти за представителство на жените в парламента, въпреки че някои партии изискват минималния брой кандидати да са жени.
Припомняме, че скандинавската страна отдавна е пионер в равенството между половете и правата на жените и оглавява класацията на Световния икономически форум за най-равнопоставените страни за последните 12 години. Исландия беше и първата страна, избрала жена за президент през 1980 г.
"На 85 съм, цял живот чаках жените да станат мнозинство... Наистина съм щастлива", казва Ердна, жителка на Рейкявик, пред АФП.
Въпреки че лявата и дясна коалиция на премиера Катрин Якобсдотир спечели мнозинство при гласуването в събота, остава да се види дали трите партии ще продължат да управляват заедно. Коалицията донесе на Исландия четири години стабилност след десетилетие на политическа криза, но движението Ляво-Зелено на Якобсдотир се оказа отслабено, след като загуби позиции пред своите десни партньори.
Движението Ляво-Зелено, консервативната Партия за независимост и дясноцентристката Прогресивна партия заедно спечелиха 37 от 63 места в парламента, спрямо 33-те, които заемаха преди гласуването. Самото движение спечели само 8 места, три по-малко в сравнение с 2017 г., което повдигна въпроси относно бъдещето на Якобсдотир като премиер. Широко популярна по време на 4-годишния си мандат, лидерката въведе прогресивна система за облагане на доходите, увеличи бюджета за социални жилища и удължи родителския отпуск и за двамата родители. Тя също беше приветствана за справянето си с КОВИД кризата, при която починаха 33 души и бяха регистрирани 370 000 заболели.