Искат правилник за дейността на фирмите за бързи кредити
/ брой: 96
Невъзможността българинът да покрие ежемесечните си разходи е една от основните причини, поради която за последните пет години има ръст с над 10% на кредитите за малки суми. Притеснението е, че такива кредити се вземат не от банките, а от компаниите за бързи кредити. Това каза пред БНР Пейо Майорски, председател на Асоциацията за защита на потребителите.
Голяма част от хората успяват да покрият задълженията си, но не е малък броят и на тези, които влизат в спиралата на задлъжнялост. Но наказателните лихви при бързите кредити са огромни, дългът набъбва, прехвърля се задължението на колекторски фирми. Срокът за преминаване към тези фирми постоянно се скъсява. Лошите кредити се продават до месец-два, уточни Майорски. Той подчерта, че основен ангажимент на асоциацията е да бъде създаден правилник, по който тези фирми да упражняват дейността си. Те практикуват дейността си като едно обикновено търговско дружество, което всеки от нас може да си направи срещу 1 лев. Апелираме българското законодателство да уеднакви клаузите за потребителите - кредитополучателят и кредитодателят да имат равни права, когато се подписва един договор. Важно е да се четат договорите и общите правила, коментира Майорски.
Вчера бяха оповестени данни от международното проучване "Обсерватория" на БНП "Париба лични финанси". Според него 62% българите смятат да харчат повече през 2019 г. На първо място по намерения за покупки е Словакия със 73% положителни отговори, следвана от Румъния с 63%. Най-много пари ще дадем за пътешествия (67%), електроуреди (60%) и ремонт (52%), последвани от обзавеждане (44%) и смартфон (40%).В Норвегия най-често ще харчат за забавления (73%), а французите (48%) и унгарците (46%) ще дадат най-малко пари за свободното си време. Определящ фактор при покупката на нашенци е цената, като българите са първенци в Европа по отношение на намеренията за ремонт на дома. Едва 30% са посочили, че покупателната им способност се е повишила през 2018 г., при което е налице ръст от 2%. Числото е над средните 23% за Европа, а страната ни е в топ 5 по подобрили се виждания за личните финанси.