10 Юли 2020петък12:52 ч.

Интервю

Инж. Ясен Ишев: Железницата умира

Ако държавата иска да я съживи, трябват спешни мерки, призовава председателят на УС на Научно-техническия съюз по транспорта

/ брой: 248

автор:Мая Йовановска

visibility 1916

БДЖ да изготви аварийна краткосрочна програма за спасяването на железопътната услуга от недостиг на работоспособен подвижен жп състав, която да бъде финансово осигурена от правителството. Около това се обединиха експерти след провеждане на жп форум, организиран от Научно-техническия съюз по транспорта (НТСТ). Специалистите, участвали във форума, определиха състоянието на БДЖ като крайно тежко. По тази тема разговаряме с председателя на УС на НТСТ инж. Ясен Ишев.

"Все повече хора и товари слизат от железния път"

- Преди повече от година министър Росен Желязков заяви, че бъдещето на БДЖ ще бъде по-добро и железниците ще заемат мястото си на гръбнак на транспортната мрежа. Какво е реално състоянието им, инж. Ишев, каква е диагнозата според специалистите?

- Точно по тази тема НТСТ направи работна срещата с медиите. Идеята дойде от колегите от железниците, които се включиха в нашия традиционен железопътен форум в края на ноември, на който стана ясно, че в сектора "Транспорт" най-тежко е състоянието на БДЖ. Напоследък започнах често да пътувам с влак, за да проверя вярно ли е това, от което се оплакват пътниците. Чака се по половин час и повече на гарата, защото не може да тръгне бърз международен влак, за който няма локомотив. Пристига една композиция и локомотивът от нея се откача, за да се закачи на друг влак, който тръгва с 40 мин. закъснение. Друг проблем - отивам на гарата за билет и искам за първа класа, но ми отговарят, че няма вагони за първа класа. Купувам билет за втора, но във влака се оказва, че все пак има вагон първа класа. Звената нямат връзка помежду си. Не можеш да си купиш и билет онлайн от едно бюро, защото другото бюро не знае какви билети са продадени. Едните не знаят какво става при другите. Касиерките по гарите се оплакват, че става от лошо по-лошо.

- Стари влакове, стари вагони, липса на връзка, липса на комуникация, закъснения, какво друго?

- Качеството на услугата пада. Всичко това ни предизвика да направим конференция, на която приехме пет точки за преодоляване на кризата в жп сектора. Сега четем, че МС е взел решение, покрил е, или ще покрие всички задължения на БДЖ.

- Дълго време ни обясняваха, че най-важното е БДЖ да няма дългове, за да се движи в правилна посока. Като покриха дълговете, защо няма качествена услуга?

- Покриха ги сега, а преди това прехвърляха собственост на НКЖИ, за да изглежда на книга финансовият резултат по-добър. Е добре, платиха им дълговете, но това е каца без дъно. Ако не затворят дупките, през които изтича, колкото и да се налива, кацата отново ще е празна. Заради това поискахме да има краткосрочна аварийна програма за спасяването на БДЖ. Тя трябва да включва конкретни мерки. Например до март или до края на следващата година да се купят 10 нови локомотива, да се постигнат определени показатели. Може и втора употреба, каквито идеи имаше. Като за това се осигурят средства, но и се посочат срокове и отговорници. Да има план докога какви показатели трябва да бъдат постигнати. Най-важното в краткосрочната програма е да бъдат заложени показатели. Примерно с колко да се увеличат пътниците и товарите. Ако не се увеличават пътниците и товарите и не печелят от тази дейност, ще продължат да се трупат нови загуби и утре ще кажат - пак сме със 100 млн. лв. загуби. Искаме държавата чрез регулаторни механизми да помогне на БДЖ. Какво виждаме, че прави държавата в момента? Ние разчитахме, а и така беше обещано, че ако тол системата заработи както трябва, 30% от товарите естествено ще се прехвърлят към железницата. Но държавата, вместо да направи тол системата на 16 хил. км, в крайна сметка определи 6 хил. км. А какво става на другите 14 хил. км? За тях тежките автомобили няма да плащат дори и винетки. Тогава ще видите какво ще стане с тези 14 хил. км втори и трети клас пътища. Ще ги съсипят, защото шофьорите няма да искат да минават по магистралите. Затова държавата трябва да се намеси, стига е помагала само на автомобилния транспорт. Но ако наистина иска да съживи железницата, трябват спешни мерки. В Германия например между два големи града има ли железопътна връзка, няма автобусни превози. Автобусите са само до гарите.

- Железниците там са на друго ниво и са печеливши. А у нас с години бавиха само ремонта на "Сименс"-ите. Чак сега започна да има "движения" по доставката на нов подвижен състав.

- Вече сключиха договор за ремонт на мотрисите "Сименс" за 137 млн. лв. Но изпълнителят шест месеца ще се подготвя за ремонтите. Помните ли, че две години се мота един конкурс за избор на влакове. Имаше работни групи от професори, писаха анализи кои са най-добрите и какво трябва да купим. Вместо да се обяви веднага търг, дори за по-малък брой влакове, но нещо да се купи аварийно. Не - мислят се едни грандомански неща и накрая нищо. А времето минава, качеството на услугата отива все по-надолу. Последният доклад на жп форума през ноември показа, че пак има намаление на пътниците и на товарите с 1-2%. Но на никого не му прави впечатление, че все повече хора и товари слизат от железния път. А този вид транспорт трябва да се развива, защото всички знаем, че е по-безопасен, по-екологичен. И неговото развитие ще помогне за намаляване на произшествията по пътищата и магистралите. Пари за транспорт се дават много от Европейската комисия. И ние питаме защо досега не се кандидатства за закупуването на подвижен състав за БДЖ с европейски средства. Отговорят - ние нямаме право. А как метрото си купи влакове? Обяснението е - защото имахме задължения, нямахме право. Ако това е така, трябваше в тази държава да се намери някой по-трезво мислещ, да се покрият тези задължения и веднага да се кандидатства за купуване на нови влакове. После се оправдаха с липсата на капацитет за апликационните форми и т.н. Въобще всеки си измива ръцете с нещо. Това е много притеснително, защото положението се влошава. Железниците отиват все по-надолу и по-надолу. Железницата умира. Или фалира. Непрекъснато дотации. Разбира се, че на железниците трябва да се помага, но те трябва да осигурят една по-добра услуга. Не виждаме обаче БДЖ да го прави.

- Либерализирахме пътническите жп превози. И на фона на тази диагноза какво ще се случи с БДЖ. Няма ли да бъдат изместени от чужди превозвачи?

- Няма нищо лошо в това пазарът да се либерализира, ако се подобри услугата и се привлекат повече пътници. А може би това е целта - да влезнат у нас частни превозвачи. Неслучайно попитах, като направихме жп линията Пловдив-Свиленград, за 160 км/час колко влака и с каква скорост минават по нея. Истината е, че минават 6 или 8 влака, а скоростта им е 40-50 км в час. Когато бях студент преди повече от 40 г. между София и Пловдив имаше експрес, който за час и 55 мин. вземаше разстоянието. Сега това не може да се постигне. Независимо, че влаковете са по-модерни, правят се ремонти по жп линията, а се оказва, че не могат да постигнат това, което е било преди повече от 40 г. И твърдят, че правят нещо.

- През лятото на един форум от БДЖ признаха, че в момента железницата има най-малко пътници за последните 50 г.

- И още падат. От превоза на всички пътници и товари 90% се осъществяват от автомобилния транспорт. От останалите 10% жп превозите са 6% и вървят надолу.

- Въпросът е каква беше държавната политика в транспорта за последните 30 г. Имаше ли мисъл накъде да се развива този отрасъл?

- Питам защо сега, когато има възможност част от товарите да бъдат отклонени от магистралите и пътната мрежа, тол системата вместо на 16 хил. километра ще бъде на 6 хил. За останалите пътища тежкотоварните автомобили няма да плащат дори винетка. Леките автомобили ще плащат, а тези, дето разбиват пътищата - няма нищо да плащат. Така пътищата ни ще бъдат съсипани.

- Решението е на държавата.

- Затова казвам, че трябва да има регулаторни механизми. Швейцарците решиха - ТИР-ове на наша територия няма да има, качвате ги на влаковете.

- Нали и у нас трябваше да се развият т.нар. ро-ла превози?

- Но не се случи. А сега с този обхват на тол-а ще съсипят второкласната и третокласна републиканската пътна мрежа.

- Слушат ли онези, които решават, какво говорят експертите? Конкретно за БДЖ видяхме, че от години специалистите изчезнаха от ръководството й.

- Смените в ръководството на железницата са много чести. Както и в пътищата. Там вече няма специалисти или се броят на пръстите на едната ръка. Политиките, които се водят, са в ущърб на развитието на транспортната система. Положението се влошава все повече. Заради това ние искаме да има цифри, срокове, показатели, отговорници. Да започне стъпка по стъпка да се прави нещо по различно. Професорите в областта говорят за стратегии, за европейско развитие, а на нас ни е необходимо влакът от София да стига до Пловдив за час и 55 мин., както беше преди 45 г. Трябва, когато имаш нужда от допълнителни локомотиви, да разполагаш с такива. Машинист ни разказа как карал локомотив, ремонтиран за 300 хил. лв., който е аварирал още на първата гара. Толкова са качествени и ремонтите, които правят. Прави се ремонт на ремонта веднага след приключване на първия. Заради всички тези проблеми нашият съюз бие камбаната за проблемите. Да помогнем на държавните структури и да спасим БДЖ.

ЕП окончателно прие пакета "Мобилност"

автор:Дума

visibility 159

/ брой: 130

Търговията на дребно с рекорден спад през май

автор:Дума

visibility 143

/ брой: 130

Зърнената реколта най-слаба от десетилетия

автор:Дума

visibility 181

/ брой: 130

Don't touch Our Gladstone!*

автор:Велислава Дърева

visibility 308

/ брой: 130

Ще бъде ли реабилитиран Оруел?

автор:Мирослав Попов

visibility 249

/ брой: 130

Датата

автор:Дума

visibility 170

/ брой: 130

В ход е откровен прокурорски преврат

автор:Дума

visibility 925

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ