Роден край
Име сладко, земен рай...
Живописен и легендарен е Врачанският балкан
/ брой: 47
Илия Борисов
Нашата малка, но осеяна с толкова хубости, красоти и природни места страна, има 37 планини. Толкова са открили и описали учените географи. Сред най-очарователни от тях е Стара планина, разпростряла се на цели 550 километра от единия до другия край на България. Тя е дала името на Балканския полуостров. Родопите са сред най-оживените и привлекателни земни кътчета - едно тихо и спокойно море, изпъстрено с гори и зелени поляни. Пирин планина има славата на привлекателно място за излети и изкачвания на върхове. Витоша е зеленото и слънчево богатство на София. Дивни и живописни са Рила, Осогово, Средна гора, Шар планина. Сред тях е най-високият връх - Мусала, извишил се на 2925 метра. Видя ми се много смешно, когато разбрах, че туристи от солунска хижа в Гърция изнасяли камъни, за да направят именития си връх по-висок от нашия Мусала.
Сред тези истински шедьоври на земята и на заемащите близо половината от територията на страната ни творения, е Врачанският балкан. В пътеписите си неуморният турист и надарен писател Алеко Константинов пише, че това е едно от най-привлекателните природни места. Врачанският балкан се е проснал на повече от 30 км дължина от дебрите на Дупнивръшката седловина и на 20 км ширина, опиращ до разливите на река Искър. Тук може да се открият хилядолетни следи и да се чуят какви ли не легенди. В описаните четива научаваме, че в планината са битували траки, славяни, българи. Археологическите разкопки продължават и сега, в началото на ХХІ век. Високо в Балкана сред възвишенията на Камарата е лобното място на Христо Ботев, загинал в кървав бой с турците заедно със своята чета. Много драматични случки се разказват за живота и дейността на титана на възраждането светецът Софроний Врачански. В продължение на десетилетия е просъществувал прочутият рудник "Плакалница", където в началото на ХХ век Георги Димитров е организирал стачка за свобода и по-добър живот на миньорите.
По тези места и селцата е пътешествал и бродел унгарецът Феликс Каниц, посещавал осемнадесет пъти България и оставил увлекателната книги: "България и Балканите". Този популярен пътешественик, възхитен от видяното и преживяното, написал: "Това е най-красивото природно кътче на Балканите."
Много хубави неща може да се разказват и напишат за Врачанската планина. На два километра от Враца е уникалното ждрело Вратцата. Това са скали, извишили се от двете страни на пътя за Згориград на 500 метра височина. В този скален пролом идват да се катерят наши и чуждестранни алпинисти. За стотиците любители на катеренето това е един от най-любимите им обекти. Младият врачанин Илия Александров някога прокара първите турове към върха на планината. Сега те са 30 или 40. В този бисер на природата се е катерел смелият руснак Михаил Херигиани - Скалния тигър, с партньора си Володя Коваленко. Удивен от видяното на Вратцата, френският алпинист Рене Демезон ги определя като "Малките Доломити". Георги Атанасов, един от легендите на българския алпинизъм, преди години написа и издаде увлекателната книга справочник "Врачанските скали".
Географите определят Вратцата като чудно преддверие към приказното живописно царство на Балкана. В нейните пазви има забележителни места и сред тях дивната и една от първите електрифицирани пещери "Леденика". В този район са още туристическата хижа "Пършевица", с надвесилия се над нея най-висок връх Бегличка могила (1489 м), Горският дом, Учителската колония, почивно-оздравителният комплекс на АЕЦ "Козлодуй", както и много почивни станции на фирми и частни лица... На различни места в планината са пръснати популярни местности - връх Вола, Ботевият комплекс "Околчица", Рашов дол, Божият мост край с. Лиляче, "Понора" - най-дългата пещера, гигантските Лакатнишки скали с карстовия извор Житолюб и с езерото Темната дупка... Високо в планината на 10 км от Враца е старинният манастир "Иван Пусти", обновен и оживен през последните десетина години. Навред из този лабиринт са открити около 400-500 пещери и дупки.
"Леденика" си остава едно приказно царство, несрещано на друго място. От 1963 г. е електрифицирана и оттогава се е превърнала в най-оживеното и посещавано място. Впечатлява с големите си размери - дълга е 320 м и има десетина зали, разположени на различни места. В навечерието на Ботевите тържества на 2 юни всяка година тук се провежда концерт на Врачанската филхармония. През 80-те години на миналия век пещерата се посещаваше от 80 до 100 хил. души годишно. Най-впечатляващи са сталактитите, сталакмитите и сталактоните. Посетителите, които идват в по-ново време, се радват на идеалното и високопрофесионално обновление и благоустрояване на този потънал в оригинална красота туристически комплекс. Стотици са посетителите - млади и стари, в съботните и неделните дни, а и в празниците. Благодарение на грижите на местната власт "Леденика" с благоустрояването на този район се превърна в развлекателен парк за туризъм без сезони.
Онези, които обичат пътешествията и природата, ще имат прекрасна възможност да видят и се насладят на един истински шедьовър на манастирите - Черепишкият, с повече от 600-годишна история. Ще се порадват на паметника на Вазов - "Дядо Йоцо гледа", край Очин дол. А защо да не отскочат само на десетина километра от Елисейна и да видят приказния манастир "Седемте престола".
В този забележителен дял на Западна Стара планина е обособеният преди години природен парк "Врачански балкан". Площта му е 207 кв. км. Обявен е за природен парк през 1989 г. и с уникалната си флора и фауна и с пленителните си хубости се смята за един от най-интересните и процъфтяващи природни места сред останалите земни творения у нас. Никъде другаде не се среща такова голямо биологично и ландшафтно разнообразие. На неговата огромна територия и по висините на планината човек усеща колко богат и дългогодишен е животът в този феноменален и уникален земен кът.
Великият и безсмъртен българин Иван Вазов описа с емоционални думи очарованието на Врачанския балкан, където няколко пъти е бродел из просторите му.
Като ученици обичахме да декламираме стихотворението на Петко Славейков:
Хубава си, татковино.
Име сладко, земен рай.
Сърце младо и невинно
за теб трепка, та играй!
Ще обичам аз от сърце
таз земя и тоз народ!
Езерото на желанията в "Леденика"
Проход "Вратцата"
Равнение по Ботев...