Имат ли бъдеще общинските жилища в София?

На път ли е София да остане без общински жилища? По-лесно ли ще е за Столичната община да се отърве от поизоставената си собственост, вместо да я управлява? Продължава ли да липсва цялостна общинска политика за развитието на тази област? Все въпроси, чиито отговори са по-скоро положителни. Отрицателните страни остават за отсрещната страна - ползвателите - социално слаби, затруднени материално столичани, които се редят на опашки, за да се възползват от общинската услуга. А от години тя е оставена на самотек и все повече залинява. 

В началото на 90-те години в София има около 120 000 общински жилища. В момента те са около 9000. Чакащите пък са към 11 000 и едва ли ще намаляват. Цифрите са достатъчно красноречиви. А фондът се изпразва на талази, като в същото време се пълни като с капкомер. Всяка година общината изкарва на тезгяха между 200 и 400 апартамента, които могат да бъдат купени от техните наематели по законов, регламентиран начин. Нови жилища обаче не се строят. Какво тогава е бъдещето на общинската помощ за нуждаещите се и защо няма ангажимент за развитието й?

Един от малкото начини за запълване на дупките в тази сфера е чрез учредяване на право на строеж върху общинска земя на частен инвеститор срещу обезщетение. А то е във вид на някой и друг апартамент. Тази година например общината планира да даде възможност за строеж в 35 свои имота. Друг е въпросът колко от тях ще се реализират и кога. "Без политика в тази сфера няма как да мисли за бъдещето на общинските жилища", категоричен е Иван Таков, общински съветник от БСП и член на комисията по финанси към СОС. От години той настоява общински имоти на подходящи места да не се дават на частен инвеститор, а да се използват за построяване на общински блокове. 

"Сегашната ситуация не удовлетворява никого. Управляващите приеха преди година стратегия за общинските жилища, но в нея нямаше нищо стратегическо. По-скоро направиха преглед каква е ситуацията в други европейски държави", коментира Таков. Според него най-лесният вариант кметството да се справи с проблема с недостига, е именно да дават чрез конкурс на частни инвеститори общински терени и да се получава обезщетение - общински жилища. Това обаче има и своите отрицателни страни, тъй като жилищният фонд се разкъсва и трудно се стопанисва. Затова Иван Таков е на мнение, че е по-полезно да се построят например малки блокчета и в тях всички жилища да са на кметството.

От липсата на жилищна политика изразява тревогата си и колегата му от групата на БСП в СОС Борис Цветков. "Преди се строяха и продаваха на млади семейства и на нуждаещи се граждани десетки хиляди апартаменти в проектирани жилищни комплекси с много зелени площи, детски градини, поликлиники, училища. През последните години са построени едва два блока блока със социални жилища по проект", припомня Цветков.

Къде изчезват?

Къде изчезват всъщност общинските апартаменти? Според приета от СОС наредба в тази област всеки коректен наемател може да заяви, че иска да купи апартамента 5 години, след като е настанен в него. Доскоро този срок беше 10 години. Така на година между 200 и 400 жилища се изкарват на този своеобразен пазар. 2019 г. определено е рекордна, може би защото е и изборна. 433 апартамента ще могат да се купят от наемателите им срещу невисоки цени. Основната част от продажбите ще са в район "Люлин" с 200 имота. Следва район "Искър"- с 50, а отделни апартаменти се предлагат и в по-елитните квартали като "Лозенец", "Иван Вазов" и "Гоце Делчев". Общината явно не разчита да продаде всички, тъй като е заложила годишен приход от 8,5 млн. лева от продажби. Което значи по 20 000 лева средно на апартамент. Справка на ДУМА показа, че по-малко от половината от тях ще отидат при бъдещите си собственици. 

Между 2010 и 2014 г. общината се отчита със сравнително скромни продажби. В началото и края на периода са придобити от наематели по 120 жилища на година. През 2012 и 2013 г. интересът е най-нисък - продадени са едва по 50-60. 2015 г. бележи ръст със своите 140 купени от наематели апартаменти. През следващата 2016 г. от общината  са планирали продажби на 360 жилища, но са реализирани едва 150. От тях кметството е спечелило 6,2 млн. лева. Просто изчисление показва, че средната им цена е по 40 000 лева. На тази стойност например е купен двустаен апартамент от 64 кв. метра в жк. "Борово". Четиристаен от над 100 кв. метра е "спечелен" срещу едва 60 000 лева. За 26 000 лева е продадена пък гарсониера в жк. "Младост" 3. 

Подобна е и картината за следващата година - 2017 г. Тогава на пазара са изкарани 400 жилища, продадени са близо 120 срещу общо 4,77 млн. лева. Апартамент от 72 кв. метра на ул. "Позитано" например е купен по данъчна оценка - 67 000 лева. Справката показва, че най-ниската цена за жилище през годината е била за едностаен от 42 кв. метра в район "Връбница" - 23 000 лева. Рекордът по скъпотия е за дом от 125 кв. метра в "Лозенец", който се е сдобил с нов собственик срещу 178 000 лева. 

За цените

Освен негативната тенденция общината да се отървава от все повече свои имоти, проблем са и цените, срещу които става това. Те се определят по правила, приложени в общинска наредба. А цените са преференциални. Единственото ограничение е да не са по-ниски от данъчната оценка на имота. Често обаче продажбите се облягат именно на нея. Получава се така, че е напълно възможно общинското жилище да се купи на една четвърт от пазарната му цена.

Наемите също са преференциални, но е логично да са ниски. Все пак жилищата се дават на хора без имоти в затруднено положение. Базовата цена е от 80 стотинки на квадратен метър. Защо обаче затруднените наематели се ползват с преимущество при продажбите? Как хора с ниски доходи, които имат нужда от общински жилища, за пет години се сдобиват с достатъчно пари, за да ги купят? Дори и на ниски цени. И ако са имали късмета да подобрят благосъстоянието си, защо трябва да имат право да ползват услугата "общински наем", че и "преференциална продажба". 

Що за странна политика е да "подаряваш" дефицитен фонд, който намалява от година на година и няма никаква тенденция някога да се възстанови? Съзнателно ли кметството се отървава на смешни цени от имотите си или просто нехае за тази сфера? 

За състоянието

Не само количеството, но и качеството на жилищата е проблем за Столичната община, оставен на произвола. От самото кметство в своята концепция за общинските жилища признават, че едва 32 на сто от фонда е в добро състояние, 47% - в задоволително, 19% в лошо, а 1,1%, или цели 100 апартамента са необитаеми. 

"Районните администрации не полагат почти никакви грижи за апартаментите. Общината дори не участва солидарно в ремонтните на етажната собственост. Така цялата поддръжката или липсата на такава е поета от наемателите. Това доведе част от тези апартаменти до разруха", констатира още Борис Цветков. Той е категоричен, че общината трябва да изгражда жилища, да ги стопанисва при строг контрол за състоянието им и да стимулира живеещите да ги поддържат в добро състояние. Събираемостта на наемите също е признат проблем от общината. Същото важи и за режийните разходи като електричество, отопление и вода.

В близките седмици се очаква управляващите да предложат нови правила за отдаване под наем на общинските жилища. В тях се предвижда повече хора да могат да ползват фонда - като докторанти или столичани, които не са социално слаби, но срещу по-високи наеми. Разширявайки категориите наематели, чиновниците обаче едва ли са измислили откъде ще се вземат и допълнително жилища за тях. Затова е по-добре първо да спрат теча, а после да наливат водата.