Няколко думи
Имаше такъв мандат
/ брой: 81
Страстната седмица започна страстно.
"Има такъв народ" изигра сценката "Няма такъв мандат". Досущ като скеч по кабеларка, хората на Слави излязоха с номера "всички са маскари", присмяха се на цялата процедура по връчване на мандат и шоуменски застинаха в очакване на аплодисментите. Ще им се наложи обаче да почакат.
Години наред сме свидетели как в държавата двама души правят от политиката шоу и от шоуто - политика. Борисов и Трифонов са едно и също нещо, наречено с различни имена. Двете страни на една монета. Сега се оказаха един до друг в политиката. Не физически, през фейсбук. И докато единият продължи да прави от политиката шоу, на шоумена се наложи да се прави на политик. Нелека задача дори за обигран ценител на диктувани от сценаристи реплики.
Политиката и шоуто са две различни неща. А едно телевизионно шоу, колкото и да е политизирано, в крайна сметка е просто шоу. Мълчанието досега предвещаваше подобна развръзка с мандата на "Има такъв народ". Надеждите бяха за наивниците, повярвали на поредния спасител. Това мълчание най-вероятно ще продължи, защото иначе сценаристите рискуват подкрепилите ги да се събудят и да осъзнаят, че фантазиите им са попарени. А сценарият не е изигран докрай.
На всички е ясно, че само с "Долу Борисов!" порочният модел няма да бъде демонтиран. Той е толкова окопан и защитен, че отстраняването му няма да стане от раз, с два лафа от дивана или статус във фейсбук.
Настоящият танц на сценаристите, за жалост, приключва - 7-8 и ще са... паднали. Дали след три месеца или малко по-късно - все едно. Какво ще стане на нови избори и на нови избори след нови избори е трудно да се прогнозира. Скрит в бункера си, върналият мандата страхливец се прави на шоумен пред връщащия мандата неосмелил се да надскочи шоуменската си природа.
Жалко! Губим ценно време.
Време, в което още млади ще бягат от тази държава. Време, в което още възрастни ще мизерстват и едвам ще оцеляват на тази територия. Време, в което ще страдаме и ще се самосъжаляваме.
"Има такъв народ" открехна вратата за връщането на уж "изчегъртания" Борисов на бял кон. Защото може да е рекордьор по хвърляне на оставки, пожарникар, охранител и футболист, а не шахматист, но той е "феномен". Който арогантно и опростачено, по мачовски оцелява. Също като Трифонов, впрочем. И двамата със силно развито чувство за собственост, за недостижимост и мания за величие по един и същи начин са в състояние да извадят Човек, да го сложат до помийната яма и да хвърлят в нея камък. И този Човек мълчи. За ужас на останалите Човеци.
Имаше такъв мандат. Вече го няма.
Политическата чалга продължава. Шахматистите гласят следващия ход.
В държавата на Бойко и Слави е така.