Идейните лутания на европейската левица се отнасят и за германските социалдемократи

ЛЮБОМИР КЮЧУКОВ е дипломат от кариерата. Завършил е Московския държавен институт за международни отношения, специализирал в Джорджтаунския университет във Вашингтон. Бил е главен съветник в Съвета по европейска интеграция на МС (1996-1997 г.), член на Съвета по европейска и евроатлантическа интеграция при президента на България (2001-2005 г.), зам.-министър на външните работи (2005-2009 г.), посланик на България в Лондон (2009-2012 г.). В момента е директор на Института за икономика и международни отношения и член на УС на Българското дипломатическо дружество.


"Като всяка бюрокрация ЕК постепенно заема политически полета и диктува политически решения, без да носи съответната отговорност"

"Атаките на дребно срещу президента Радев преди всичко подкопават международната тежест на България, включително и на правителството"


- Макар и с разочароващо нисък резултат канцлерът Ангела Меркел очаквано победи на изборите в Германия. Г-н Кючуков, какво говори изходът от вота за традиционните партии в Европа?
- Центростремителното движение на традиционните партии в продължение на десетилетия и взаимното идеологическо сближаване, в редица страни (както и в Германия) гарнирано и със съвместно управление, превърна тези партии в елемент на статуквото, респективно - от кризата, а не инструмент за нейното решаване. Те нерядко се разглеждат не като алтернативни една на друга, а като осигуряващи приемственост на същата политика под различен етикет. Същевременно това отвори значими свободни политически пространства вляво и вдясно от центъра, заемани все по-успешно от радикално лявото и крайнодясното.
- След кандидатурата на Мартин Шулц за канцлер социалдемократите за кратко време доста повишиха рейтинга си, но не успяха да надвият консерваторите. Защо? Какво не им достига?
- Социалдемократите изконсумираха последствията от участието си като младши партньор в една идеологически нехомогенна коалиция. Те загубиха облик, престиж, алтернативност. Но за сметка на това като съуправляващи бяха натоварени с отговорности - за всички проблеми на обществото. Освен това за германските социалдемократи също се отнасят идейните лутания на европейската левица като цяло: ненамирането на адекватни отговори на процесите и проблемите в резултат на глобализацията; липсата на конкретни политики срещу нарастващите неравенства - вътре и между страните; загубата на социална сигурност и перспектива; страховете на хората за националната и религиозната идентичност в резултат на мигрантската криза и т.н. Първоначалната подкрепа за Шулц потвърди нуждата и очакванията от решения на тези въпроси, докато резултатът показа, че те не бяха намерени.
- "Алтернатива за Германия" (АзГ) - това е големият победител? Защо? Ще продължи ли да набира популярност партията?
- В това, че "Алтернатива за Германия" осъществи своя парламентарен пробив, няма никаква изненада - с изключение на две области партията участва във всички провинциални парламенти. Очакваше се и нейното трето място. По-интересен е профилът на нейните избиратели. Тя събира гласове преди всичко за сметка на десницата от ХДС и ХСС, но също така и от ГСДП, и от Левицата. Много значим е делът на негласувалите на предишни избори, дали сега гласа си за АзГ. С други думи, тя мобилизира протестния вот на хората, които са недоволни от статуквото. Показателен е и фактът, че АзГ е особено силна на територията на бившата ГДР, главно сред мъжете в работоспособна възраст. Което пък очертава фрустрацията, липсата на социална перспектива и сигурност като други водещи мотиви за нейния възход. И най-важното - постепенната еволюция на самата АзГ от протестна, евроскептична партия на професори и интелектуалци към дясноекстремистка националистическа ксенофобска формация, отговаряща на страховете на хората от мигрантската вълна и обещаваща им запазване на етническия и религиозен идентитет на Германия. Иначе казано, АзГ директно назова реални проблеми на гражданите (нещо, което управляващите партии избягват да правят), предлагайки лесни отговори на трудни въпроси. Друг специфичен фактор е обстоятелството, че за разлика от повечето европейски страни, където дясноцентристките партии като цяло се изместиха по-надясно, за да спрат изтичането на гласове в посока крайната десница, в Германия, предвид историческите травми, ХДС категорично се разграничава от всяка националистическа риторика и реваншистки идеи. В полза на АзГ сработиха и опитите тя да бъде изолирана и отстранена, което само придаде допълнителна алтернативност на нейните идеи спрямо всички останали.
В общоевропейски план резултатите на АзГ показаха, че тържествата в Европа след изборите в Австрия, Холандия и Франция в чест на отиващия си крайнодесен радикализъм са били прибързани - защото нито един от проблемите не е решен: нито загубата на социална и персонална сигурност, нито нарастващото неравенство, нито маргинализацията и липсата на перспектива за широки слоеве от населението.
- Голямата коалиция между консерватори и социалдемократи остава в миналото, Шулц категорично отказва партията му да участва в такова правителство. Ще успее ли Меркел да сформира коалиция и доколко стабилна би била тя? Доста са противоречията между потенциалните й партньори, има ги и в съюза ХДС/ХСС.
- Поне от половин година насам интригата беше не кой ще управлява Германия, а с кого Меркел ще управлява страната. Социалдемократите достатъчно ясно заявиха както по време на кампанията, така и след изборите, че нямат намерение за пореден път да изпълняват ролята на младши партньор на консерваторите. "Алтернатива за Германия", както и Левицата се оказват нежелан партньор и за ХДС/ХСС, и за ГСДП. Така чистата аритметика оставя като единствена възможност тройната коалиция между християндемократите, свободните демократи (СвДП) и Зелените, или т.нар. "коалиция Ямайка" - по цветовете на трите партии (черно, жълто и зелено), съвпадащи с тези на ямайското знаме. Но пътят до "Ямайка" ще бъде дълъг и тежък и ще трябва да се преодоляват много подводни течения. И независимо че такъв прецедент вече съществува на местно ниво в провинция Шлезвиг-Холщайн, където трите партии управляват заедно, то противоречията в програмите им, особено между двата евентуални младши партньори (свободните демократи и Зелените) са твърде съществени и не чертаят спокойно и стабилно бъдеще. Разминаванията обхващат такива сфери като бъдещето на ЕС (Европа на различните скорости, за каквато настоява СвДП, или за един по-интегриран съюз, каквато е позицията на Зелените), мигрантите, социалната политика и т.н. Впрочем има всички изгледи тристранната коалиция да се превърне реално в четиристранна. Става дума за очерталите се разминавания вътре в традиционното партньорство между ХДС на Меркел и баварския Християнсоциален съюз. ХСС, който стои по-надясно от ХДС, получи разочароващ резултат в Бавария (под 40%, вместо очакваните около 50%), като това се отдава изцяло на политиката на Меркел по отношение на мигрантската криза. Затова ХСС категорично настоява новото правителство да фиксира таван на ежегодно приеманите мигранти - нещо, срещу което СвДП също толкова рязко възразява. Ситуацията може да се усложни, ако въпреки всички очаквания тази коалиция не се състои: тогава Меркел ще бъде принудена или да направи нов опит за голяма коалиция (тя и сега продължава да не изключва такава, въпреки заявленията от страна на ГСДП), или да върви към нови избори. На този етап обаче, при това в страна като Германия, където националната отговорност има ясен приоритет над партийните интереси, това изглежда практически изключено.
- Днес Франция има силен президент, който поставя Европа в центъра на своята политика. А Германия има един отслабен канцлер - това наскоро писа "Ди Цайт". Съгласен ли сте с твърдението?
- Макрон използва изборите в Германия, за да лансира една обхватна визия и конкретни идеи за бъдещето на ЕС. В речта си пред Сорбоната той ясно аргументира необходимостта от задълбочаване на интеграцията (с определени елементи на конфедериране), като същевременно очерта и рамките на евроядрото (около еврозоната), което трябва да даде тласък на подобна тенденция. Част от предложенията му (за създаване на пост на министър на финансите на еврозоната) вече получиха подкрепа от Берлин и Брюксел, но други (за неин отделен бюджет и парламент) не се радват на популярност. Същото се отнася и за лансираните идеи и конкретните предложения за европейска система за сигурност, където Франция разчита да заеме водещи позиции, оставайки след напускането на Великобритания единствена ядрена държава членка на ЕС. От друга страна, Макрон беше натоварен с едва ли не месиански очаквания както във Франция, така и в Европа, но на местно ниво популярността му започва да ерозира. Затова, независимо от вътрешнополитическата конюнктура, Германия и Франция ще бъдат принудени да работят заедно за извеждането на ЕС от кризата.
- Доста по-оптимистичен от миналогодишната си реч "За състоянието на съюза" беше сега председателят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер. Ще стане ли ЕС, както предвиждат някои анализатори, по-сплотен заради "Брекзит"?
- Юнкер каза това, което трябваше да каже, и така, както трябваше да го каже - за да даде една позитивна перспектива на ЕС. При това неговият "шести сценарий" предлага сериозни мерки за реформа и укрепване на съюза. Сложността се крие в това, че тези подходи по-скоро заобикалят различията, а не ги премахват. Остават напреженията между Брюксел и редица столици: първо, защото като всяка бюрокрация (а Еврокомисията е свръхбюрокрация) ЕК постепенно заема политически полета и диктува политически решения, без да носи съответната отговорност; и второ, защото за много правителства е по-удобно да посочат Брюксел като виновник за всички проблеми, пропускайки да споменат, че политическите решения се взимат от Съвета на ЕС, т.е. от органа, в който заседават държавните и правителствените ръководители на страните членки. Наблюдава се задълбочаване на разделението между източната и западната част на континента: както поради засилените националистически тенденции и ограничаване на отделни демократични права на изток (основно в Полша и Унгария), така и заради нерядко менторското поведение на някои от страните основателки на ЕС, което предизвиква реакция сред новоприсъединилите се, нежелаещи да бъдат третирани като втора категория членки. Тенденцията за оформяне на Европа на различните скорости само ще задълбочи тези различия. Напускането на Обединеното кралство ще се отрази нееднозначно на единството на ЕС. И то не само през призмата на прецедента и опасността от домино ефект, а и в съдържателен план. "Брекзит" ще способства за развитието на интеграцията в някои области (като например общоевропейската сигурност и отбрана), но от друга страна, ще оголи още повече разминаванията в други (най-очевидно - за еврозоната, доколкото досега нечленуващи в нея страни имаха силната подкрепа на Лондон, за да не се позволи нейното институционализиране като ядро на ЕС, нещо, което очевидно ще се промени, съдейки по предложенията на Макрон, Юнкер, Меркел).
- Преговорите за "Брекзит" нямат особено развитие, тези дни и председателят на Евросъвета Доналд Туск го отбеляза на среща с британския премиер Тереза Мей. Като се има предвид това, а и противоречията в редиците на консерваторите и популярността на лейбъристите на Джеръми Корбин, има ли вероятност правителството на Мей да падне?
- С предизвиканите от нея предсрочни избори през юни т.г. Мей значително влоши своите позиции - не само като представителство в парламента, но преди всичко като подкрепа за своите тези и доверие в способностите й да ги отстоява на практика. Въпреки това няма никакви основания да се очаква промяна в управлението - най-малкото преди да се финализират преговорите за "Брекзит". Ако има трусове и заплаха за лидерството на Мей, те ще са по-скоро вътре в самата Консервативна партия, където зрее недоволство срещу нея. От своя страна, лейбъристите заемат една твърде двусмислена позиция, разграничавайки се по отношение на механизма (за "мек" "Брекзит" срещу "твърдия" подход на Мей), а не по същността на проблема. Същевременно досегашните преговори не дават основание да се очаква лесно и бързо постигане на споразумение по ключовите въпроси на развода: правата на европейските граждани във Великобритания, търговските отношения на страната с ЕС след напускането, цената на раздялата (варираща засега между 20 и 100 млрд. евро според двете страни), границата между Северна Ирландия и Ейре и т.н.
- И България бе спомената от Юнкер във връзка с Шенген и еврозоната, но скоро след това традиционните противници на приемането ни в зоната без граничен контрол определиха идеите му като твърде романтични. Докога ще ни възприемат като периферия на ЕС? Френският посланик в София бе казал, че ние сами сме си вменили това усещане - на вечно мрънкаща периферия.
- Това впечатление се корени преди всичко в обстоятелството, че вместо да боравим с политики и аргументи при защита на нашите интереси, ние се стремим да си осигурим подкрепата на влиятелни членки на ЕС чрез снишаване. Приемането на България в Шенген не трябва да води до фанфари. Нещо повече - ако България заедно с Румъния не успее в рамките на следващата година и половина да се присъедини към Шенген, то това ще бъде сериозен неуспех. Първо, защото сега на практика се определя посоката за бъдещо развитие на ЕС и ние би следвало категорично да аргументираме позиция срещу оформянето на ядро и периферия - а неприемането ни в Шенген отразява точно такъв подход. Второ, защото никой в Брюксел, Хага, Париж или Берлин няма интерес насила да тласка България и Румъния към една допълнителна консолидация с другите източноевропейски страни, което само ще направи още по-видим разлома между Изтока и Запада в ЕС. Трето, защото не може да ти вменяват задължения, като същевременно ти ограничават правата и не ти се осигурява необходимият ресурс - а точно това се случва с ангажиментите по опазване на външните граници на ЕС от България, без да й се дава достъп до Шенгенската база данни. Четвърто, защото правилата трябва да важат за всички и не могат да се променят в движение - а България отдавна е изпълнила изискванията. И пето, българското председателство: България трябва да си осигури подкрепата сега, до края на годината, когато много държавни ръководители посещават страната с цел съгласуване на позиции и подходи, а не по време на самото председателство, когато българските представители ще са ангажирани с общоевропейска координация.
- Споменахте председателството на Съвета на ЕС. Предвид това, че често ни убягват големите въпроси, а сме царе на дребнотемието, на дребното заяждане, ще съумеем ли да зададем дневния ред на Европа през шестте месеца начело на ЕС?
- В огромната си част дневният ред на всяко председателство следва т. нар. европейски досиета, т.е. тези проблеми, които са дългосрочни и не се решават в рамките на шест месеца. Същевременно всяка страна се стреми да остави своя отпечатък върху развитието на съюза - да изведе на преден план един или два въпроса, които са значими за нея и важни за ЕС. България определи Западните Балкани като своя приоритет - което, заедно с Черноморския регион, е логичният избор. Но все още като че ли основното внимание е съсредоточено върху зали и оборудване, а съдържателната подготовка е на ниво теми за обсъждане. Приоритет, който не е подкрепен с ясни политики, цели, инструменти и очаквани резултати, остава просто един етикет. Иначе казано, България трябва да формулира какво ще се стреми да постигне по отношение на политиката на ЕС спрямо Западните Балкани - например има ли амбицията да се приеме "пътна карта" за присъединяването на страните от региона. Като освен това хоризонтът на българските външнополитически инициативи трябва да отива отвъд 30 юни 2019 г., когато приключва председателството ни, и да осигурява дългосрочни интереси на страната.
- Като повдигнахме въпроса за заяждането на дребно - как коментирате непрестанните атаки от страна на управляващите срещу президента Румен Радев?
- При наличие на ясно разбиране за български национални приоритети, изборът на президент и премиер от противостоящи политически сили би могъл да бъде полезен за външната политика на страната. Това дава възможност за вариативност на подходите, нюансиране на позициите и поле за маневриране при контактите с други държави. Позволява да се покрият полета (и съдържателни, и геополитически), до които по принцип достъпът на всеки един от тях би бил доста по-затруднен. И тук става дума преди всичко за политическо доверие. Но за целта е необходима координация и коректност между институциите и държавническа отговорност. За съжаление атаките на дребно срещу президента подкопават не само и не толкова неговата външнополитическа дейност, колкото преди всичко международната тежест на България, включително и на правителството.



Наблюдава се задълбочаване на разделението между източната и западната част на континента. Една от причините е и нерядко менторското поведение на някои от страните основателки на ЕС. Тенденцията за оформяне на Европа на различни скорости само ще задълбочи тези различия, смята Кючуков



За много правителства е по-удобно да посочат Брюксел като виновник за всички проблеми, пропускайки да споменат, че политическите решения се взимат от Съвета на ЕС - органа, в който заседават държавните и правителствени ръководители на страните членки. На снимката: унгарският премиер Виктор Орбан и германският канцлер Ангела Меркел на лидерската среща в Талин
БГНЕС