И образованието - по пързалката след здравеопазването

Не можеше да стигнем до по-нелепо създаване на закон за предучилищното и средното образование. Всички говорим, че децата са най-голямото ни богатство и даваме мило и драго за тяхното бъдеще. Хиляди пъти е повтаряно, че просветният закон изисква максимален консенсус между политиците и в обществото, понеже няма друг нормативен акт, който така пряко да засяга същността и бъдещето на нацията, на всяко дете и на страната. А както се оказа вчера при първото четене на двата законопроекта за средното образование - на ГЕРБ и на БСП, и в тази сфера ГЕРБ налага силово своите намерения, които нямат общо с интересите на нацията и залагат пред нея

мини с дългосрочен обсег на действие  

Има, разбира се, в проекта им читави неща, но те нищо не означават пред няколкото същностни дефекта, които ще пуснат и образователната система по пързалката към деградацията по същия начин, по който това стана със здравеопазването след "реформите" на Костов навремето.
През юни 2006 г. в тогавашния парламент бе приета "Национална програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка 2006-2015 г." Още тогава бе ясно, че тя съдържа спорни идеи като например промяна в структурата на образователната система с намаляване на основното образование с една година и разделяне на гимназията на два етапа. Надеждата бе, че бързо ще бъде приет нов закон, който ще уточни детайлите и ще даде достатъчен гратисен срок на общини и училища да се подготвят за новия вариант. Уви, сега - след 10 години, когато срокът на действие на националната програма изтича, нов закон още няма, и нещо повече - има коренно противоположни възгледи за философията и ролята на образованието. Проблемите около спорните идеи са се задълбочили и всъщност от тази национална програма са осъществени само две неща - въведени са задължителните матури след Хтт клас и образователни програми, чиито брой и дейности се приемат година за година. Толкова. 
Какво се оказва? Сега действащият Закон за народната просвета бе приет през октомври 1991 г. и до момента е изменян 34 пъти - по веднъж на година и четири месеца! Образователната система се скъса от "реформи" за тези 24 години при близо 20 сменили се министри, а резултатите са плачевни. Огромният проблем е, че за нито едно от тези 34 изменения

никога не е правен анализ как се е отразило

то на системата, какви са резултатите, до какво е довело. Сега отново на това празно място ГЕРБ необосновано предлагат поредни нови промени, нови "реформи", при това - без каквато и да било прогноза за бъдещите резултати от тях.
Какво се случи за този почти четвърт век в държавата? Ами благодарение на политиците е срината индустрията; модерното земеделие е върнато към феодализма; България е превърната в най-бедната държава в Европа; населението й затъва в нищета, топейки се най-бързо от всички други населения; доброто някога българско училище е сведено до ужасяващите резултати на PISA, а науката е оставена на доизживяване. Състоянието на България днес няма нищо общо със състоянието й през 1991 г., нито дори с това преди 10 години. На този фон има две неща, които превръщат всеки нов закон в хартийка - пълната липса на анализ и пълното несъобразяване на "модерното" нормотворчество с българските условия. Защитниците на проекта на ГЕРБ вчера се разхождаха обилно от Франция до САЩ, през Русия до Никсън и "Бръшляновата лига", но не споменаха нито дума за реалностите в България, върху които ще се насложи новият им закон.
Разбира се, проектът на БСП бе директно отхвърлен, макар повечето от ораторите да призоваха левите да използват текстовете си като предложения за второто четене към проекта на ГЕРБ. А този проект прави нови промени, стъпили на практика в нищото - родени от някаква представа за "модерност" извън времето и пространството. Но основните от тях - определено в интерес на частните интереси, не на обществените. Затова в обосновката на отрицателния си вот Дора Янкова от БСП обобщи: "Оттук нататък ще има нарушаване на българските традиции, ще задълбочите неравенството и ще вкарате още пазар в българското образование. Вашата еуфория сега ще излезе много скъпа на българската нация и вие, които преливате от радост днес,

ще бъдете отговорни за това, което ще се случи"

С нарочно доведени в НС клакьорски учителски и родителски групи ГЕРБ няма как да обявяват всеобща подкрепа за варианта им. Не е вярно. Напротив - учителите и родителите масово отхвърлят идеята за държавно финансиране на частните училища, за промени в центровете за талантливи и за болни деца, за предвиденото издаване на безбрежен брой учебници по всеки предмет и клас в угода на издателите и пр. Вносителите от ГЕРБ направо си признаха: всичко това е по модела на здравеопазването. Моделът, който направи от здравеопазването мръсна дума и платена услуга и на практика лиши стотици хиляди българи от възможността да се лекуват, ако нямат пари. Същото предстои в образованието. 
Ще посоча обаче друго. Само в МОН знаят колко милиона за 24 години са потрошени например за създаване на "система за оценяване". А такава система всъщност нямаме. Имаме имитация - някакви тестове, които според специалистите се правят непрофесионално; имаме една оценъчна скала, която при всяка матура се нагажда според средния резултат на съответния випуск, а не според критерии за нивото на знанията и уменията, които всеки зрелостник трябва да е усвоил, за да се смята, че е постигнал зрялост в края на средното си образование. И понеже няма анализ на досегашния порочен опит, нито изводи, върху които да стъпи новото законово решение, абитуриентите ни ще продължават да излизат гордо с диплома в джоба и с неумение да напишат едно що-годе смислено изречение.
Втори пример. Когато в проектите за закон сега се следва безапелационно новата структура на училището, предвидена в национална програма, писана преди 10 години, някой замисля ли се какво се е сучило със селищата в тази десетилетка, колко са обезлюдени, колко деца са останали в тях? Ако основното образование се сведе до Vтт клас (вместо до Vттт, както е сега), в колко селища липсата на тази една година ще доведе до затваряне на училището поради намалената бройка ученици? Ако това не се знае и не са прогнозирани последиците, какъв нов закон се прави? А можело също сегашните основни училища да удължат обучението си до Х клас. Е, колко от тях в малките селища (а такива са вече и повечето градове на България) ще могат да наемат допълнително учители и да задържат децата до първия гимназиален етап. Или ще трябва един учител да преподава по няколко предмета? Никой не е анализирал нищо за тези училища, колко са и какви възможности имат. Но им поднасят "модерност". Пък и дори да успеят да се докарат до Х клас, това как ще се отрази на приема примерно в професионални, а и в профилирани  гимназии, към които досега се насочваха децата от такива селища след Vттт клас? Сиреч - каква ще е верижната реакция в системата? Анализ няма, прогноза няма, но нов закон ще има.
Трети пример. Всички международни анализи (български няма) в последните години посочват, че България е страната в ЕС, в която

разслоението между децата от бедни и от богати семейства

се чувства най-силно в образованието и се задълбочава най-бързо. Та в тази страна, която освен това е с най-ниския процент от БВП в ЕС, влаган за образование, проектът на ГЕРБ предлага държавата да финансира и частните училища! Нещо, от което дори много богати държави се отказаха заради социалните последици, които са западнали публични училища за бедните и богати частни учебни заведения за децата от охолно живеещите семейства. И това е реалност, не някакви идеологически леви съображения, за които от ГЕРБ тутакси обвиниха БСП с познатите клишета. Имат ли в ГЕРБ прогноза какво ще се случи в образованието, имат ли и финансови разчети колко нови частни училища ще се появят при този вариант? Нямат. Е, какво предлагат тогава? Освен това - в проектозакона им липсва каквото и да било уточнение за контрола над частните училища, в които с парите на всички данъкоплатци хазната ще покрива масрафа. Ще влизат ли в тях Сметната палата или финансовият контрол на МФ, ще спазват ли тези училища формулите за публично финансиране, както ги спазват общинските и държавните, ще се отчитат ли публично за бюджетите си? Кметовете ще ги контролират ли? Ни дума. Простете, това е циничен лобизъм в полза на частните училища за сметка на публичните. Взимаме от бедните училища, за да дадем на богатите. С две думи - който е роден беден, ще умре глупав.  
Няма да повтарям тук за "трансформирането" на добре работещите сега центрове за работа с деца със специални потребности и болни деца; идеите за затриване на математическите гимназии (за тях ГЕРБ вече отстъпват - тези гимназии щели да се запазят и да се даде прием от V клас и на езиковите гимназии, който не е ясно защо). Не говоря и за профилирането едва от Хт клас, вместо от тХ, както е сега. Нито за децентрализацията в учебните планове и модули, от които държавата се отдръпва и нашироко ги предоставя в ръцете на училищата, независимо от равнището и качеството им (отменяйки и Закона за учебния план, който се подменя просто с държавно образователно изискване). Всички ученици до 16 г. пък ще имат право да не ходят на училище и да се учат вкъщи. Всъщност проектът на ГЕРБ премахва образованието като национална система и го превръща в черга от отделни кръпки. 
Освен това той предвижда, че ще има 18 държавни образователни изисквания (стандарти), сред които са най-важните - за предучилищното образование; за усвояването на българския книжовен език; за учебния план; за учебното съдържание; за придобиването на квалификация по професия; за приобщаващото образование; за оценяването; за институциите в системата; за професионалното развитие на учителите; за инспектирането; за финансирането и заплащането на труда; за организацията на дейностите в училище и пр. Цитирам ги, за да се види, че всъщност половината неща, които трябва да са в закона, се оставят на стандарти с неизвестно съдържание, които като подзаконови актове минават в ръцете на просветния министър. Всъщност предлага се "сляп" закон, който министърът след това ще дописва по свое усмотрение, както казаха учители при едно обсъждане на текстовете. А следващият министър ще го сменя - пак по свое усмотрение? Не може да се приеме закон, без тези стандарти да са приложени към него.