И какво от това?

В държавата, в която живеем, нещата се случват трудно, ама много трудно. Ако въобще се случат. Например за належащата необходимост от разчистването на батаците около ВиК сектора се говори от години. Десетки години. Откакто се помня (това съвсем не е преувеличено), все едно и също дежа вю: "Необходимите средства за инвестиции във ВиК сектора са 12 млрд. лв. Средните загуби на вода са над 65%. Водопреносните мрежи са в окаяно състояние, особено в някои райони на страната. Все още има населени места, където жителите са принудени да живеят на воден режим. Трябва спешно да се изградят пречиствателни станции за отпадни води по Черноморието", сиреч не на всякъде у нас през 21 век има канализация и т.н. Ако върнете лентата назад, можете да чуете тези думи от устата на министрите от поне пет правителства. А иначе, потърпевши сме всички ние, т.нар. клиенти на ВиК-та, които плащаме все по-скъпа вода.
Вчера през Министреския съвет мина стратегията за управление и развитие на ВиК сектора у нас за периода 2014-2023 г. И какво от това? Всичко, което поне трябваше да започне да се случва в предходните години, е в нея. А изводите за състоянието на сектора към настоящия момент са отново предъвкваните през последните десетилетия. Ясно е, че пари няма, а по думите на регионалния министър Десислава Терзиева само 30% от необходимите средства могат да бъдат отпуснати по оперативните програми на ЕС. Пари, разбира се, трябва да бъдат заделени и от държавния бюджет. Въпросът е как да бъде "стимулиран" и бизнесът да отдели пари?
Връщам се към една стара разпоредба от Закона за водите, която трябваше да влезе в сила по време на царското правителство. Според нея постепенно трябваше да бъде намаляван процентът на загубите на ВиК дружествата, който се калкулира в цената на водата. Тази разпоредба беше отменена. И така ние продължаваме да плащаме огромните им загуби средно от 65%. В този дял вероятно влизат и кражбите, но кое колко е, най-добре ще кажат експертите. Това със загубите е световен проблем, но у нас на места те достигат скандалните 85%, заради амортизираните водопроводи. Няма ли в договорите с концесионерите от ВиК изискване да подобрят мрежата?
Може би е дошло време законодателят да се опомни и да върне законово забраната за приспадане на загубите от сметките на потребителите. Възможно е и тук да се крие отговорът на въпроса за инвестициите. Защото, ако на водните дружества се забрани да слагат в нашите сметки загубите, може пък да се размърдат и да започнат да инвестират повече, а не само да ни дерат с поредната по-висока цена.