Харесва ми да слушам сърцето си

РОМАН ЕРМАКОВ е роден в Москва през 1985 г. Представител е на новата свежа вълна руски артисти, въпреки че е инженер-архитект по образование. Талантливият автор на необичайни костюми, вдъхновени от различни архитектурни форми, работи най-вече в областта на така наречените "Живи скулптури". Творбите му засягат общо три художествени направления: скулптура, костюми и сценография. Затова сред проектите на Ермаков може да се видят илюстрации, колажи, фотопроекти, инсталации в асансьори, на стени и фасади, тоалети и декори към филми. Произведенията на Роман са представяни на международни фестивали, както и на многобройни форуми, експозиции и пърформанси, посветени на съвременното изкуство. Експерти твърдят, че творбите на младия автор са резултат от съчетания на математически и геометрически изчисления, изследване на движенията и покоя, технологически въплъщения на емоции и идеи в материални форми. Работи на Ермаков редовно участват в изложби на музеи и галерии на съвременното изкуство. Артистът не спира да търси допирните точки между инженерната мисъл и артистичната визия, като поразява с произведенията си и най-големите скептици. Наскоро гостува в София на фестивала "Пулсът на новата Русия".

"С нетърпение очаквам от живота нови изпитания"
"Вдъхновявам се и от точка върху асфалта"
 
- Как започнахте да правите "Живи скулптури"?
- Стана постепенно. Докато следвах в Московския инженерно-архитектурен университет, успоредно с ученето се включвах в различни пърформанси на руски артисти и започнах да правя собствени опити в тази насока. И в определен момент разбрах, че инженерно-архитектурните ми знания са приложими върху такива дребни форми като костюми. Проумях, че мога да го правя, независимо от всичко и всички, без да се съобразявам с някакви поръчки или бюджет. А просто да слушам сърцето си. Тази идея много ми хареса и така започнах да създавам костюми. Всеки следващ ставаше все по-сложен. Но разбрах, че именно това е областта, в която ми е интересно и от професионална гледна точка, защото мога в цялата тази история да обединя и архитектурата, и скулптурата, и най-важното - човека. Точно участието на хомосапиенс в моите изложби и пърформанси много ми допада, защото те придобиват нова динамика и визуално това изглежда интересно. Измисляйки статичната картинка, като обличаш човека в направен от теб костюм, наблюдаваш страхотни метаморфози в образа. Всеки път това за мен е голямо откритие и с нетърпение очаквам нови изпитания.
- Как точно създавате костюмите си?
- Седя си вкъщи и ги измислям, като постепенно лепя парченцата, които ми трябват. Помага ми и една кроячка. А аз събирам всички фрагменти, опъвам ги в различни форми, размишлявам... Това е и вид медитация за мен, а не е само обикновен работен процес. Посветих се на нещо, което ми доставя огромно удоволствие, от самото начало до финалната реализация.
- Наричате ли по някакъв начин костюмите си?
- Имам серия костюми, посветени на супергерои, които се притичват на помощ или дори стимулират за работа, или ободряват по някакъв начин околните, или търсят вдъхновение сред хората...
- А вас лично какво ви вдъхновява?
- Най-главното, което ме вдъхновява, е, че проумях: всичко е възможно! Няма нищо невъзможно! Разбира се, като ходя по улицата, срещам различни образи, които провокират въображението ми. Но за мен вдъхновение може да бъде и точката върху асфалта, и кръгче на стената... Все пак най-мощен стимул за работа е мисълта, че наистина всичко е възможно! Идеята, че всичко е осъществимо, не просто ме вълнува, но и ми действа разтърсващо. Сигурно затова обичам да се захващам дори с авантюристични проекти. Разбира се, в процеса на работата всичко може да се промени, но това ми осигурява важен експериментален опит.
- Имат ли имена костюмите ви, или ги наричате според цвета/формата им?
- В процеса на работа се раждат различни названия, свързани с образите, които изникват в главата на всеки от нас. Лично аз обаче не им давам някакви специални имена, защото творенията ми не са породени от някакъв обект, а се създават абсолютно спонтанно. Самите хора за удобство ги наричат така, както им харесва. Преди време създавах костюми, предназначени по-скоро за различни пърформанси, а не за изложбени пространства. Последните ми творения в тази област имат връзка най-вече с архитектурата и скулптурата. В един от костюмите дори прилагам хаотична на пръв поглед конструкция, докато всички останали са основани върху строга симетрия и геометрия, както и на ясното осъзнаване какво ще се получи накрая. Това е все едно да рисуваш картина, без да се съобразяваш с някакви системни устои.
- През 2012 г. от Московския фестивал на светлината получавате две награди - за "Живите скулптури" и за "Живите инсталации". Имате и други отличия от различни арт форуми за работата ви в областта на визуалните изкуства. Как ги възприемате, какво означават те за вас?
- За мен това е възможност още веднъж да споделя с хората онова, което правя. Главното е, че отличията подтикват към нови срещи, осигуряват непознати сцени, неочаквано общуване и провокират важни стъпки в комуникацията със света. А това винаги е свеж стимул за работа и приятни открития в отношението към изкуството. Най-важното е обаче, че онова, което правя, намира отзвук в сърцата на хората.
- А каква е разликата между "Живите скулптури" и "Живите инсталации"?
- "Живите инсталации" са по-сложни творения, които обединяват от пет до десет души, като акцентът тук не е само върху един елемент, а фокусът се разпределя на няколко фигури. Това вече е различна визуална история, която отново е доста лаконична. Интересно ми е да се стремя към определена точка - от по-сложната форма към по-простата. Тази игра много ми харесва и обичам да изобразявам, от една страна, твърде обикновени, но от друга, изключително точни обекти.
- Необходима ли е някаква специална подготовка, за да бъдат разбрани творенията ви?
- Не, по-скоро най-важното е хората да са отворени към непознатото, да имат в душите си готовността не да отричат, а да приемат онова, което може би в началото дори не разбират или няма да проумеят никога. Когато осъзнаеш, че всичко е възможно, започваш много повече да харесваш света около теб и да се отнасяш по-снизходително към нещата, които виждаш. По този начин се научаваш да трансформираш получената информация в качествен опит. Затова хората, които идват на изложбите ми или наблюдават моите пърформанси, трябва просто да приемат видяното като ценен визуален акт, да намерят в себе си смелостта да минат на следващо ниво с нови усещания и вдъхновение. Животът може да бъде такъв, какъвто изобщо не подозираме, че е възможен. Затова трябва да бъдем отворени и добри един към друг.
- Доколко обаче публиката е добра към вас? Винаги ли позитивно приема онова, което правите като артист? 
- Публиката винаги е прекрасна и интересна. Хората с огромно любопитство се отнасят към изкуството, чудят се откъде възникват идеите за различни образи... Най-интересното е, че видяното ги провокира към общуване, кара ги да задават въпроси, да обсъждат какво се случва пред очите им и как се е стигнало дотук. Защото, виждайки нещо, за чието съществуване дори не са могли и да предположат, разбират, че има още над какво да се замислят. А това в определен смисъл пробужда съзнанието им.
- Правите майсторски класове за деца. На какво ги учите?
- Показвам им, че с помощта на обикновена хартия и ножица, които се намират във всеки дом, се създава изкуство. Децата разбират как с минимални подръчни средства може максимално да се провокира фантазията.
- Къде ви приемат най-добре - в родината ви или в чужбина?
- За мен всяка среща с хората е откритие. Навсякъде почитателите на изкуството приемат с голям интерес и учудване творбите ми. В Европа най-голямо впечатление ми направи реакцията на публиката в Букурещ, в Холандия. Децата обаче като че ли най-емоционално реагират на видяното - гледат на всичко с необикновена светлина в очите, максимално отворени са, възприемат ме като супергерой, не се притесняват от емоциите си, не се страхуват да контактуват... Прекрасно е да разбереш, че не предизвикваш страх или въпроси, а те приемат с абсолютно чисти души и сърца.
- Как приемате онова, което правите - като изкуство или все пак това е вид работа?
- Това е моят живот! Работата ми е всичко за мен! Щастлив съм, че се занимавам с изкуство!


В един от костюмите си като супергерой