Густав Малер беше един от великите симфоници

 Огнян Стамболиев

Кой е Густав Малер? Наистина труден въпрос. Като родения в Русе Елиас Канети - евреин, космополит, скептик и философ, демократ, един от последните големи хуманисти на нашето време, той остави трайна диря в музиката.
Роден преди 151 години в Бохемия, син на кръчмар, израснал в многодетно семейство, учил при големия симфоник и органист Антон Брукнер (1824-1886) във Виенската консерватория, той трябва да чиракува при известни диригенти, за да стигне постепенно до високия пост на директор и диригент на Виенската щатс опера.
Годините, които Густав Малер прекарва в прекрасната Виена, съвпадат с появата и възхода на изкуството на сецесиона, с живописта на Густав Климт (1862-1918), с неговите изискани орнаментални портрети, пейзажи и композиции. По това време, в края на XIX век, Малер преоткрива за виенчани оперното наследство на Моцарт - вече малко позабравено, повърхностно и неправилно  тълкувано - и издига репутацията му на велик композитор. Както по-късно, през 60-те години на ХХ век, за него ще направи същото друг велик диригент и композитор - Ленард Бърнстейн. Именно на американския евреин Бърнстейн (1918-1990) дължим преоткриването на Малер като симфоник, равен на Бетовен, Шуберт, Брукнер и Брамс. Малер ще създаде като Бетовен 9 симфонии (последната,  Десетата, ще остане незавършена), предназначени за големи, многочислени, твърде сложни по своя състав оркестри (в това отношение той следва примера на велекия френски симфоник-романтик Ектор Берлиоз), оказали най-силно и трайно въздействие върху тоновото изкуство на ХХ столетие - негови преки следовници ще бъдат Албан Берг, Курт Вайл, Антон фон Веберн, Бенджамин Бритън, Дмитрий Шостакович и Ленард Бърнстейн.
За симфоничното си творчество Малер написа следните редове: "За мен да напиша симфония означава да построя с всички средства на музикалната техника един нов и непознат свят..."
Напоследък Малер, от чиято кончина се навършиха 100 години, звучи все по-често у нас. Публиката и музикантите го обичат. Неговите прекрасни, вълнуващи симфонии са в репертоара не само на Софийската филхармония, но и на оркестрите на Русе, Пловдив, Бургас и Варна. Като особено често звучат на "Мартенските музикални дни" в Русе и в зала "България" в София. По великолепното му Адажио от Петата симфония наши хореографи подготвиха вълнуващи балетни миниатюри. Русенската филхармония и диригентът Румен Байраков осъществиха първите изпълнения на част от тях.
Интегралното им българско издание на световно равнище на CD подготви нашият именит диригент Емил Табаков, а забележителните му песенни цикли ("Песни на странстващия калфа", "Вълшебният рог на момчето", "Песни за мъртвите деца") записаха известните оперни и камерни певци Александрина Милчева, Иван Консулов, Виолета Шаханова, Албена Кехлибарева и Людмила Хаджиева.