Грешката

На заседанието си на 20 юни Националният съвет на партията прие решение, с което оцени "оказаната подкрепа за избора на председател на ДАНС като сериозна политическа грешка с тежки последици както за партията, така и за обществото". Със същото решение бе подчертано, че не оставката на ръководството е необходимият отговор в тогавашния кризисен момент. Вместо това Националният съвет гласува доверие и възложи на Изпълнителното бюро да изпълни няколко приоритетни задачи по две направления.
Едното - категорично да бъдат подкрепени спешните и неотложни мерки, предложени от министър-председателя по най-острите проблеми на гражданите и страната, да се осигури еднопосочност на правителствените действия с политиката на партията, както и строг ред за съгласуване на кадровите назначения. Другото - без отлагане "да се пристъпи към всеобхватни мерки за изкореняване на натрупалите се с годините тежки проблеми и пороци в организацията и дейността на партията в центъра и по места". За целта да се организират отговорни обсъждания на решенията на Националния съвет, а на следващ пленум в срок до един месец Изпълнителното бюро да внесе цялостно предложение за нова организация на работата на ръководните органи на партията, гарантираща строгото спазване на колективния принцип на вземане на решенията, както и на Програмата и на Устава на БСП.
Днес на дневен ред е въпросът как бяха изпълнени взетите преди вече три и половина месеца решения. Ако по действията на правителството има определено съобразяване с предизборните ангажименти на партията, то на спорните и опорочени назначения не бе сложен край. Що се отнася до задачите за ново качество на вътрешнопартийния диалог и за нова организация работата на Изпълнителното бюро и другите ръководни органи, констатацията може да е само една -

неоправдано доверие, провалено изпълнение

През юни предупреждението емоциите да не вземат връх при обсъждането на действията за преодоляване на избухналата криза несъмнено имаше основание. То и днес остава валидно, но не може да отмени необходимостта да се постараем отговорно и критично да разкрием причините за понесения провал. Не за друго, а защото поддържането на сегашното състояние въобще не е безобидно. Напротив - то не само затваря партията в твърдото й ядро, но и все по-трайно отчуждава онези стотици хиляди избиратели извън него, които подкрепиха заявката за управление с таланта на цялата нация, подплатена с личността на кандидат-премиера.
Първата причина за неизпълнението на посочените задачи е качеството на работата на самото Изпълнително бюро, което зависи преди всичко от действията или бездействията на председателя на партията. В периода след заседанието от 20 юни, вместо откровен разговор и нови предложения, беше организирано

познатото замитане на проблемите "под килима"

- изпитана апаратна технология, известна като "мариноването" на въпросите. Вместо отговорно разглеждане на налагащите се дълбоки промени в цялостната дейност и на Изпълнителното бюро, и на Националния съвет и неговите органи, в края на юли бе проведено заседание на НС, на което "не остана време" да се отчетат взетите предходния месец решения. Нещо повече - през последните три седмици на август бюрото си позволи да не заседава.
Втората, по-дълбока причина е свързана със затвърдилото се в течение вече на много години в средите на партията разбиране, че можем да си позволим да не се съобразяваме с мненията и реакциите в обществото по повод наши безпринципни политически действия и персонални назначения. Не подлежи на съмнение, че и в момента срещу партията,

срещу социалистическия възглед се води тотална кампания

с всички най-мощни средства за обработка на съзнанието на отделния гражданин, на различните обществени слоеве. Но това по никой начин не може да служи за оправдание на собствените ни действия, когато са в явен разрез с напълно обоснованите очаквания за морал в политиката, за отговорно политическо поведение, в това число и в персонален план. Такъв отказ от поемането на отговорност неизбежно се изражда във все по-затвърждаващо се мнение за всепозволеност  - непростима заблуда, възможно най-измамна и вредна както за въпросния ръководител, така и за цялата оглавявана от него организация.
Но сме длъжни да осъзнаем и една трета  причина за сегашното състояние на партията - упоритият

отказ от обективна оценка на реалностите

на постиганите от партията изборни резултати. Тази тактика, израз на по-дълбока стратегия, бе открито обоснована още в края на 1991 г. в политическия доклад на 40-ия конгрес на партията, когато загубата на парламентарните избори през октомври същата година бе оценена като успех с "аргумента", че се намираме в нестандартни условия, в които "стандартните" заключения, т.е. - основаните на фактическите резултати, просто нямат място. Тази дълбоко сбъркана концепция, определила още предизборното поведение на партията, на практика даде възможност на десницата, получила властта, да наложи шоковото неолиберално начало, десния модел като основа и съдържание на последвалите през годините реформи. Същото мислене доведе и до все по-утвърдилата се през годините самоизмама загубите да се обявяват за "тактически успехи, преминаващи в стратегически победи".
В основата и на трите причини, посочени дотук - отбягването на диалога и промените в партията, пренебрежителното отношение към обективно критичното обществено мнение, отказът нещата да се назовават с истинските им имена, е заложен един общ базисен подход, чиято същност се изчерпва с една дума - снишаване.
Ето защо реалното название на "грешката" не е името на отделна личност. Нейната истинска същност е споменатата по-горе - снишаването, зад което се разположи и разрасна нелегитимната власт на непублични кръгове и интереси. Крайно време е за друго качество политика, за друга култура на публичния живот, така необходими за напредъка на страната. Можем да ги предложим и отстоим, но само ако имаме волята решително да скъсаме с досегашните "грешки". От нас зависи - сега.