Граната пак взриви етносите в Косово

В петък в 10.00 ч. местно време експлозия в Косовска Митровица уби един човек и рани други 11 души. Взривът станал по време на демонстрация на местната сръбска общност, която е недоволна заради откриването на офис на централната власт в Прищина. Офисът трябва да се занимава с издаването на лични документи.
Косовска Митровица е разделена от река Ибър на северна част с преобладаващо сръбско население и южна, където живеят основно етнически албанци. Сърбите в Косовска Митровица наброяват около 20 000 души и категорично отказват да се подчиняват на косовските институции заради това неколкостотин души излезли на протест.
Инцидентът се е случил в един от етнически смесените квартали Бошнячка махала, в северната част на града. Терористичният акт, при който загина педиатърът Месуд Джекович, отново взриви и без това крехкото равновесие между албанската и сръбската етническа общност в Косово. И пак постави на преден план въпроса как международната общност ще съумее да се справи с положението? Въпреки че косовският президент Фатмир Сейдиу и други официални лица осъдиха атентата, сърбите са бесни и ситуацията в Косовска Митровица е напрегната. Наложило се е мостът, който служи като разделителна линия между сръбската и албанската част на града да бъде отцепен от сили на КЕЙФОР, полицията и ЕУЛЕКС. В превантивните мерки са включени и хеликоптери, които кръжат над населеното място.
Белград осъди акта, а сръбският президент Борис Тадич поиска спешна среща на Съвета за сигурност на ООН.

Патова ситуация

Най-младото държавно формирование на Балканите Косово продължава да носи и най-шумните проблеми за международната общност. Бившата сръбска провинция все още е едно от най-взривоопасните места на Стария континент (и в прекия, и в преносния смисъл) и въпреки усилията на редица международни институции и отделни страни едва ли скоро ще бъде постигната задоволителна интеграция между сръбската и албанската общност. Независимо че в началото на годината НАТО взе решение да намали броя на мироопазващите сили КЕЙФОР, на този етап са ясни две неща. Едното е, че косоварите няма да спрат да отстояват своята държавна независимост. Другото е, че едва ли в скоро време сърбите ще се примирят с едностранно обявената от Прищина независимост. Въпреки призивите на водещите западни страни и въпреки намеците, че ако се примири по казуса Косово Сърбия би получила значително по-добри позиции за членство в ЕС. Официален Белград вече започна дело в Международния съд в Хага, в което оспорва правото на косоварите да се отделят в независима държава.
Освен историческите и правни аргументи сърбите непрестанно повдигат и въпроса за положението на сръбската общност, която е концентрирана основно в северната част на Косово. Северът обхваща общините Звечан, Зубин поток и Лепосавин, както и част от Косовска Митровица. Активно подкрепяно от центъра в Белград, компактното сръбско население в тези райони се възприема като част от Сърбия, подчинява се единствено на местните си органи на управление и категорично отказва да се съобразява с властта в столицата Прищина.
Международните институции са изправени пред сложна задача, защото, за да се постигне умиротворяване, трябва да укрепнат институциите на Косово. Това обаче не може да стане заради непримиримата позиция на сърбите. Създалата се патова ситуация подтикна в началото на годината Международната гражданска служба съвместно с властите в Прищина да изготвят план за интеграцията на Северно Косово. Според представителите на ООН и ЕС съществуването на две паралелни юрисдикции пречи сериозно на страната да върви напред, но местното сръбско население не подкрепя идеята и твърди, че легитимните институции са именно сръбските местни власти, а паралелни са косовските.

Напрежение и взаимни нападки

Напрежението между сръбската и албанската общност в Косово не е от вчера, но през последните месеци градусите се повишиха. В края на май, когато се провеждаха изборите за местни сръбски власти, около 2000 етнически албанци, ветерани от войната през 1998-1999 г., излязоха на протест в Косовска Митровица. Сърбите на свой ред се организираха в контрапротест и се опитаха да преминат през моста над река Ибър. Демонстрантите хвърляха камъни и пиратки едни срещу други. На силите за борба с безредиците се наложи да използват сълзотворен газ, за да предотвратят сблъсъците.
В началото на миналата година две бомби избухнаха в кафене в северната част на Косовска Митровица, а недоволни сърби запалиха магазин, собственост на албанци. Малко по-късно сръбски младеж беше наръган с нож.
След инцидента от миналата седмица напрежението се покачи отново. Сръбският министър-председател Мирко Цветкович определи случая като провокация на екстремистите, насочена срещу "усилията в южната сръбска област да се установи трайна стабилност". Съветът за национална сигурност на Сърбия осъди акта и настоя представителят на ЕС в Косово Питър Фейт да поеме отговорност за случая. Председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпой призова страните в Северно Косово към сдържаност и отговорност и изрази съболезнования за загубата на човешки живот и съчувствие към ранените. Еврокомисарят по външна политика и сигурност Катрин Аштън поиска полицията в Косово да разследва инцидента и всички замесени да бъдат изправени на съд.
След взрива в Косовска Митровица противопоставянето между двете етнически общности се пренесе и на виртуалното поле. Косовски хакери нападнаха сайта на сръбската национална телевизия (РТС), като са се появили надписи на английски, гласящи "Косово е независимо".

Бъдеще неопределимо

В интервю за сръбското списание "Нин" косовският премиер Хашим Тачи твърди, че в неофициални разговори високопоставени представители на управляващите в Сърбия му доверили, че един ден Белград ще признае Косово. Тачи подчертава, че ако Сърбия иска да влезе в Европейския съюз, трябва да признае независимостта на бившата си провинция.
Разбира се, изявлението на Тачи беше незабавно опровергано. Пред радио Б92 съветникът на външния министър на Сърбия Борко Стефанович определи изказването на Тачи като "глупости" и заяви, че няма политик в Сърбия, който да каже подобно нещо, независимо дали публично или в тесен кръг.
Докато върви политическото заиграване, сръбските власти действително са подложени на натиск за успокояване на позицията им по въпроса с Косово. Натиск обаче има и спрямо властите в Прищина, от които се иска да укрепят институциите си, да гарантират сигурността на гражданите и да съумеят да осъществяват реален контрол върху цялата територия на новата държава.
Това обаче в дадения момент е доста трудна задача. А за всички е ясно, че стабилността на Косово е ключ и към стабилността на целия регион. В момента обаче едва ли има някой, който да притежава магическа формула за потушаването на напрежението.