Гневът в Испания расте заради изземванията на жилища на безработни

Синика Тарвайнен
ДПА


Репортажи по телевизията и в интернет, показващи полицията, която насилствено извежда от домовете им мъже, жени, деца и старци, станаха нещо обичайно в Испания, където икономическата криза доведе до изземвания на жилища заради неплатени ипотеки, а гневът, породен от тях, се засилва.
Съдбата на безработните, които губят жилищата си, е сред най-драматичните страни на кризата, след като десетки хиляди хора бяха изведени принудително от домовете си през последните години. Групите, противопоставящи се на изземванията, сега преминаха към нова форма на протест - демонстрации пред жилищата на министри и политици. Така наречените ескрачес, както са се наричали демонстратите през 90-те години на миналия век в Аржентина, където хората организирали подобни демонстрации в знак на протест срещу безнаказаните нарушения на човешките права от властите в периода на военната диктатура през 1976-1983 г. Набелязани бяха десетки политици от Народната партия на премиера Мариано Рахой. Около 200 души се събраха пред дома на вицепремиера Сорая Саенс де Сантамария, докато тя беше вътре със съпруга и бебето си. Те скандираха "социална рента" и прочетоха по мегафон възванието си. Правителството осъди движението на "ескрачес" като недемократично "тероризиране" и планира полицията да държи протестиращите на разстояние. Платформата на засегнатите от ипотеки - национална организация, представляваща хората, обявили неплатежоспособност по ипотеките си - обяви демонстрациите за легитимно оръжие в "класовата война" по думите на неговата представителка Марта Афуера. "Правителството защитава само банките и могъщите", твърди говорителката на групата в североизточната провинция Каталония в телефонно интервю от Хирона. Равнището на безработицата в Испания от 26% наля вода в мелницата на делата за изземване на ипотекирани имоти, започнати пред съда. Те са се увеличили с 13% до 46 408 през 2012 г. От 2008 г. до третото тримесечие на 2012 г. съдилищата са издали около 400 000 заповеди за изземване на имоти, според данни на правосъдната система. Данните включват не само основни жилища, но и други имоти като ваканционни апартаменти, гаражи и работилници. Когато Мохамед Азис, марокански имигрант, живеещ в Барселона, сключил ипотека през 2007 г., икономиката все още била подхранвана от десетилетния бум в строителството. Само през 2004 и 2005 г. в Испания бяха построени над един милион жилища. Банките с готовност отпускаха ипотечни кредити дори на хора с ниски доходи без спестявания.
Когато икономическата криза удари Испания през 2008-а, много от ипотечните длъжници загубиха работата си. Не само че банките изземат жилищата им, често при стойност много по-ниска от първоначалната, но върху неплатежоспособните длъжници лежи и останалата част от дълговете им, които могат да достигат стотици хиляди евро. Няколко души, изправени пред изземване на жилището, се самоубиха.
Азис загуби дома си и все още дължи на банката 40 000 евро (52 000 долара), но отнесе случая си пред Съда на Европейския съюз (СЕС), който през март отсъди в негова полза. Според съда Испания трябва да позволи на съдиите да отлагат изземванията, докато се разследва дали ипотечните договори не съдържат непочтени клаузи. "Страдахме много, но спечелихме. Слабите спечелиха", казва Азис. Решението бе предшествано от народна законодателна инициатива за модернизиране на столетното испанско ипотечно законодателство, подета от Платформата на засегнатите от ипотеки и подкрепена от 1,4 милиона подписа. Организацията за защита на потребителите заяви, че испанското законодателство е много по-сурово спрямо ипотечните длъжници от законите в останалите страни от Европейския съюз или в САЩ. Сега правителството на Рахой пък твърди, че е готово да приеме реформи за облекчаване на положението на ипотечните длъжници и по-дълги падежи, но не иска да обсъди основното искане на протестиращите: да се позволи на неплатежоспособните длъжници да покрият задълженията си, предавайки имота на банката. Приемането на това искане би направило по-трудно за испанците да получават ипотеки, твърди правителството. Банките запазват мълчание по въпроса. Асоциацията на испанските банки не се съгласява на интервю, но отговаря на писмени въпроси. Организацията посочва, че банките са предоговорили ипотечните условия с 400 000 свои клиенти, които имат финансови затруднения. Тя изразява и загриженост, че промените в ипотечното законодателство могат да насърчат хората да не изплащат дълговете си в Испания.
Междувременно критиките срещу изземванията на жилища се засилват. Южната провинция Андалусия дори обяви, че временно ще отчуждава апартаменти, обитавани от бедни семейства, изправени пред изземване от банките. Платформата на засегнатите от ипотеки, която бе основана през 2009 г., е предотвратила над 600 изземвания. "Ще продължим да се борим, сега повече от всякога", обещава Афуера.