Глас народен...

Таня Йовева

Преди години представители на Центъра за независим живот с изпълнителен директор Капка Панайотова, водени от проблемите у нас за хората с увреждания, създадоха наредба, която предложиха на Столичната община. Тя се бави с години, но се намериха ентусиасти от общинските съветници, които успяха да прокарат наредбата "Асистент за независим живот". С времето тази наредба се променяше и се стигна дотам, че измени предназначението си. Затова зам.-кметът Албена Атанасова и работещите в дирекция "Социални дейности" предложиха ново име "Асистент за активно социално включване" на тази програма, която разполага с 8 млн.лв.
Проблемът не е толкова как се казва програмата, а как тези пари да бъдат насочвани така, че да се използват най-рационално от тези, които могат сами да вземат решения, да бъдат инициативни в своите всекидневни дейности. Винаги съм смятала, че за да се управлява даден сектор, трябва да има хора с опит и да знаят какво искат. Сега промените в наредбата са големи и според вносителя й Ани Георгиева - общински съветник, те целят по-голяма прозрачност. Ключовият момент на класирането е оценката на потребностите. Преди това всичко се свеждаше до големите опашки пред общините по места и до това, кой ще може да застане на предна позиция, за да се класира. Сега се попълва един голям формуляр, т. нар. Приложение N 1. Всички документи се представят на комисията по чл. 15, която ще бъде разширена и ще влизат и общински съветници, обясни Ани Георгиева. Ще има и листа на чакащите. Ако има промяна на обстоятелствата, човекът с увреждане подава документи за нова оценка на потребностите.
Промените ще бъдат качвани в сайта на общината и бюрата за социални услуги ще бъдат уведомявани. Едно от изискванията е да се представят повече документи за работещи и учащи, заверени копия от трудови книжки и граждански договори. За съжаление само 10% от хората с увреждания могат да си намерят работа, защото не са създадени необходимите условия за достъп до работното място и работодателите нямат нагласа да ги приемат във фирмата или в повереното им учреждение. Така че на много хора от столицата ще бъдат намалени точките за участие в кампанията от 1 септември до 31 октомври 2011 г. Предвидени са и точки за тези, които посещават центрове по рехабилитация. Наредбата според Капка Панайотова е предвидена за социалноактивни хора. Според нея цялостната философия на тази програма е подменена. Това е наредба, която би трябвало да стимулира, да овластява хората, които вземат решения за водене на достоен пълноценен живот. Хора, които имат желание за активен живот, а не за подаяние.
Системата ще бъде опорочена, няма да има програма за независим живот, защото целта на дирекция "Социални дейности" е да има повече хора, включени в тази програма, без да се търси качество на услугата, подозират запознати. Мина Владимирова, директор на дирекция "Социални дейности", смята, че тази наредба само допълва възможностите за по-активно ежедневие, а основната грижа остава на близките хора.
Искането на хората с увреждания е да не се подлагат хората с трайни увреждания на оценка за потребностите. Те сами да могат да управляват живота си. Това е богатството на съвременните социални политики. Те съдържат различен набор от инструменти, които са адекватни за различен тип хора с увреждания.
Някои имат нужда от домашни помощници, други искат да си наемат асистент на пазара на труда и да са работодатели, да живеят нормално. Много от хората с увреждания предлагат да има отделна наредба за децата, които се нуждаят от рехабилитация и повече грижи. Добре би било да се ограничи достъпът на роднини като асистенти, за да могат те да се реализират на пазара на труда. Повечето хора с увреждания предлагат само 30% от средствата, които им се предоставят, да се заделят за роднини, а останалите да бъдат на пазарен принцип. Истината е, че бюрата за социални услуги работят по наредбите и нямат време да се запознаят с потребностите на хората с увреждания и да съдействат те да получат услугата, която им е необходима.
Имаме още много да учим от опита на развитите европейски страни. В тези случаи не политиката на общините трябва да бъде определяща, а исканията на хората с увреждания, които най-добре знаят от какво имат нужда, за да живеят достойно.
Техните искания са: да се премахне точковата система, защото отпада самооценката, а кой по-добре от самите тях знае от каква помощ има нужда; да се подават документи еднократно от хората с пожизнени ТЕЛК решения, като комисията също еднократно им определя потребителските часове. Само при промяна на обстоятелствата да се подават отново заявления.
Добре е, ако дирекция "Социални дейности" уважи исканията на хората с увреждания и се съобрази с техните потребности.